Две Маймуни

Here there be dragons - или как едно добро студио направи една добра игра… а после предаде идеалите и феновете си. За драконите и BioWare Преди 25 години, група от шестима приятели в Канада основава студиото BioWare . Трима от тях всъщност са доктори, които гледат на програмирането и създаването на игри като хоби (и ще продължат да мислят по този начин още няколко години, преди да осъзнаят че видео игрите са златна мина). В следващите 15 години те създават някои от най-обичаните RPG (role-playing) игри и вселени като Baldur’s Gate , Neverwinter Nights , Star Wars: Knights of the Old Republic и други. Тези хитове са изцяло продукт на уменията и усилията на канадците, но неизменно включват и “франчайз” ефекта: първите две от споменатите използват лиценза на Dungeons & Dragons настолните игри, а третата се развива в далечното минало на Star Wars вселената. Но BioWare искат да създадат и нещо изцяло свое - и го правят. Между 2007 и 2009, студиото поставя началото на две нови игрални

Не положихме достатъчно усилия. Поколения наред носехме много повече вреди, отколкото ползи за нашия свят. Майката Природа, както любящо я наричаме, понасяше всевъзможни издевателства върху себе си.  Не е като да нямаше предупредителни знаци. Промени в климата, изчезване на животински видове, все по-опасни пандемии... Естествено, ние игнорирахме всичко. Вярвахме, че човешката находчивост и упоритост ще се справят с всяко предизвикателство. Тогава Природата реши да действа по-решително. Първи го разбраха хората, изсичащи горите на Амазонка. Поройни дъждове и ураганни ветрове, огромни свлачища и масови атаки от всевъзможни диви животни ги принудиха да спрат. Временно. Когато се върнаха дни по-късно, работните им лагери бяха превзети. Бързорастящи растения покриваха всичко, включително машините и техниката, вече негодни за употреба. Малки и големи хищници дебнеха навсякъде. Отровни змии и жаби активно търсеха човешки контакт, без обичайния си инстинкт за самосъхранение. Огънят - старото о

Лято е! Освен летни жеги, това означава и летни отпуски. В текущата ситуация обаче е силно вероятно, че много от вас ще трябва да променят плановете си за пътувания, или напълно да ги премахнат. А какво прави всеки човек с много свободно време и без плаж наблизо? Точно така, забозва филми и сериали в Netflix. Прекалено лесно е обаче да се заровим в “стандартните” предложения на платформата, а и на всички останали streaming услуги. А стандартното е… ами, английско. Както кината са заляти от холивудски продукции, така и малкия (лаптоп) екран е задръстен от милион истории, които се развиват в “американски град №498” или “Лондон” (защото в Англия друго няма). Да, има ги малките чаровни изключения (Derry Girls!), а и това, че даден сериал или филм е насочен към масовия пазар, не го прави автоматично лош. В следващите редове обаче искам да насоча вниманието ви към няколко европейски - и една корейска! - продукции, които по мое мнение си заслужават гледането. Into the Night

По един леко заобиколен начин, горната (вкусна) снимка илюстрира началото на връзката ми с Shadowdance. Това не е просто сандвич, а “Любимото хапване на Рядко Ведър”, приготвен по автентична рецепта от готварската книга на Леля Ог (а ако прочетете до края, ще има и десерт)!... Но нека да обясня. Ако не сте чували преди за българското онлайн списанието за фентъзи и фантастика Shadowdance, може да прочетете ревюто ми на техния първи хартиен брой. Аз самият започнах активно да следя списанието покрай форума. Каталистът за това беше именно темата за препрочитане на книгите от поредицата за Светът на Диска на Тери Пратчет, която за съжаление се оказа неуспешна. Запалването ми по Shadowdance, за сметка на това, беше напълно успешно. Започвайки с ровене във форума и обсъждане на любими и не-чак-толкова любими произведения, то премина към четене на ревюта и статии в търсене на следващото скрито съкровище, което съм пропуснал да прочета или гледам. Едно такова е например Приказка

Въпреки че вече са минали повече от 10 години, откакто за първи път започнах да готвя за себе си, все нямах особен интерес и желание да развивам това умение. И после започна карантината... Последните месеци ме научиха на някои ценни уроци по отношение на храненето. Как правилно да преценя какво наистина ми е нужно да купя и какво ми се иска да взема, но вероятно ще изхвърля след месец; как замразения хляб на Lidl е по-вкусен от всякакви префърцунени хлябове по 5 лева, защото ти излиза горещ от фурната за 10 минути и след още 10 вече е изяден; от кои ресторанти да си поръчвам, когато храната трябва да дойде бързо и от кои - когато мога да почакам за нещо наистина вкусно. Най-полезните уроци обаче бяха тези научени пред котлоните, фурната… и телефона. Все пак, трябва да се следва рецептата! Готвенето вкъщи има много предимства, като най-очевидното е цената. Освен по-ниските разходи обаче ги има и качеството (реално знаеш какви продукти си използвал), вкуса (след няколко п