Две Маймуни

Star Eater на Kerstin Hall e интересен феномен – книга, която прочетох супер бързо и ми беше много интересна в началото, но чиято втора половина беше по-скоро разочароваща.  Това е историята на бюрократичен ордер от магически монахини, които трябва да ядат плътта на майките си, за да поддържат магическите си способности. Към тези неприятни задължения добавяме и ежемесечните насилствени опити на сестрите да заченат. Съвкупяването с мъже обаче има неудобен страничен ефект, който превръща мъжете в безсмъртни чудовища. Така че животът на сестра Елфреда хич не е песен дори преди тя да се забърка в политическите интриги, разтърсващи ордена.  Както казах, книгата беше много приятна за четене (до едно време) и това се дължи главно на приятния стил на авторката и начина, по който бавно и постепенно ни разкрива неща за света и героите. Освен това историята си има от всичко по малко – орден с ужасяващи практики, чудовища, обречена любов, бисексуално общество, интриги, епика – и всичко това в един

  Топлото начало на септември изкуши много хора да се отдадат на последни морски приключения за годината. За тези от нас, които са приключили с морето, алтернативата е ясна - време е да потърсим зеленина, прохлада и красиви гледки в планината! За тази съботна разходка се спряхме на нов за нас маршрут в непознат район - Трънската екопътека близо до едноименния град. Къде умишлено, къде по принуда покрай екопътеката успяхме да видим и други красоти на района, но да караме поред. Към Трън Отправихме се към Трън около 9 сутринта, след една солидна физическа подготовка за предстоящото ходене под формата на банички и тутманици. От София пътуването отнема около час и половина до паркинга в началото на пътеката, където ще откриете доста беседки и маси за пикник, както и немалко продавачи на мед, домашно сладко, чай и други вкусотии. Както винаги, бяхме забравили да си носим книжките за печати от Стоте национални обекта - не бъдете като нас! Или ги слагайте в раниците за походи, или да си седя

  След закускообедите , време е за друго (не)стандартно предложение - закуска за вечеря! И по-точно палачинки. Но не какви да е, а спаначени, точно като за Попай Моряка. Освен че отговарят на любимата максима бързо-лесно-вкусно, тези палачинки са добър начин да вкарате още един скрит зеленчук в дневното меню и така да се доближите до заветните 5 a day. А и вместо с шоколад, тези палачинки правят невероятно свежа комбинация със салса (макар че имаме и сладко предложение в края на статията). Но да не се бавим повече, а да преминем към рецептите:  Спаначени палачинки  Необходими продукти:  2 яйца   1 чаша брашно   ½ ч.л. бакпулвер ¼ чаша вода  1 чаша спанак, нарязан на ситно 1 глава лук Чесън  ½ чаша сирене ½ ч.л. индийско орехче  Сол Черен пипер Начин на приготвяне:  Рецептата е супер лесна и бърза и в рамките на 20 минути ще имате готови 8 палачинки - напълно достатъчно за двама гладни герои. Разбиваме яйцата и към тях добавяме останалите съставки. Бъркаме до получаване на хомогенна сме

  Не знам за вас, но аз обичам да чета хоръри през лятото. Има нещо много освежаващо в това да те побият тръпки в жегата! През едно такова горещо отминало лято се запознах с един от титаните в жанра – Дан Симънс и неговия ”Ужас” . Романът е базиран на истинската история около мистериозно изчезналата насред арктическите ледове експедицията на сър Джон Франклин от 1845 г. Дан Симънс умело ни разказва своята алтернативна версия на реалната история, където освен студ и скорбут английските моряци трябва да се изправят и срещу нещо фантастично и зловещо. Ако не сте чели книгата досега, не губете време, а смело налазвайте – няма да останете разочаровани!  Да се върнем в настоящето и обектът на това ревю, който  ми донесе още едно смразяващо лято: ”Fevre Dream” на Джордж Р. Р. Мартин . Неслучайно започнах със споменаването на ужасът на Дан Симънс. Още от първите глави двата романа ми донесоха доста сходно чувство, може би защото отново се озоваваме на палубата на водоплавателно средство през