Пътеписаници: Златна Панега и приказни сцени край Луковит

 

Април устремно ни наближава, а с него и вездесъщата серия от празници и почивни дни, която всички сме се научили да очакваме още от деца. Естествено, тези дни трябва да се запълнят с нещо ползотворно и една от най-добрите опции са пътуванията. Затова днес ще ви за разкажа за нашето опознаване на гледките около Луковит през последния изминал празничен ден - трети март. 

Нека започнем с

Екопътека Искър-Панега

Първата спирка от пътешествието ни е и най-известната: всички сте виждали снимки от красивите дървени мостове и пътеки над водите на Златна Панега. Трудно ще пропуснете началната точка: има доста голям паркинг със собствена отбивка и кафе/скара. В самото начало на пътеката имате разклонение "за деца и баби" - всъщност го препоръчвам на всички, защото ако не минете по него ще се срещнете с няколко доста стръмни, кратки спускания по дървени стъпала. 

Самата пътека е много облагородена и лека - минава се лежерно за половин час в посока. В нейния край ви очаква полянка с доста маси и беседки за почивка (както и малко барче, което предполагам работи само в по-посещаемите месеци). На няколко места по пътуката има беседки - перфектно място за пикник. Имате и опцията за разходка с лодка или водно колело по изключително спокойните води на реката. 

Близо до края ще намерите и малък вход на пещера, с услужлива табела която ви казва че, да - това си е една Тъмна дупка. Ама МНОГО тъмна. Съвет: ако искате да поразгледате вътре (на своя отговорност), носете си фенерче. С вградената светлина от два телефона, не можахме дори да поразредим мрака вътре на няколко метра от входа и решихме да не се превръщаме в клише от хорър филм, което се вре в тъмното без причина.

Като още един съвет мога да кажа също да НЕ посещавате екопътеката след валежи, защото приятната разходка по брега на Панега може да ви остави с дебел слой кал за спомен, който да си занесете обратно вкъщи.

Накъде без обяд: ресторант Родина

Когато човек не е закусил, дори и леката разходка покрай Златна Панега е достатъчна стомахът да започне да стърже. Тук на помощ се притичва ресторант Родина, на 3-4 минути с кола от паркинга на екопътеката. Трудно ще го пропуснете: наоколо няма други сгради със собствена вятърна мелница. Чудатостите продължават и вътре с декор като от приказен замък. Менюто е съвсем реално и съвсем вкусно - горещо препоръчвам традиционния луковитски крокмач (разядка с печена чушка) и страхотната пърленка, която идва с него.

Напълнили стомасите си с храна и колата - с гориво (естествено от бензиностанция Родина, която пак спазва нетрадиционния стил на ресторанта), изминаваме двуминутния път до 

Златен парк

Казвам двуминутен, но реално идвайки от София имате два варианта:

• Да завиете директно към парка, ако сте късметлии и няма насрещен трафик,
• Или да се изправите срещу колона коли, с тирове зад вас, и да решите да влезете навътре в града в търсене на по-нормално място, където да обърнете посоката.

Дори и във втория вариант, пак ще сте паркирали колата в рамките на пет минути и ще разглеждате малкия, но вълшебен Златен парк.

А вътре в него ни посреща нещо близко до сценка от Графството на Толкин: зеленината се стели не само по земята, но и по покрива на каменните къщи, с тяхното множество от  симпатични прозорчета и комини.

Самият парк е частен имот, а неговите собственици продължават да вкарват нови и нови добавки към него, като различните скулптури или симпатичните плаващи в езерото къщурки (една от тях даже си има двигател и може да се придвижва!)

Ще откриете също стаи (и къщички) за гости, ресторант и кафене - отварянето на голяма част от тях все още не се беше случило при нашето посещение, но всичко изглежда завършено та предполагам чакат по-точно време и повече посетители. Затова пък работеше сувенирния магазин, сгушен в  къщурка, която всеки хобит би одобрил: тук си харесахме симпатични керамични дреболии за спомен и ударихме по едно сгряващо кафе за из път.

 Тук идва кратко предупреждение: следващата част от пътя между Луковит и Карлуково е кратка като разстояние, но въпреки общо-взето здравата настилка има и няколко доста огромни дупки, за които си струва да внимавате (особено при по-лоша видимост)

Каменните къщи и Градината

Строителството с камък в района очевидно е популярно, защото тематиката на Златен парк и ресторант Родина ни посрещна и на следващата ни дестинация - Каменните къщи край близкото селце Карлуково. По пътя до тях направихме и малка, непредвидена отбивка до Каменната градина - кратка, но камениста пътека, която решихме да не покриваме изцяло в това пътешествие, за да отделим достатъчно време на дестинациите, които вече си бяхме набелязали.

Самите къщи, както и Златния парк са частни имоти в любопитен стил, отворени за посетите по всяко време (без да влизате вътре, естествено!). За да отговоря на очевидния въпрос - не, не се отдават под наем. Около къщите ще намерите и доста красиви скулптори от камък и дърво.

Ако сте тук и имате време на разположение, си струва да отскочите също до площадка Беседката с нейната гледка към виещата се долу река Искър, както и националния пещерен дом Петър Трантеев, който ще ви предложи подобна гледка с някои допълнителни удобства (ресторант, кафене и най-вече: тоалетни). Ние им отделяме съвсем малко внимание обаче, защото мислите ни вече се насочват към финалната точка от пътуването:

Пещера Проходна 

Като казах, че екопътеката е най-популярното място в маршрута ни, може би послъгах: дори да не знаете, че те са в тази пещера, всички сте виждали снимки на Очите на бога - двата естествени отвора в нейния купол, от които се стичаха едри капки като бавен, но безкраен дъжд от сълзи. Както с всички останали точки от пътуването, и тук няма какво да ви задържи твърде дълго откъм време за пристигане и обикаляне - но насред пещерата, под огромните очи, човек си спомня за момент колко малки сме всъщност на фона на природата, и може да поискате да посетите за няколко минути там, за да уловите магията на мига.

С тази гледка в умовете ни, се отправяме обратно на 90-минутния път към София.

И преди да почнем да кроим (и описваме за вас) следващите си пътешествия, май стомасите ни подсказват, че през уикенда пак ще се ходи на брънч…