Две Маймуни

  Тази година се оказа доста странна и различна в много отношения. И докато обикновено се фокусираме върху негативната страна на нещата – като провалените планове и отменени почивки, – 2020 предложи на много от нас и нещо позитивно, а именно време, което да запълним с нещо ново или добре забравено старо. Да си призная, аз принципно не играя игри. Да, като малка бях като залепена пред компютъра и натисках яростно всички копчета по клавиатурата, за да не умра случайно, докато баща ми стоеше зад мен за морална подкрепа. Независимо дали говорим за Age of Empires , Virtua Fighter или The Lion King , всички те носят много мили детски спомени. Ключовата дума тук е детски, защото после нещо стана и този аспект от интересите ми си остана в детството. И после настъпи пандемия! Когато си изгледал всичкия Netflix , когато ти омръзне да четеш, когато не можеш да се видиш с приятели и няма къде да отидеш, защото си се изолирал вкъщи... отиваш на лов за дракони, разбира се!! На тази страничка и пред

  Като всички истински приключения, и това започна рано сутрин - но не прекалено рано! Пием кафе, събираме багажа, оставяме достатъчно вода и храна за Морков (който прави опит да се самодобави към багажа) и сме готови за тръгване! Целта: Добринище, и по-точно хижа Безбог и едноименният връх над града. Как така, без мен?! Пътят е хубав и спокоен, а променливото време ни кара да гадаем до последно дали горе в планината ще ни посрещне слънце или облаци. Всяко пътуване към югозапада ми дава възможност да видя, че все пак нещо се върши по родните пътища. В случая откриваме, че е пуснат още един нов участък от магистралата, който ни спестява няколко минути. Тръгнали сме от София около 9:30, а в 12:00 сме на лифта към хижата. Половин час по-късно вече се намираме пред хижа Безбог, на 2236м. надморска височина в красивия Пирин. Отделяме десетина минути за малко хапване: никога не се започва преход на празен стомах! Правим една бърза фотосесия с езерцето пред хижата и потегляме към връх Безбог,

  Понякога, за хубавите неща трябва да се чака... Започвам поста именно по този начин, защото въпреки вълната от брънч локации, която заля София, на истински добрите места неминуемо ще трябва да почакате за маса. Да, някои от тях приемат резервации, но както всички знаем, компания за брънч обикновено се събира в последния момент, без много планиране. Така че - да, може да повисите известно време в чакане някоя доволна група да освободи места. Силно възможно е това да ви се случи в тазседмичния ни брънч спот - Tables , ако ги посетите през уикенда. Ако не ви се чака, винаги можете да си направите и брънч у дома . Но вярвайте ми, чакането си заслужава! За това заведение, уточнението за уикенда е важно: Tables предлагат пълния си брънч през цялото време, а не само в почивните дни. Това винаги е плюс: яйцата Бенедикт са еднакво вкусни независимо кой ден от седмицата е, защо да се ограничаваме? За да има някаква структура в Брънчолевенето ми, ще се опитам да оценя Tables - и други места, s