Моята книжна 2020

 

Годината идва към своя край и сега е тъкмо моментът да погледнеш назад и да си направиш равносметка: кои неща бяха най-хубавите, най-лошите, най-използваните, най-неочакваните, най-най-най! И след като тази година съм прочела 34 книги и над 8,000 страници (според Goodreads), ще ти споделя кои от тях са най-най-най и препоръчвам с две ръце. Няма да дискриминирам по дължина – този списък включва поредици, самостоятелни романи, новели и дори един разказ – но ще се придържам към жанра на фентъзито и фантастиката (с едно-две изключения).

И така, без повече мотане:

The Interdependency - John Scalzi

Действието в трилогията на Джон Скалзи за The Interdependency се развива в далечното бъдеще, където човечеството се е разпръснало из негостоприемния космос и повечето хора живеят в орбитални станции и подземни хабитати. Тези далечни точки на човешко заселничество са свързани чрез система, наречена The Flow, и са обединени в The Interdependency – империя, в която всеки свят има важен принос за обществото и никой не може да оцелее в изолация. Има само един проблем – The Flow започва да се разпада…

Трилогията The Collapsing Empire е супер готина още от първата страница на първата книга! Тя не е комедия, но е написана с толкова лек и ироничен стил, че я прочетох на един дъх. Сред нещата, които ми харесват, са например много странните имена на космическите корабите - Tell Me Another One или Yes Sir It Is My Baby. Друг пример е неусетният начин за вкарване на всичкия инфодъмп, с който се сблъскваме още на втора страница:

Now, some context, here.

In this universe there is no such thing as "faster-than-light" travel. The speed of light is not only a good idea, it's the law. You can't get to it; the closer you accelerate toward it, the more energy you need to keep going forward, and it's a horrible idea to go that fast anyway, since space is only mostly empty, and anything you collide with at an appreciable percentage of the speed of light is going to turn your fragile spaceship into exploding chunks of metal. And it would still take years, or decades, or centuries, for the wreckage of your spacecraft to zoom past wherever it was you originally planned to go.

There is no faster-than-light travel. But there is the Flow.

Нивото се задържа и в следващите две книги, а краят е силен и изненадващ. Аз четох в оригинал, но чувам, че българският превод е също толкова грабващ, така че взимайте смело!

Seven Blades in Black - Sam Sykes

Невероятна книга за магия, приключения, отмъщение и една много broken главна героиня с голям пистолет и любов към уискито:

Отново книга, която ме грабна още от първата страница. За това допринася и факта, че всяка глава си има кукичка в началото, с която ти привлича вниманието и ти се чете още. А имаше толкова много действие! Още не бях стигнала до средата, а вече се бяха случили куп неща, историята те води от едно в друго, в следващото... И повечето е екшън и бой, като много добре се преминава между отделните събития и как те се навързват в края. Мисля, че ще стане страхотен сериал по тази книга. Отделните сегменти така хубаво ще могат да се направят в боя-на-седмицата, обаче всъщност свързани... Нещо средно между Вещерът и Уинона Ърп си представям. Но както и да е.

Now, like I said, I don't believe in gods. But my faith isn't unshakable. If I looked down at my feet and found a bottle of whiskey there, I was more than prepared to admit the existence of a kind, forgiving deity who wanted me to be happy and pledge a life of atonement for my many, many sins.

I looked down.

A bottle of wine, rather than whiskey, looked back up at me.

So there was a god; he or she was just kind of an asshole.

Освен екшъна, героите бяха радващи, а двете големи разкрития, макар и не супер изненадващи, имаха силен емоционален заряд и ме оставиха с желание да науча още. Романът ни представя и интересна магическа система. Почти очаквах да има речник на края или нещо подобно, но книгата разчита на обясненията в текста, които според мен си бяха точно на място и не твърде много - тъкмо достатъчно, за да разбереш системата.

Основният минус е, че корицата не ми харесва особено - можело е повече да се постараят. И това е май. Ще чета следващата!

The Light Brigade - Kameron Hurley

Това беше плажното ми четиво и буквално я изядох за 3 дни. Военна фантастика, в която главният герой Dietz неконтролируемо прескача напред-назад във времето и преживява войната в разбъркан хронологичен ред. Което ни дава една страхотна time-travelling mystery.

Книгата е супер четивна заради разказваческия глас, който е изключително endearing, и поне мен ме караше да потъна в историята и да искам да знам какво се случва после. Битките бяха интересни, но не от стратегическа гледна точка (подобни неща като цяло изобщо не виждаме), а заради дезориентиращия им заряд и усещането за мистерия - къде съм, с кого съм, какво правя, и КОГА се случва всичко това?!? Второстепенните герои не са прекалено охарактеризирани и постоянно се променят, докато се движим напред, назад и пак напред по времевата линия, което според мен беше доста успешно описано. Много добре се завързаха нещата накрая, развръзката беше удовлетворяваща и май нямаше някакви проблеми заради пътуването във времето (или поне аз не съм забелязала).

Набързо ще спомена също, че до средата на историята мислех, че Dietz е мъж, после се позачудих дали пък не е жена, и чак накрая се разбира наистина. Но е факт, че за романа няма никакво значение - получило се е добре и не стои изкуствено или "модерно".

Като цяло, доста съм доволна от тази книга и бих казала, че заслужено е била номинирана за Хюго и Локус (за разлика от The City in the Middle of the Night на Чарли Джейн Андърс, от което едва изтърпях 20%... и като гледам в Goodreads повечето хора не са я харесали по същите причини, заради които аз не я довърших).

The Lady Astronaut - Mary Robinette Kowal

Двулогията за The Lady Astronaut е алтернативна история, в която голям метеорит удря Земята през 1952 г. и последствията от това ще направят планетата необитаема за хората след няколко десетилетия. Това налага ускоряване на космическата програма за възможно най-бърза колонизация на Луната и Марс. Първият роман The Calculating Stars се фокусира върху програмата за достигане на Луната, а в The Fated Sky – върху експедицията до Марс. Романите са центрирани около Елма, математик и физик, която се чуди защо астронавтите са само мъже – и се отправя на мисия за интегриране на жените в астронавтската програма.

Книгите са със силно политизирано съдържание, главно фокусирайки се върху сексизма на 60-те. Но освен това те съдържат и купища интересна информация за ранните космически полети, базирана на реалната история на НАСА. Елма е приятна и добре развита героиня, а романите са увлекателно и интересно написани.

 If We Were Villains - M. L. Rio

Единственият роман, в този подбор, който е от различен жанр – murder mystery, и нито намек за фентъзи или фантастика. Ревюто в списание Shadowdance много ме беше надъхало за тази книга и най-накрая (година по-късно) стигнах до нея. Не оставяйте факта, че това е дебют, да ви заблуди - романът е много добре изпипан и е прекрасно попадение за всеки фен на криминалния жанр.  

Mexican Gothic - Silvia Moreno-Garcia

Класическа готика, ситуирана в Мексико през 50-те години на миналия век. Изключително четивна книга, която изгражда страхотна хорър атмосфера - мрачното, тъмно имение, потайните и creepy членове на семейството, усещането за поличби, злокобност и мистерия... Не е случайно, че романът спечели Хорър Книга на Годината в класацията на Goodreads, и то с два пъти повече гласове не от друг, а от самия Стивън Кинг. Тук отново ви оставям в опитните ръце на Shadowdance, които са написали много хубаво ревю за романа.

Firewalkers - Adrian Tchaikovsky

Ейдриън Чайковски e име, което съм чувала и преди, но Firewalkers беше първият ми досег с нещо негово - и не останах разочарована!

Постапокалиптичен свят-пустиня, в който тримата ни герои-сталкери са изпратени на мисия в дълбоката пустош (срещу тройно заплащане!), за да разберат защо няма достатъчно електричество за климатиците на богаташите. Новелата успя да изгради страхотна атмосфера, гласът на автора беше много подходящ и увлекателен. Героите са добре щриховани и интересни, хареса ми колко органично за всеки имаше включено по малко backstory. И въпреки, че новелата свърши много бързо, мисля, че дължината й беше перфектна - достатъчно да си изгради историята и героите, нито повече, нито по-малко.

Сега се чудя какво друго негово да пробвам, повечето му неща май са части от поредици. Spiderlight звучи интересно. Ама винаги ли пише за насекоми и паякоподобни този човек?!

What Do You Do - Gillian Flynn

По принцип не чета много разкази – почитател съм на дългата форма, където авторът има възможността да разгърне историята и героите си, а аз имам шанса напълно да се потопя в света. Но понякога се появява и някой разказ, който наистина успява да ме грабне, въпреки ограничения си обем. Такъв пример е What Do You Do (или The Grownup) от авторката на Gone Girl. Този напрегнат трилър е част от сборника Rogues на George R.R. Martin и Gardner Dozois и поне за мен беше the standout. Gillian Flynn е име, което явно не се изчерпва само с един хит, така че ще трябва да си набележа и някои други нейни творби.

The Murderbot Diaries – Martha Wells

I could have become a mass murderer after I hacked my governor module, but then I realized I could access the combined feed of entertainment channels carried on the company satellites. It had been well over 35,000 hours or so since then, with still not much murdering, but probably, I don’t know, a little under 35,000 hours of movies, serials, books, plays, and music consumed. As a heartless killing machine, I was a terrible failure.

Така започва историята на един осъзнат робот-охранител, който не иска нищо повече от това да си гледа сериалите на спокойствие. Вместо това трябва да се преструва на добра машина, да изпълнява всяка заповед и да спаси глупавите си хора от белята, в която са се забъркали. Добавете малко хумор, много саркастични забележки, щипка екшън и доза корпоративен шпионаж и получавате поредица от много интересни повести. Въпреки че са подчинени на една главна арка, всяка повест ни води на различни планети и станции, където Мърдърбот-а се отправя на нови мисии, а на помощ му се притичат различни колоритни образи като космическият кораб ART (Asshole Research Transport).

И не че на които и да е награди може да се разчита прекалено много, но предвид самия брой на номинациите, тук явно са уцелили правилно! Първата новела от поредицата спечели Locus, Nebula и Alex Awards и беше номинирана за Hugo и Philip K. Dick Award. 

За финал

През изминалата година успях да прочета някои наистина стойностни и интересни книги. Това, което ми прави впечатление сега обаче, е липсата на българско присъствие в горния подбор. Никога не знаеш какво да очакваш от родните фантасти и за всеки скрит диамант има по няколко откровено не-добри книги. И докато това е нормално (същото може да се каже и за чуждестранния пазар), е странно, че не съм прочела нито едно родно заглавие тази година. Не знам доколко това се дължи на липсата на нови български книги в жанра и доколко на това, че аз просто съм ги пропуснала. Надявам се 2020 да е изключение и догодина пак да пробвам нещо нашенско. Затова ще си позволя за спомена набързо тук няколко любими български книги, четени предишни години: Нулева година, Последната територия, Вино за мъртвите и Приказка за магьосници, физици и дракон.

Но стига толкова за сега! Надявам се си харесал нещо от горните предложения. Или може би вече си ги чел? Харесаха ли ти? Кои са любимите книги, които прочете тази година?

ПС: Нали не си мислехте, че поста ще мине без снимка с Морков?