Две Маймуни

-         Най-после, Храмът на Древните! Не е ли величествен, сър? Баринг ме чака пред вратите на Храма. Това трябваше да е малко странно, след като последно го видях на стотици километри от тук и минах по най-прекия възможен път, но вече съм свикнал на подобни изпълнения -         Ти как точно успя да стигнеш преди мен? Нали Хуронските тунели бяха най-бързия начин да стигна до Храма? -         Докато пресичах Кристалната джунгла, открих портал на Древните. Минах през него и се оказах тук, точно когато вие излизахте от тунелите, сър! -         Ебаси късмета… -         Сър? -         Нищо. Дай да влизаме и да се свършва. Баринг ми се усмихва благо и кима в съгласие. Усмивката е стандартното му лицево изражение: той има ограничен набор такива и ги пази само за специални случаи. Поглеждам към последната спирка в нашето приключение. Какво е първото нещо, което изниква в главата ти, когато чуеш “древен храм”? Е, точно така изглежда Храмът на древните. Каменн

Или как COVID-19 даде допълнителен тласък на една така или иначе растяща индустрия. За повечето хора, карантинните мерки и социалното дистанциране се усещат като наказание. За геймърите, то е на практика ежедневие. Знам, че генерализирам и има безброй примери за геймъри с напълно здравословен начин на живот, социални контакти и т.н. Това не променя факта, че хора, свикнали да прекарват стотици часове в изследване на дигитални светове, не се чувстват толкова засегнати от ограниченията в реалността. Карантината се отразява на ежедневието им - добре де, ежедневието ни - така, както се отразява и на хора недокоснали игра през живота си. Просто на нас не ни прави толкова голямо впечатление. А според скорошните резултати на гейминг индустрията, коронавирусът е помогнал на много хора да (пре)открият видео игрите като форма на забавление. За да има губещи, обикновено трябва да има и печеливши. И докато в момента туризма, спорта и транспортната индустрия трупат загуби, гейминга - и, очаквано

Слънцето беше високо в небето, когато юнак Коля влезе в селото. Че е юнак, си личеше отдалеч по снажната осанка, по сабята, препасана на кръста, по огромния дорест жребец, но най-вече - по абсолютната самоувереност, изписана на лицето му. Юнаците като Коля знаеха, че винаги пристигат на точното място в точното време. Не им беше присъщо да се притесняват за каквото и да било. Има два вида юнаци. Едните са хора, прекарващи живота си в постоянно подобрение на ума и тялото, винаги готови да помогнат на изпадналите в беда, без да търсят отплата. Другите просто се раждат най-малкия от трима синове. Коля спадаше към втората категория. Родителите му се бяха постарали той да се появи на бял свят: освен двамата си по-големи братя, Коля имаше и две по-големи сестри. След неговото раждане обаче, цялото семейство си беше отдъхнало с облекчение. Беше въпрос на време той да извърши достатъчно юнашки подвизи, за да могат всички те да живеят спокойно и охолно. Жребецът на юнака - Вихър - бавно напр

Драги читателю, Не, че искам да те подразня в тези нестандартни за човечеството времена, но реших да споделя за едно пътуване, което направихме с родителите ми миналото лято. Дестинацията е така любимата за много българи Италия и в случая - област Пулия . Обичта на българина към Италия майка ми си я обяснява с далечното минало и връзката на един от синовете на Кубрат (Алцек), а аз просто мисля, че е изключително достъпна дестинация с богата история, чудесно природно разнообразие и невероятна храна! Пътуването започна изключително рано сутринта (или късно вечерта, ако си под 30) от София . Решихме да тръгнем със собствен автомобил, което не бих казал, че препоръчвам на всеки. На мен лично ми беше супер приятно, но пътя е много и изморява – задължително вземете втори шофьор! Добрата новина при нас беше, че бяхме трима и можехме да се сменяме при нужда. Също така, излиза малко соленичко от към финансова гледна точка. Не съм го проучил изключително детайлно, но е силно вероятно да изл

„Няма любов, по-искрена от любовта към храната“ . Този вече така изтъркан от употреба цитат на Джордж Бърнард Шоу е всъщност една житейска мантра за всички ценители на кулинарията. Храната за много от нас не е просто средство за оцеляване; тя ни кара да сме упорити, концентрирани и отдадени; тя носи със себе си наслада, удовлетворение и чувство за принадлежност. В кухнята за час, два или три, аз забравям за околния свят. Концентрирам се върху подправките, съставките, миризмите и вкусовете. Често надувам музиката силно и разливам сосове и плънки в такт. А когато нямам време, възможност или желание за това, просто поръчвам от любим ресторант и сядам пред телевизора. Това не означава, че не мога пак да се отдам на едно от любимите ми занимания – готвенето, но с помощта на кино изкуството. Съществуват множество филми, които брилянтно разкриват пред нас магическия свят на кулинарията, ресторантьорството и храната. По долу искам да споделя с вас 5 от тях, които наскоро изгледах за пръв или