Две Маймуни

  За този пост, цялото интро от което имате нужда е в заглавието. Въпреки огромната популярност на творбите на Франк Хърбърт моят единствен досег с Дюн са откъслечни спомени от предишните адаптации на малкия и големия екран. Това, естествено, е в мой плюс - влязох в кинозалата без предварително формирани очаквания от това, че гледам филмова адаптация на нещо познато. Просто отидох да гледам високобюджетен сай-фай - и не останах разочарован!  За другите незапознати със света на Дюн като мен, ще обобщя накратко. В тази откриваща част на поредицата (заглавието директно ни заявява, че гледаме Част Първа ;) се запознаваме с благородния дом Атреиди и по-специално младия наследник Пол, когото го очакват големи неща, защото е Избраният ™. Неговото семейство е посочено от галактическия Император като новият управник на пустинната планета Аракис (или Дюн), единственото място в познатата вселена, където се добива Подправката - мистична субстанция с много свойства, без която междузвезднит...

Лято е! Освен летни жеги, това означава и летни отпуски. В текущата ситуация обаче е силно вероятно, че много от вас ще трябва да променят плановете си за пътувания, или напълно да ги премахнат. А какво прави всеки човек с много свободно време и без плаж наблизо? Точно така, забозва филми и сериали в Netflix. Прекалено лесно е обаче да се заровим в “стандартните” предложения на платформата, а и на всички останали streaming услуги. А стандартното е… ами, английско. Както кината са заляти от холивудски продукции, така и малкия (лаптоп) екран е задръстен от милион истории, които се развиват в “американски град №498” или “Лондон” (защото в Англия друго няма). Да, има ги малките чаровни изключения (Derry Girls!), а и това, че даден сериал или филм е насочен към масовия пазар, не го прави автоматично лош. В следващите редове обаче искам да насоча вниманието ви към няколко европейски - и една корейска! - продукции, които по мое мнение си заслужават гледането. Into the Night ...

Или как у нас отново може да държите в ръце стойностно списание, от фенове за фенове. За повечето хора, думата „киберпънк“ извиква един сборен образ в съзнанието им: мрачен, безкраен пейзаж от ярки неонови надписи върху огромни небостъргачи, усещане за мръсотия и упадък въпреки наличната висока технологичност, и едно много отчетливо разделение на света между имащите всичко – отгоре, и нямащите нищо – отдолу, където монолитните структури не им позволяват да се насладят дори на нещо толкова обикновено като дневната светлина. Този образ до голяма степен е създаден благодарение на две феноменални творби, на които ще се спра след малко. Моите първи асоциации за „киберпънк“ са малко по-различни. Като малък прекарвах достатъчно голяма част от времето си в поредната видео игра, за да се самоопределям като геймър. През вече далечната 2002 г. попаднах на Paradise Cracked – една обективно посредствена, руска ролева игра, развиваща се в типично киберпънков сетинг, с може би най-лошия дубл...

„Няма любов, по-искрена от любовта към храната“ . Този вече така изтъркан от употреба цитат на Джордж Бърнард Шоу е всъщност една житейска мантра за всички ценители на кулинарията. Храната за много от нас не е просто средство за оцеляване; тя ни кара да сме упорити, концентрирани и отдадени; тя носи със себе си наслада, удовлетворение и чувство за принадлежност. В кухнята за час, два или три, аз забравям за околния свят. Концентрирам се върху подправките, съставките, миризмите и вкусовете. Често надувам музиката силно и разливам сосове и плънки в такт. А когато нямам време, възможност или желание за това, просто поръчвам от любим ресторант и сядам пред телевизора. Това не означава, че не мога пак да се отдам на едно от любимите ми занимания – готвенето, но с помощта на кино изкуството. Съществуват множество филми, които брилянтно разкриват пред нас магическия свят на кулинарията, ресторантьорството и храната. По долу искам да споделя с вас 5 от тях, които наскоро изгледах за пръв или...