Тиквени вълнения

 Хелоуин дойде и замина, а с него и есента - сезона на тиквите - наближава своя край. Все още обаче по магазините се намират добри представители на този вкусен зеленчук, който намира приложение както в основни ястия, така и в десерти. И тъй като почти всеки знае що е то тиквеник (освен глупав човек), а абсолютно всеки знае колко вкусно и лесно се прави печена тиква с мед и орехи, в днешния кратък пост ще ви покажа две малко по-различни употреби на оранжевите гиганти.

Ароматна тиквена супа

Започваме с една лека, питателна и малко пикантна (ако решите) крем супа. Съставките са лесно достъпни, процесът на готвене - простичък, а резултатът е много вкусен. Рецептата е за двама, така че ако искате повече порции, увеличете количествата на всичко. Ще са ви нужни:

• Около половин кг нарязана тиква (най-добре Цигулка)
• Скилидка чесън
• Половин глава червен лук
• Един средно голям картоф
• 1-2 моркова
• Около 400 мл зеленчуков или пилешки бульон
• 1 дафинов лист
• Щипка захар
• Сол и пипер на вкус
• Лют сос Sriracha, според предпочитанията
• 1 супена лъжица зехтин или олио
• Около 50 мл готварска сметана (по желание)

Започваме с най-времеемката част от готвенето: тиквата трябва да се изпече. Колкото по-дребно я нарежете, толкова по-бързо ще стане. В случая я нарязах на парчета по 5-6 см, сложих ги в тавичка с малко вода на дъното и покрих тавичката с фолио - след 40 минути на 200 градуса под него ме чакаше напълно сготвена, мекичка тиква, готова да се превърне в основния герой на супата!

За по-голямо количество ще трябва да използвате тенджера като нормален човек, но ако готвите за двама като мен може да се изхитрите и да направите супата в по-голям и дълбок тиган: хем става по-бързо, хем е по-забавно! Загрявате зехтина на средна температура във вашия съд по избор, мятате вътре нарязаните на ситно чесън и лук (ако имате, може да добавите и стрък целина) и ги запържвате за 1-2 минути. Искате да омекнат, но температурата да не е толкова висока, че директно да започнат да покафеняват - това ще промени вкуса на супата. Добавяте нарязаните моркови и картофа, също тиквата и разтворения бульон. Разбърквате всичко, като може малко да поразмачкате тиквените парчета. Добавяте дафиновия лист, сол и пипер на вкус, разбърквате и почти сте готови. 

Искате цялото това чудо да къкри и да смесва чудесните си вкусове, като го разбърквате от време на време. При мен в тигана зеленчуците омекнаха за 20 минути, но с по-голямо количество в тенджера бих му дал поне половин час преди да пристъпя към последната стъпка. Когато сте доволни от състоянието на супата, пристъпвате към пасирането: аз я махам за минута-две от котлона да смъкне леко температура, и я сипвам в блендер, но същия ефект може да постигнете и с ръчен пасатор (само че ще се измъчите малко повече). В процеса на пасиране добавям лютия Sriracha сос, като правилния подход е да започнете с една малка лъжичка, да пасирате, да пробвате как ви е на лютивост и при нужда да добавите още. Ако залитнете в другата крайност, слагате малко повече готварска сметана и нещата ще се балансират; ако пък си улучите лютивостта перфектно, готварската сметана седи като финален щрих за едно по “шефско” излъчване на крайния продукт в купичката. 

Поднасяте заедно с препечено хлебче с малко зехтин, което заминава бързо-бързо като почнете да си го потапяте в супата. А след това леко хапване, със сигурност ви е останало място и за десерт!

Меки тиквени курабийки

Курабийките са една есенно-зимна класика с много вариации: на тях им вървят и различни ядки, и парченца шоколад, и плодове. До изпробването на тази вариация се стигна, просто защото тиквата, която взех, се оказа достатъчно голяма за две готвения. За разлика от предишната рецепта, тук използвам любимата американска готварска мерна единица - чаени чаши, вместо грамове. И така, без повече отклонения, за около две дузини големички курабийки ще ви трябват:

• Около 2 чаши брашно
• Чаша и половина захар
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1 чаена лъжица канела
• Половин чаена лъжица индийско орехче
• Половин чаена лъжица сол
• Половин чаша разтопено (но не горещо) масло
• Една чаша печена тиква (да кажем че ще ви трябват отново около 300-400 грама)
• 1 яйце
• 1 чаена лъжица ванилия
• Пудра захар за поръсване

Отново започвате с вече познатото печене на тиквата като в горната рецепта. После идва класическото смесване. В една купа разбивате захарта и маслото, след което добавяте към тях яйцето, тиквата и ванилията и продължавате да ги разбивате, докато се получи еднородна смес. Постепенно добавете сухите съставки към сместа (брашно, бакпулвер, сода, канела, индийско орехче и сол), като разбърквате хубаво. Полученото тесто може да оставите в хладилника да стегне за няколко часа, ако не бързате и искате най-добрия резултат. 

Когато сте готови за печене, загрейте фурната на 190 градуса и си пригответе широки тавички (аз използвах две наведнъж) като ги покриете с хартия за печене. Загребвате една лъжица от тестото, оформяте го на топка с влажни ръце и ги подреждате по дузина в тавичка, като се стараете да имат достатъчно разстояние помежду си - раздуват се доста. Поръсвате ги с пудра захар и печете около 12 минути, след което прехвърляте курабийките в чиния или върху дъска, за да се поохладят. Остават много меки и сочни, за разлика от зъбочупещите творения, които някои хора смятат за курабийки. С тази консистенция печелят всички - и млади, и стари, със и без зъби! Какво повече да иска човек.

С това, краткият ни тиквен пост приключва. Готвенето обаче продължава! Скоро ви обещаваме нови рецепти, които да изпробвате в карантинните дни и нощи. А дотогава - грабвайте тиквите и загрявайте фурните!