Две Маймуни

  Перото ми спира, сетне изпада от пръстите ми и оставя закривена следа върху хартията на Федрен. Ето че похабих още един безценен лист в нищо повече от напразни усилия. Питам се дали ще мога да напиша тази история, или на всяка страница ще оставя следа от непреглътната горчивина, която смятах за отдавна забравена. Вярвах, че съм се излекувал от злобата, но щом перото докосне хартията, с мастилото започва да се излива и болката на онова малко момче, докато накрая не ме завладеят подозренията, че всяка от внимателно изрисуваните букви е само почернял, незарастнал белег на рана… Всеки почитател на фантастичната литература може да си спомни Книгата , която е събудила у него интереса към този толкова обичан и популярен жанр. Много често Книгата е част от Поредица и с нея свързваме някои от най-скъпите си читателски спомени. С времето интересът към фентъзито остава, обаче (поне за мен) става все по-трудно да намериш история, която да те накара наистина да инвестираш не само времето и вниман

  Битки, интриги и власт  Там-там, та та там-там, та та там-там… Спомняте ли си мелодията все още, или най-успешният сериал с най-разочароващия край вече е изтрит от паметта ви?  Както виждате от заглавието на поста (и от кутията, в която Морков не успя да се настани), днес ще си говорим за картовата игра Game of Thrones, базирана на едноименния сериал, базиран на едноименната книга от творчеството на многоименния Джордж Р. Р. Мартин. Оказа се, че съществуват няколко настолни игри, пуснати под GoT франчайза и специално за тази е леко трудно да се намери информация онлайн. Играта попадна при нас от приятели, които опитали да я играят и… не разгадали правилата. Тежко начало! Бърз преглед на кутията ни информира, че в ръцете си държим настолна игра за двама (и не повече) играчи, в която прекалено благородният дом Старк се бори срещу твърде арогантния дом Ланистър за голямата награда: контрол над Железния трон и Седемте Кралства! Дали ние ще се справим по-добре с разгадаването на правилата

Гладен съм и не ми се чака. Нямам остатъци от предишен обяд/вечеря, плодове или някой бърз шейк няма да ме заситят. Искам нещо вкусно и бързо, но какво да бъде? Всеки има свой собствен отговор на този въпрос, а моят е един от най-простите. Сандвич!  Няма да ви занимавам с дългата история на благородния сандвич и всичките му вариации. Само ще ви покажа моите предпочитани рецепти за онези моменти, когато стомахът стърже за нещо вкусно между две филийки хляб. Крок Мосю Кой не знае Крок Мосю, кой не е вкусвал от него? Признавам, че тук малко огъваме правилата: тази рецепта иска малко повече време, за да забъркате сос бешамел. Със сигурност обаче си струва! Вече съм ви показвал страхотния Пратчетов вариант на Крок Мосю - сандвичът на снимките горе следва същата рецепта, но използва бял хляб с квас вместо пълнозърнест. Protip 1: ако ще използвате подобен, махнете коричките, че при запичането стават бая твърди. Protip 2: ако искате сандвича да е още по-питателен, добавете и едно пържено яйце

Тъй като аз очевидно съм главният герой на този блог, редно е като всеки истински юнак да ви разкажа за моето минало. Или в моя случай: как едно малко рижо коте стана един стабилен Морков! Началото Не си спомням много от ранното ми детство. Баща ми не съм го виждал никога, ама сигурно е бил риж хубавец като мен - мама беше шарена. От нея научих двете най-важни неща: къде да ходя до тоалетна и как да мъркам на хората, за да ме нахранят. Повратният момент беше първата ми среща с моя Човек. Открил ме там, където може да откриеш всичко и всеки - в интернет. Беше ясно, че моята красота (пък и на моите братя и сестри) е прекалено голяма и трябва да се разпръсне по страната, вместо да седи скрита във Враца. А как Човекът се е спрял точно на мен ли? Ами вижте ме само: Да, бях синеок. Ама после ми мина. Но да се върнем на Човека ми. На първата ни среща бях малко скептичен: нито ми носеше храна, нито кутия! Лошо начало. Никой не ме попита обаче дали го искам - безцеремонно ме завряха на топло в