Не знам за вас, но аз обичам да чета хоръри през лятото. Има нещо много освежаващо в това да те побият тръпки в жегата! През едно такова горещо отминало лято се запознах с един от титаните в жанра – Дан Симънс и неговия ”Ужас”. Романът е базиран на истинската история около мистериозно изчезналата насред арктическите ледове експедицията на сър Джон Франклин от 1845 г. Дан Симънс умело ни разказва своята алтернативна версия на реалната история, където освен студ и скорбут английските моряци трябва да се изправят и срещу нещо фантастично и зловещо. Ако не сте чели книгата досега, не губете време, а смело налазвайте – няма да останете разочаровани!
Да се върнем в настоящето и обектът на това ревю, който ми донесе още едно смразяващо лято: ”Fevre Dream” на Джордж Р. Р. Мартин. Неслучайно започнах със споменаването на ужасът на Дан Симънс. Още от първите глави двата романа ми донесоха доста сходно чувство, може би защото отново се озоваваме на палубата на водоплавателно средство през 19-ти век и премеждията, пред които се изправя неговия капитан. Този път обаче се носим по течението на река Мисисипи и параходите, които порят нейните коварни води в съревнование за титлата на най-бързия по реката. Именно спечелването на тази титла е заветната (или трескава) мечта на капитан Марш и сега той е по-близо от всякога до постигането й благодарение на новия си бляскав параход и също така новия си и бляскав бизнес партньор Джошуа Йорк. И какво от това, ако Джошуа е един изключително ексцентричен човек с дълбоко обезкоителни навици, това не би довело да нищо лошо…. или пък би? Много бързо нещата се забъркват и читателят се озовава насред една вампирска история.
”Fevre Dream” е много увлекателна книга, която през повечето време успява да поддържа добро напрежение. Уви, романът не е без своите кусури. На първо място, това е история с ясно разграничени Добро и Зло, което е малко неочаквано от автора на “Песен за огън и лед”. Съответно историята е сравнително праволинейна и предвидима, а главният антагонист не е особено интригуващ.
Все пак заигравката с типичните вампирски тропи е добра, а вампирите на Мартин са достатъчно различни от познатите ни клишета. Капитан Марш, през чиите очи следим действието, е добре изграден герой и любовта му към параходите успява да се пренесе през страниците у читателя, дори и нищо да не разбирате от тези машини. Всъщност това е може би най-силната страна на романа - плътното изграждане на един отминал вече свят, все с парата и пръските от Мисисипи, преди евентуалния запад на параходната индустрия.
В крайна сметка, ”Fevre Dream” е приятен и се чете бързо въпреки размера си (400 страници), което е показателно за увлекателността на текста. Може би не най-интересният или добър ужас, който може да прочетете, но определено ще си прекарате приятно в компанията му!
А ако случайно вече сте го чели, може да проверите списъка с най-добрите книги, които прочетох през 2020, за още добри предложения.
Comments
Post a Comment