Две Маймуни

Никой не е съвършен. Някои хора са фенове на ЦСКА. Други смятат, че всичко извън София е скучна провинция. Трети вярват, че планетата ни не се управлява от извънземни рептили. Днес обаче ще ви разкажа за едно от моите (много) несъвършенства и дълбокото удовлетворение, което то ми носи. На съвсем базово ниво то изглежда като същата материалистична прищявка, от която страдат повечето редовни посетители на молове: купуване на вещи без реална нужда. По-специфично в моя случай става въпрос за покупка на по-нови, лъскави компютърни чаркове и аксесоари, които да заменят текущата ми електроника. А защо точно го правя? И аз не съм сигурен, но бих искал да разбера. Затова ще подходя по два различни пътя към този въпрос. Пътя на логиката От потребителска гледна точка моят подход - замяна на лаптопи, телефони, части и аксесоари за компютърни части) горе-долу на всеки две години ползване, - всъщност е доста оптимален по няколко причини. Първата е, че успявам да препродам “старата” техника на сравни...

  Още на следващата сутрин след последното ни майско приключение отново се отправихме към по-зелени пейзажи. Този път обаче дестинацията беше значително по-близо: насочихме се към Етрополе, малкия манастир “Света Троица” над града и водещата до него екопътека “Екот от камбанен звън”. До там... Началото на пътеката ще откриете на малко повече от час път от София, в покрайнините на малкото селце Рибарица. Самото село е буквално на един завой разстояние от Етрополе, изключително зелено и спокойно - идеално място за отдих от градския шум. Хващате пътя, водещ нагоре към манастир “Света Троица”, и почти веднага ще видите от лявата му страна информационните табели за екопътеката.  Екот от камбанен звън Освен изключително якото име, “Екот от камбанен звън” може да се похвали и със (според мен) най-големия брой пейки, беседки и шезлонги на квадратен метър в цялата страна! Тук е моментът да отбележа, че ако търсите дълъг или труден преход, след който крачетата ви да треперят в удовлетв...

  Освен хубавите традиции и тежките трапези, много хора свързват майските празници с пътуване: все пак това е един от малкото периоди, когато само с ден-два отпуска можем да си организираме една седмична екскурзия. И въпреки че обичам големите приключения, този път заложих на нещо различно: пътешествия "на хапки", или така наречените day trips. В този пост ще ви разкажа именно за едно от тези дневни пътешествия и неговата главна цел - Шипка. Отиваме на приключение! Тръгваме от София рано сутрин на Гергьовден, защото си ни чакат около 3 часа път. Имате няколко различни опции да стигнете до Шипченския проход от тук, но препоръчвам да се доверите на магистралата до Пловдив и после да хванете пътя през Граф Игнатиево и Калофер: настилката е хубава, няма остри завои чак до изкачването към самия проход, а гледката към постепенно приближаващата Стара планина е доста красива. С наближаването на град Шипка в пейзажа се включват и основните забележителности: паметника на едноименния вр...

  Малко храни са толкова универсално обичани като пицата. Дори и най-разглезените деца  (и възрастни) не отказват вкусно парче Маргарита или Пеперони - а всички знаят, че пицата е най-вкусна, когато още е топла! Наскоро обаче се замислих дали в това златно правило няма място за добавка - може ли пицата да е още по-вкусна… ако си я направиш сам? В опозиция на този въпрос се издигна мързелът ми. Чисто и просто не ми се занимава с месенето на тесто за пица. Да, знам че има и лесни рецепти, а самия ръчен труд всъщност може да е приятен, но инвестицията на време в месене, чакане да втаса, разтягане и готвене винаги ми се е струвала неоправдана в сравнение със средната цена на една вкусна пица.  И така, моят живот продължаваше да си тече без да съм направил дори една пица с ей тези две ръце - докато не започнах да разглеждам онлайн магазина на La Bottega . Нямам никаква идея как попаднах там. La Bottega са верига италиански ресторанти, които помещават в себе си и магазини за сп...

  Перото ми спира, сетне изпада от пръстите ми и оставя закривена следа върху хартията на Федрен. Ето че похабих още един безценен лист в нищо повече от напразни усилия. Питам се дали ще мога да напиша тази история, или на всяка страница ще оставя следа от непреглътната горчивина, която смятах за отдавна забравена. Вярвах, че съм се излекувал от злобата, но щом перото докосне хартията, с мастилото започва да се излива и болката на онова малко момче, докато накрая не ме завладеят подозренията, че всяка от внимателно изрисуваните букви е само почернял, незарастнал белег на рана… Всеки почитател на фантастичната литература може да си спомни Книгата , която е събудила у него интереса към този толкова обичан и популярен жанр. Много често Книгата е част от Поредица и с нея свързваме някои от най-скъпите си читателски спомени. С времето интересът към фентъзито остава, обаче (поне за мен) става все по-трудно да намериш история, която да те накара наистина да инвестираш не само времето и вн...

Тъй като аз очевидно съм главният герой на този блог, редно е като всеки истински юнак да ви разкажа за моето минало. Или в моя случай: как едно малко рижо коте стана един стабилен Морков! Началото Не си спомням много от ранното ми детство. Баща ми не съм го виждал никога, ама сигурно е бил риж хубавец като мен - мама беше шарена. От нея научих двете най-важни неща: къде да ходя до тоалетна и как да мъркам на хората, за да ме нахранят. Повратният момент беше първата ми среща с моя Човек. Открил ме там, където може да откриеш всичко и всеки - в интернет. Беше ясно, че моята красота (пък и на моите братя и сестри) е прекалено голяма и трябва да се разпръсне по страната, вместо да седи скрита във Враца. А как Човекът се е спрял точно на мен ли? Ами вижте ме само: Да, бях синеок. Ама после ми мина. Но да се върнем на Човека ми. На първата ни среща бях малко скептичен: нито ми носеше храна, нито кутия! Лошо начало. Никой не ме попита обаче дали го искам - безцеремонно ме завряха на топло в ...