Две Маймуни

  Април устремно ни наближава, а с него и вездесъщата серия от празници и почивни дни, която всички сме се научили да очакваме още от деца. Естествено, тези дни трябва да се запълнят с нещо ползотворно и една от най-добрите опции са пътуванията. Затова днес ще ви за разкажа за нашето опознаване на гледките около Луковит през последния изминал празничен ден - трети март.  Нека започнем с Екопътека Искър-Панега Първата спирка от пътешествието ни е и най-известната: всички сте виждали снимки от красивите дървени мостове и пътеки над водите на Златна Панега. Трудно ще пропуснете началната точка: има доста голям паркинг със собствена отбивка и кафе/скара. В самото начало на пътеката имате разклонение "за деца и баби" - всъщност го препоръчвам на всички, защото ако не минете по него ще се срещнете с няколко доста стръмни, кратки спускания по дървени стъпала.  Самата пътека е много облагородена и лека - минава се лежерно за половин час в посока. В нейния край ви очаква полянка с дос

  Скоро не бяхме посещавали ново място за брънч с редовната ми брънч компания, но след като последните ни визити при стари познайници ни оставиха неудовлетворени, през изминалия уикенд окончателно решихме, че е време за нова брънч дестинация! Бърз преглед на няколко групи за софийски чревоугодници сведе избора до две места в центъра. Едно от тях остава бъдеща цел за посещение, а другото е обекта на днешния ни пост: - Tom’s Place. За ресторанта Не бях чувал за Tom’s Place доскоро, въпреки доста удобната локация на ресторанта (ще го откриете на няколко минути от Орлов мост, в компанията на дузина други ресторанти по околните улици). Това може да се дължи на факта, че заведението е по-известно като бар с жива музика определени вечери - добро място за разпускане с приятели след работа на по питие. Брънч менюто всеки уикенд е сравнително скорошна добавка към репертоара им, но пък се получава доста добре! През останалите дни (и вечери) ще намерите малко, но доста разнообразно и обещаващо ме

  Днешния празник ще отбележим по един по-различен начин: не просто с български автор, за каквито сме писали и преди, а с поезия. И то каква! Първа си признавам, че поезията не е моето форте, но сред тези 80 страници от Мария Донева ще се намери за всекиго по нещо - дали възхвала на горещата рибена чорба след тежка вечер, неминуемата и дълбоко женска (но и всеобща) вражда с огледалото и времето, или пък малките неизбежни ежедневни радости или болежки. С опитен замах на перото, поетесата успява да отклони вътрешното ни махало от покоя на настоящето и да го залюлее ту в една посока, където дружно ще се посмеем, ту в друга, където ще накара душата ни да трепне. Въобще, стихосбирката е пълна с толкова много и различни неща, че успява да образува една истинска “Книга за нас” - за мен, за теб и за останалите.  Призовавам ви, ако ще прочетете само една книга с поезия тази година, нека да е тази! Ще я откриете в повечето книжарници, както и в сайта на издателство Жанет 45. Благодарности на Tro