Две Маймуни

Още от началото предупреждавам – тази статия не е за хората, които обичат точните науки. Признавам си, че като готвач рядко използвам мерило, въпреки че разполагам с теглилка, канчета, мерителни лъжици и прочие. За мен приготвянето на храна е по-скоро изкуство, от колкото математика – обичам да усещам съставките между пръстите си и задължително се опитва с лъжичка във всеки нов етап от ястието! Аз пак се отплеснах, ама поне ви предупредих, пък и вече знаете какво е отношението ми към готвенето – това или ще ви накара да опитате моите предложения, или тотално ще ви откаже да дочетете написано. Е, поне обещавам да има картинки – от личния архив!   След като приключихме със секция „Внимание!“ е време и да преминем към същината – рецептите. Решихме да започнем тази серия от статии, защото и двамата с Дани си падаме малко любители гастрономи, а и покрай тази пандемия зачестиха и кулинарните ни приключения около печката. Този път мисля да споделя с вас няколко изпитани рецепти, които са

Имах страшна седмица! Денят започна като всеки друг. Личният ми Човек ми приготви закуска, направих сутрешната обиколка на царството и се настаних на любимия си прозорец - отговорно следя всяко движение по улицата долу. Идилията ми беше нарушена, когато Човекът донесе омразната Кутия-Затвор (да не се бърка с любимата Кутия-Кашон, която е най-удобното място за спане) и безцеремонно ме набута в нея! Последва кратко пътуване в голямо, ръмжащо, тресящо се нещо: май беше голяма пералня, която необяснимо защо не се въртеше. Почти успях да разбия вратата на Кутията с мощните си лапи, но вече беше късно: бяхме пристигнали до крайната цел на пътешествието. Бях изваден от моя затвор и изоставен в нови, непознати територии. Първото, което ме чакаше извън Кутията, беше ръмжащ себеподобен. С обяснението, че той бил тук вече от 2 дни и затова бил по-старши! Игнорирах го и тръгнах да разглеждам. И докато подуша половината неща пред очите си - Човека вече го нямаше! Единственото разумно обяснение беше

Обичам книгите. Любовта ми към тях започна още преди да се науча да чета. Тук трябва да се извиня на майка ми, която неведнъж съм карал да ми чете една и съща книжка, докато загуби глас. Много дълго време единственият ми “отдушник” за тази страст бяха дискусиите с малкото ми приятели-книголюбци. Едва наскоро добавих и няколко алтернативни канали: трансформиране на любовта към четенето в желание за писане, кратки дискусии по форуми, и причината за този пост - литературни клубове. Не съм сигурен какво е положението в останалата част от страната, но в София ще намерите няколко литературни (или читателски, както предпочитате) клубове. Повечето следват стандартната формула: имате книга, срок за четене и място за дискусия. Просто, ясно и приятно - когато се получи. Големият проблем на тези клубове е вроденото им ограничение. Обикновено четивото се избира според предпочитанията на организатора, с минимална обратна връзка от четящите. Дори когато даден клуб е профилиран само в един жанр, шансъ