Две Маймуни

Този разказ беше създаден през юни 2019 г. за една от писателските инициативи на клуб "Истории от някога" с две изисквания: дължината му е под 8,000 знака и историята влиза в темата "На Марс". Останалите автори от Историите го отличиха с второ място. Приятно четене! ********************************************************************************* За първи път от шест месеца Мария отвори очи. Междупланетните пътувания не са особено приятно преживяване. Стазис камерите запазват човешкото тяло, но има нещо изконно сбъркано в това да прекараш месеци наред в сън. Това беше третата мисия на Мария като пилот и седмо пътуване до Марс. Гаденето беше също толкова неприятно, както при първото ѝ пътуване - сега просто знаеше, че то ще изчезне в рамките на три до шест часа. Чувството на загуба беше по-трудно за превъзмогване. Ставаш с мисълта, че вчера си оставил близките си, а всъщност си пропуснал половин година от живота им. Дали майка ѝ беше добре? Дали Ерик беше с

Или как у нас отново може да държите в ръце стойностно списание, от фенове за фенове. За повечето хора, думата „киберпънк“ извиква един сборен образ в съзнанието им: мрачен, безкраен пейзаж от ярки неонови надписи върху огромни небостъргачи, усещане за мръсотия и упадък въпреки наличната висока технологичност, и едно много отчетливо разделение на света между имащите всичко – отгоре, и нямащите нищо – отдолу, където монолитните структури не им позволяват да се насладят дори на нещо толкова обикновено като дневната светлина. Този образ до голяма степен е създаден благодарение на две феноменални творби, на които ще се спра след малко. Моите първи асоциации за „киберпънк“ са малко по-различни. Като малък прекарвах достатъчно голяма част от времето си в поредната видео игра, за да се самоопределям като геймър. През вече далечната 2002 г. попаднах на Paradise Cracked – една обективно посредствена, руска ролева игра, развиваща се в типично киберпънков сетинг, с може би най-лошия дубл