Две Маймуни

  Днес ще ви разкажа за последното ни природно приключение, което се очертава да ни бъде и последно за спорната 2021 година (предвид първият сняг, който за пореден път успя да ни изненада). В онзи ранноноемврийски ден, когато слънцето още позволяваше разходки, с група приятели решихме да посетим едно от недооценените местенца близо до София - язовир Пчелина и красивата гледка от параклис Св. Йоан Летни. Пътя до там От София се отправяме първо до Перник, от там - към Радомир. Крайната ни цел с кола е селцето Поцърненци (ще стигнете за около час и малко). Тук всеки сам си преценява колко му се върви: ако искате по-дълга разходка, се доверявате на Гугъл и оставяте колата на някое от последните удобни уширения, докато още се движите по асфалт и наоколо има къщи. Ако сте по-мързеливи и не си жалите толкова колата, може да продължите напред по вече черния път (в дъждовно/снежно време не го препоръчвам) и да стигнете доста по-близо до самия язовир. В зависимост от този избор, разходката до са

  Измина доста време от последното ни брънчолевене заедно - пандемичната обстановка не спомага особено за честото брънчване, но и липсата на интересни нови места също изигра роля за това. Чакането обаче свърши! Днес се завръщаме с ревю на адски свежия ресторант Talents и тяхното меню с традиционни брънч класики плюс някои интересни допълнения. За ресторанта Няма как да не разкажем малко повече и за самия ресторант. Таланти е създаден през вече далечната 2009 (как лети времето!) и в кухнята му млади готвачи-ученици от кулинарната академия HRC , под ръководството на своите шеф инструктори, творят всякакви кулинарни шедьоври. Може да сте посещавали ресторанта на някой от многобройните им ивенти, фокусирани върху различни национални кухни или интересни тематики. Ако ги познавате именно от такива събития - имайте предвид че вече не се намират на стария си адрес близо до НДК, та проверете чичо Гугъл за инструкции към новия адрес на бул. Цар Борис III. Смяната на локацията е донесла и нова

Винаги много се радвам, когато млад български автор ми връща надеждата, че у нас се пише увлекателна, приятна за четене литература. В случая на Цветина Цолова, тя ми причинява това за втори път след страхотния й дебютен роман Нулева година . Новата й творба Да спасиш Сън няма допирни точки с предишната от гледна точка на история, но споделя най-важната прилика: разказва интересна история по изключително четивен начин и се изяжда в рамките на часове! Историята е приятен пример за магически реализъм - коренът й е в нашата реалност, но е обогатена с фантастични елементи от въображението на авторката. Проследяваме няколко месеца от живота - и по-точно сънищата - на главната ни героиня, която през по-голямата част от историята познаваме само като Ем. Отново и отново тя сънува един и същи сън, или по-точно се връща към едно и също място в сънищата си: стара къща, заобиколена с наглед безкрайна градина, обитавана от млад мъж без спомени за себе си или как се е озовал там. В хода на приключен

  Глина, Виктория Бешлийска  Животът дори когато тече като голяма спокойна река, винаги се намира едно камъче, което да събуди водите му, и тогава трябва да се изправи и втърди брегът, за да го върне в тихото русло. Пренасяме се повече от три века назад във времето в Бусинци, едно китно селце в Трънско, което си изкарва прехраната основно чрез вещите ръце на майсторите си грънчари. Според местната легенда, когато го нападат и ограбват башибозуци, селото се сбира, сътворява три коли грънци и ги кара като дар на султана в Цариград да измоли защита. И колкото и невероятно да звучи, този султан, свикнал на най-фин порцелан и най-чисто злато, се впечатлява от глинените бусински творения.  “Глина” стъпва на тази легенда и омайно ни разкрива що за хора и събития биха съпътствали тази история по един чуден начин. Езикът на Виктория Бешлийска се лее гладък като мляко: изгражда плътна и донякъде приказна, но все пак здраво стъпила на земята атмосфера. Той успява да оплете по много сполучлив начи

  За този пост, цялото интро от което имате нужда е в заглавието. Въпреки огромната популярност на творбите на Франк Хърбърт моят единствен досег с Дюн са откъслечни спомени от предишните адаптации на малкия и големия екран. Това, естествено, е в мой плюс - влязох в кинозалата без предварително формирани очаквания от това, че гледам филмова адаптация на нещо познато. Просто отидох да гледам високобюджетен сай-фай - и не останах разочарован!  За другите незапознати със света на Дюн като мен, ще обобщя накратко. В тази откриваща част на поредицата (заглавието директно ни заявява, че гледаме Част Първа ;) се запознаваме с благородния дом Атреиди и по-специално младия наследник Пол, когото го очакват големи неща, защото е Избраният ™. Неговото семейство е посочено от галактическия Император като новият управник на пустинната планета Аракис (или Дюн), единственото място в познатата вселена, където се добива Подправката - мистична субстанция с много свойства, без която междузвездните пътуван