Две Маймуни

  О, богове, Волха, кога в теб ще се събуди зрялата жена? Tолкова ли ви пречи нейното хъркане? Всеки здравомислещ човек е напълно убеден: вампирите много обичат човешка кръв, а мразят чесън, трепетлика и слънчева светлина. Интересно, а какво ли мислят по този въпрос самите вампири? Ооо, те биха разказали с най-голямо удоволствие, стига да се намери достатъчно безпристрастен и храбър слушател! За наше щастие разполагаме с точно такъв слушател във формата на една от възпитаничките на Старминската Школа за Магьосници, Пророчици и Билкарки – Волха Редная. Тя е изпратена на мисия да разузнае мистериозното изчезване на всички магове от едно вампирско село, а междувременно и да проведе някой и друг експеримент и да си напише дипломната работа. Още от първата глава ни става ясно в какво сме се забъркали – на път за вампирското село нашата храбра героиня се справя с нападналия я крадец (като скоропостижно го ограбва) и като опитен шпионин дискретно отваря изпратеното по нея писмо (уви, написано

Никой не е съвършен. Някои хора са фенове на ЦСКА. Други смятат, че всичко извън София е скучна провинция. Трети вярват, че планетата ни не се управлява от извънземни рептили. Днес обаче ще ви разкажа за едно от моите (много) несъвършенства и дълбокото удовлетворение, което то ми носи. На съвсем базово ниво то изглежда като същата материалистична прищявка, от която страдат повечето редовни посетители на молове: купуване на вещи без реална нужда. По-специфично в моя случай става въпрос за покупка на по-нови, лъскави компютърни чаркове и аксесоари, които да заменят текущата ми електроника. А защо точно го правя? И аз не съм сигурен, но бих искал да разбера. Затова ще подходя по два различни пътя към този въпрос. Пътя на логиката От потребителска гледна точка моят подход - замяна на лаптопи, телефони, части и аксесоари за компютърни части) горе-долу на всеки две години ползване, - всъщност е доста оптимален по няколко причини. Първата е, че успявам да препродам “старата” техника на сравни

Мина почти година от поста, в който ви запознах с творчеството на любимата ми все още активна авторка - Робин Хоб и нейната трилогия за Придворния убиец . След нейния край за мен имаше едно трудно решение: да се гмурна ли директно в следващите приключения на Фиц и Шута, или да се движа хронологично и да опитам нещо тотално различно (и все пак с познати елементи), като прочета Сага за живите кораби . Както се досещате от заглавието на поста - избрах второто. Бързо напомняне за поредиците на Хоб и тяхната последователност. За щастие, историята на семейство Вестрит ми беше не по-малко интересна от тази на убиеца Фиц и определено не съжалявам за избора си. Освен че успях да се запозная с редица интересни персонажи и да се убедя за пореден път в писателските качества на Хоб, тази поредица ми даде и много допълнителна информация за самия свят, в който се развива действието.  В ревюто ми на трилогията за Придворния убиец съм разглеждал всяка книга поотделно - тук обаче мисля да разглеждам ис

Поредната година отива към своя край и докато Морков си отдъхва в отбрана компания при Грижовниците , а неговите хора прекарат празниците със семействата си, отново е време за коледно-новогодишни равносметки. Моето книжно приключение през последните 12 месеца ме е отвело в световете на 39 книги, простиращи се на над 12,000 страници (според Goodreads) . И така, които от тях бяха най-най-най-хубавото четиво, creme de la creme на литературната ми авантюра ?  The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo, P. Djèlí Clark Действието в двете повести се развива в алтернативно Кайро от 1912, където преградата между нашия свят и този на свръхестествените същества е разкъсана и всякакви джинове, духове и други същества от митологията са навлязли в нашия свят. Главните герои са служители на The Ministry of Alchemy, Enchantments and Supernatural Entities и разследват обсебването на трамвай и убийството на джин (както си личи от заглавията). По принцип не съм фен на фантастични детективски и