Две Маймуни

  "Invisible Women: Data Bias in a World Designed for Men" от Caroline Criado Pérez си поставя за цел да изобличи как съвременният свят е устроен да пренебрегва нуждите на жените в полза на тези на мъжете. Както си личи от заглавието, това се случва благодарение на едно съвсем дребно предположение - че жените са просто един по-дребен мъж и съответно няма нужда да събираме информация специфично за тях. Изградена въз основа на стотици проучвания в различни държави и написана с много енергия и остроумие, книгата ни разкрива: Как планът за почистване на улиците от сняг може да е сексистки Защо опашката пред женската тоалетна е винаги по-дълга (или защо разделението 50/50 не е същото като равенство между половете) Как програмирането става от предимно женско занимание в предимно мъжко Защо необвързаните жени се възстановяват по-бързо от сърдечен удар в сравнение с омъжените жени Как някои данъците увеличават разликата във възнагражденията между половете Защо някои мерки, взети с ц...

Може би си спомняте The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo - две повести от автора P. Djèlí Clark, които се оказаха сред любимите ми четива за миналата година . Действието в тях се развива в алтернативно Кайро от 1912, където преградата между световете е разкъсана и всякакви джинове, духове и други митични същества са навлезли в нашия свят. Главните герои са служители на The Ministry of Alchemy, Enchantments and Supernatural Entities и разследват мистериозни събития включващи гореспоменатите supernatural entities. Повестите успяха не само да нацелят деликатния баланс между изграждането на добра мистерия и втъкаването на фантастични елементи в нея, но и да изградят страхотна атмосфера, в която това алтернативно Кайро оживява. Съвсем очаквано, появата на първия роман развиващ се в същата вселена предизвика интереса ми.  A Master of Djinn отново започва с криминална мистерия - убийството на един английски лорд и създаденото от него братство, посветено на почти митичния...

  “The past is red" на Catherynne M. Valente е неочаквано сладка постапокалиптична книжка, където земята се е наводнила и останките от човечеството оцеляват върху плаващ “остров” от боклуци наречен Garbagetown. Боклуците (останки от нашата собствена цивилизация) са сортирани и обособени в различни “квартали” - Scrapmetal Abbey, Bookbury, Pill Hill, Candle Hole и целият живот и дори обичаи на хората са ориентирани и диктувани от отпадъците наоколо. На този доста депресивен фон изпъква нашата жизнерадостна героиня Tetley, която с нестихващ ентусиазъм ни разказва за своя дом и всичките му чудатости.  Под тази красива и нетипична обвивка се крие една чудесна и дълбоко човешка история, която макар и много меланхолична, съдържа също и много надежда. Кара те да видиш сурова красота в боклука и дори да забравиш, че това е боклук. Повестта ме изненада много приятно и мисля, че напълно заслужава да й обърнете внимание. ПС: сладките на снимката са дело на troublebackers и всичките съдърж...

  “An anchor’s a burden for those who have a destination to make.” “But it’s a blessing in a storm.” Сай-фай + приказката за малката русалка (или русалки в космически кораб) - това ни дава повестта Sun-Daughters, Sea-Daughters на Aimee Ogden.  20 години след като нашата малка русалка е избягала от морските владения на баща си посредством биоинженерни промени на тялото си, неизвестен мор мъчи хората на сушата. Нашата героиня оставя своя любим на смъртния му одър и слиза на брега на морето в търсене на последната надежда за спасение - морската вещица, търговец на технологии от други светове и нейна предишна изгора.  Повестта е изградена от романтична проза, чудесен и изненадващо пълен worldbuilding и интересни идеи. Препратките към Андерсеновата приказка са чудесно и ненатрапчиво заложени, като оригиналният тон също е запазен. Б лагодарение на плътно изградените героини л ъха меланхолия от мъката по потенциалната загуба на любимия, но също така от скръбта по непоетите и изп...

  Лятото се задава с пълна сила, а освен сезонът за море и пясък, за нас това е сезонът на ужасите и трилърите. Забравете за Хелоуин, защото нищо не може да се сравни с това да те побият тръпки в жегата! Пригответе се за един прекрасен и атмосферичен трилър тип “haunted house in space” между страниците на  Dead Silencе.  Главната героиня Клер Ковалик и нейният малък екипаж за поддръжка и ремонт са на последната си мисия в космоса, когато улавят странен SOS сигнал. Той ги отвежда до Аврора: най-луксозния космически лайнер строен някога и изчезнал безследно при първата си обиколка на Слънчевата система преди повече от двадесет години. Докато събраният от кол и въже екип не може да повярва на късмета си и се чуди как най-добре да утвърди правото си върху намереното, следите от ужаса, разиграл се на борда на лайнера, неминуемо повдигат въпроси за това какво точно се е случило - и дали няма да се случи отново. А по-лошото е, че случващото се на борда на Аврора открехва вратата...

  От около две години в библиотеката ми се намира едно изключително красиво в своята простота томче и най-накрая дойде и неговият ред. Тед Чианг беше непознат за мен автор като име, но се оказа, че произведенията му не са ми напълно непознати. На една от повестите му е базиран филмът “Arrival” - ако сте го пропуснали, поправете тази грешка. Други от произведенията му (все в кратката форма) са номинирани за наградите Хюго и Небюла, така че поне бях чувала заглавията. Което ни води до конкретното красиво томче.   Сборникът “Exhalation“ се състои от девет фантастични разказа, които се четат на един дъх. Всеки разказ се центрира около някаква нова технология (или в някои случаи идеология), опитва се да я разгледа от една по-различна и интересна страна, пречупвайки я през призмата на героите и така успявайки да ни разкрие нещо дълбоко човешко. Идеята е много подобна на небезизвестния британски сериал “Black Mirror” , но тонът и изказът на автора са толкова омайни и въвличащи, ...

  Днешния празник ще отбележим по един по-различен начин: не просто с български автор, за каквито сме писали и преди, а с поезия. И то каква! Първа си признавам, че поезията не е моето форте, но сред тези 80 страници от Мария Донева ще се намери за всекиго по нещо - дали възхвала на горещата рибена чорба след тежка вечер, неминуемата и дълбоко женска (но и всеобща) вражда с огледалото и времето, или пък малките неизбежни ежедневни радости или болежки. С опитен замах на перото, поетесата успява да отклони вътрешното ни махало от покоя на настоящето и да го залюлее ту в една посока, където дружно ще се посмеем, ту в друга, където ще накара душата ни да трепне. Въобще, стихосбирката е пълна с толкова много и различни неща, че успява да образува една истинска “Книга за нас” - за мен, за теб и за останалите.  Призовавам ви, ако ще прочетете само една книга с поезия тази година, нека да е тази! Ще я откриете в повечето книжарници, както и в сайта на издателство Жанет 45. Благодарнос...

  Винаги много се радвам, когато открия нов български автор, който да твори в така любимия ми жанр - фантастиката. За съжаление, често се разочаровам от реалната стойност на закупената творба. Тази година не случих на три такива книги поред  (а е една февруари!). Но днес ще си говорим за четвъртия ми опит с български автор, който успя да оправи горчивия вкус от предишните разочарования и да ми възвърне надеждата в родните представители на професията - а именно Емил Минчев и неговия сборник с фентъзи-хорър разкази “Квартални съновидения”. Сборникът се състои от една повест и четири разказа, като за мен най-много определено изпъкна повестта (макар и разказите също да не са лоши). “Детективска агенция Трите Нинджи” по добра Кингова традиция ни представя три хлапета, които в безпризорните часове след училище се изживяват като детективи и разследват заплетени случаи - надрасканата кола на съседката (неизвестен извършител), счупената витрина на обущарницата (неизвестен извършител), ...

  О, богове, Волха, кога в теб ще се събуди зрялата жена? Tолкова ли ви пречи нейното хъркане? Всеки здравомислещ човек е напълно убеден: вампирите много обичат човешка кръв, а мразят чесън, трепетлика и слънчева светлина. Интересно, а какво ли мислят по този въпрос самите вампири? Ооо, те биха разказали с най-голямо удоволствие, стига да се намери достатъчно безпристрастен и храбър слушател! За наше щастие разполагаме с точно такъв слушател във формата на една от възпитаничките на Старминската Школа за Магьосници, Пророчици и Билкарки – Волха Редная. Тя е изпратена на мисия да разузнае мистериозното изчезване на всички магове от едно вампирско село, а междувременно и да проведе някой и друг експеримент и да си напише дипломната работа. Още от първата глава ни става ясно в какво сме се забъркали – на път за вампирското село нашата храбра героиня се справя с нападналия я крадец (като скоропостижно го ограбва) и като опитен шпионин дискретно отваря изпратеното по нея писмо (уви, напи...

Мина почти година от поста, в който ви запознах с творчеството на любимата ми все още активна авторка - Робин Хоб и нейната трилогия за Придворния убиец . След нейния край за мен имаше едно трудно решение: да се гмурна ли директно в следващите приключения на Фиц и Шута, или да се движа хронологично и да опитам нещо тотално различно (и все пак с познати елементи), като прочета Сага за живите кораби . Както се досещате от заглавието на поста - избрах второто. Бързо напомняне за поредиците на Хоб и тяхната последователност. За щастие, историята на семейство Вестрит ми беше не по-малко интересна от тази на убиеца Фиц и определено не съжалявам за избора си. Освен че успях да се запозная с редица интересни персонажи и да се убедя за пореден път в писателските качества на Хоб, тази поредица ми даде и много допълнителна информация за самия свят, в който се развива действието.  В ревюто ми на трилогията за Придворния убиец съм разглеждал всяка книга поотделно - тук обаче мисля да разглежда...

Поредната година отива към своя край и докато Морков си отдъхва в отбрана компания при Грижовниците , а неговите хора прекарат празниците със семействата си, отново е време за коледно-новогодишни равносметки. Моето книжно приключение през последните 12 месеца ме е отвело в световете на 39 книги, простиращи се на над 12,000 страници (според Goodreads) . И така, които от тях бяха най-най-най-хубавото четиво, creme de la creme на литературната ми авантюра ?  The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo, P. Djèlí Clark Действието в двете повести се развива в алтернативно Кайро от 1912, където преградата между нашия свят и този на свръхестествените същества е разкъсана и всякакви джинове, духове и други същества от митологията са навлязли в нашия свят. Главните герои са служители на The Ministry of Alchemy, Enchantments and Supernatural Entities и разследват обсебването на трамвай и убийството на джин (както си личи от заглавията). По принцип не съм фен на фантастични детективс...

Едно време гледахте ли запалено “Свръхестествено” , докато Дийн и Сам Уинчестър разследват поредния призрачен случай и борят със сол и желязо, а и не без доза хумор поредното зло? Чете ли ви се нещо подобно, ориентирано към подрастваща аудитория, но далеч не само към такава? Защото точно това ще получите в прекрасната и супер сладурска първа книга за “Локуд и Сие“ на Джонатан Страуд - „Крещящото стълбище“!  Представете си един Лондон, който си има Проблем. И този проблем не са замърсяването на въздуха или високите наеми, ами призраци. От известно време насам мъртвите, особено тези, починали при необичайни обстоятелства, се завръщат и сеят смут в кроткия живот на лондончани, създавайки остра нужда от противопризрачни агенции, които да се борят с тях. Въоръжени с рапири, солни и магнезиеви бомбички и железни вериги, младите агенти (защото само децата притежават така важния Талант да виждат и чуват духовете) ще се справят с всеки призрачен проблем (както и с котката на съседите!). И...