Скъпа Италия,

Драги читателю,

Не, че искам да те подразня в тези нестандартни за човечеството времена, но реших да споделя за едно пътуване, което направихме с родителите ми миналото лято. Дестинацията е така любимата за много българи Италия и в случая - област Пулия. Обичта на българина към Италия майка ми си я обяснява с далечното минало и връзката на един от синовете на Кубрат (Алцек), а аз просто мисля, че е изключително достъпна дестинация с богата история, чудесно природно разнообразие и невероятна храна!

Пътуването започна изключително рано сутринта (или късно вечерта, ако си под 30) от София. Решихме да тръгнем със собствен автомобил, което не бих казал, че препоръчвам на всеки. На мен лично ми беше супер приятно, но пътя е много и изморява – задължително вземете втори шофьор! Добрата новина при нас беше, че бяхме трима и можехме да се сменяме при нужда. Също така, излиза малко соленичко от към финансова гледна точка. Не съм го проучил изключително детайлно, но е силно вероятно да излезе по-евтино, ако хванете самолет до Бари и наемете автомобил там. В края на деня, всичко зависи от това колко авантюристично сте настроени и колко обичате хората, с които пътувате, защото също като в момента – ще сте затворени с тях в тесни пространства доста дълго.

Първият „контролен пункт“ беше Игуменица, Гърция. Пътят е около 6 часа и половина, а фериботът ни до Италия отпътуваше по обяд. Трябваше да сме изключително прецизни във времето и добре, че бяхме решили да тръгнем час по-рано от нужното, защото около Благоевград татко осъзна, че си е забравил парите и документите в София и съответно трябваше да се върнем. Всичко обаче свърши добре и стигнахме навреме, качихме се на ферибота и отплавахме за Бриндизи. Все пак за тези от вас, които ще се вдъхновят от този разказ и решат да направят подобно пътуване, ето и няколко неща, които е добре да знаете за пътя София-Игуменица:

• Ориентировъчно, главните точки, през или покрай които минавате са София-Кулата-Солун-Игуменица.

• По пътя има доста магистрални такси, особено Солун-Игуменица, където има и огромна серия от тунели - някои от тях по над километър дълги!

• Бих ви препоръчал да си вземете някакви неща за хапване и вода преди да потеглите, защото местата за спиране по пътя не са чак толкова много, особено след Солун.

• Отделете си достатъчно време, за да стигнете поне час преди тръгване на ферибота. Това ще ви даде възможност да се чекирате, да се качите и да намерите удобни места на кораба без да бързате излишно.

След като успешно отплавахме ни чакаха 7-8 часа престой на ферибота. Добрата новина е, че е сравнително удобен (дори и без да си вземете каюта) и има достатъчно храна и напитки на прилични цени. Аз се бях запасил със сериали на телефона и книга, което препоръчвам, защото малко трудно се спи на седалките, а телевизорите си спомням, че не бяха с особено интересни програми. Ако случайно ви стане скучно, може да излезете на чист въздух и да се полюбувате на прекрасния син цвят на морето.

Trullo di Tagaro

След дългото пътуване по вода, вече нямахме търпение да стъпим на твърда основа, която не се клатушка. Градът беше Бриндизи, но само транзитно. Истинската дестинация беше близко селце, определяно за едно от най-красивите в Италия – Локоротондо, където щяхме да нощуваме в следващите 6 дена. Отседнахме в традиционно за областта труло, което е характерно за региона на Пулия. В миналото се е появило като отговор на безумен закон за данъци на къщите на феодала към краля. Характерни са с конусовидните си покриви и белите стени от варовиков камък. Всеки от „куполите“ обособява една стая в къщата. Нашият избор за престой беше Trullo Di Tagaro – с изключително любезни домакини, които ни бяха оставили хладилник пълен с плодове, маса отрупана със сладка, бисквити, домашни сладки, чийзкейк и соленки, а нека не забравяме и домашното вино и лимончело! Вярно, не говориха много английски, но със знаци и усмивки се оправихме чудесно, а и синът им беше нещо като преводач, въпреки че и той явно беше самоук „англичанин“. Може би тук е и удобен момент да направя не-спонсорирана реклама и да оставя Booking линк на къщичката, подходяща за до четири човека.

Денят беше дълъг и изтощителен, за това просто си поръчахме доставка на истинска италианска пица, чиято брошура беше любезно предоставена от нашите домакини. Има ли смисъл дори да споменавам колко прекрасна и вкусна беше? Е, и да няма, просто ще кажа – който не е опитвал италианска пица в Италия, трябва да се поправи възможно най-бързо! Чувал съм, че може да имате и по-евтина опция от екскурзия в страната с териториална форма на ботуш, а именно едно заведение разположено в центъра на София – Франкос. И последно лирическо отклонение, обещавам – датата на нашия първи ден в Италия беше 1 юни 2019, а именно – финалът на Шампионска Лига сезон 18/19, който беше спечелен от любимият ми Ливърпул след 14 години затишие.

Планът за екскурзията беше да спим в Локоротондо, а през деня да обикаляме близките градове. В тази част на Италия има от всичко за всеки – история, плажове, храна, вино, природа. Ден две беше отделен на Арбелобело и Остуни, а в късните часове се отбихме в Пулиняно а Маре за вечеря и разходка.

Арбелобело

Арбелобело е градът с най-много трули, които са превърнати в различни туристически кътчета – къщи за гости, хотели, магазини, ателиета, ресторанти и кафета. Заради цветът на трулите, градът е изключително светъл и приятен за разходки. Не е типично италиански град; има сравнително широки улици, а централните части имат големи просторни площади. „Старата“ част е най-туристическото място, където може да се насладите на разнообразните трули, както и да си накупите сувенири – има голямо изобилие от магазини за пасти и вина, които ви препоръчвам да разгледате – няма да остане разочаровани. Също така, не се учудвайте, ако видите някой продавач на входа на магазина си, раздавайки домашно приготвени соленки (тарали), приканвайки ви да ги опитате. Не се колебайте, вземете си, дори и да не влезете – ще ви посрещнат и изпратят с усмивка!

Другата дестинация в този ден – Остуни, беше един от градовете, който ми допадна най-много. Доста „по-италиански“ с характерните тесни улички, но въпреки това с просторни централни площади, на които бяха разположени множество ръчно-правени неща. Ако не ме лъже паметта, тогава имаше нещо като панаир на изкуството, което беше доста приятно съвпадение с нашата екскурзия. Самият град е като на етажи и разходката определено ще натовари прасците ви, но си заслужава заради страхотните гледки, които се разкриват от по-високите части. Ценителите на антиките и старо тухлено строителство определено ще харесат града.

Вечерта завърши в Полиняно а Маре, където животът кипеше с пълни сили! Трудно беше да се разминаваме с толкова много хора по централните части. Трудно намерихме и място за паркиране, заради множеството зони и фактът, че самият център беше затворен от полицията, за да може хората спокойно да се разхождат – представяте ли си? Идилия! Градът беше ярко осветен, а ресторантите бяха пълни с хора. Различна музика се лееше зад всеки ъгъл и лесно можеше да се усети настроението струящо от всички – радост. Мисля да не навлизам в подробности за храната, иначе ще се отнеса прекалено много в детайли и спомени, а някъде долу ще ви оставя малко „храна“ за очите.

В следващите дни посетихме още градове, за които искам набързо да спомена, защото мисля, че ще допаднат на много от вас като възможна дестинация за разходка:

• Лече – град с повечко история, множество църкви и музеи, а и страхотно кафе, но това май е валидно за по-голямата част от Италия.

• Отранто – крайморският град е известен с голямата крепост на брега, която ако сте фен на средновековието като мен, препоръчвам да посетите. Докато бяхме там, в кулата на крепостта имаше интересна изложба на снимки, показваща части от дървета и какво си е представял фотографът, когато ги е снимал.

Изображение на дявол върху дърво

• Мартина Франка – любимият град на мама. Защо? Не съм 100% сигурен, мисля, че беше просто атмосферата, цветовете, спокойствието. А пък и там намерихме страхотно ресторантче, с много мила баба, която ни поднесе страхотен домашно-правен сладкиш!

• Монополи – друг крайбрежен град с по-малка, но също толкова интересна крепост. Препоръчвам разходка покрай морето, където можете да поседнете на някое от кафетата и да се насладите на бриза. Близо до града са разположени и редица плажове, но имайте предвид, че цените са от по 50 евро на човек и нагоре.

Матера, Италия

Може би не всички от вас знаят, че през 2019 Пловдив беше европейска столица на културата заедно с един италиански град – Матера. Характерното за Матера е наличието на къщи издълбани в скалите. В града има цял квартал, където масово постройките са точно такива. Когато го погледнеш отгоре, той създава чувството за лабиринт, в който лесно можеш да се изгубиш. В интерес на истината си е точно така! Добре, че са тълпите от хора и тук-таме някоя друга табела, иначе още можеше да се намирам там някъде из улиците. Подгответе се с удобни обувки, защото има множеството стълби за изкачване и слизане. Със сигурност си заслужава да отделите цял ден за града, да се запознаете с историята, да влезете и отблизо да видите как са живеели хората в миналото, да разгледате уникалните магазинчета – оглеждайте се за такива за вино или колбаси, където може да се влезе на подземен етаж, но не забравяйте да наметнете яке – в каменните къщи е доста студено.

Последният ден прекарахме в Бари, столицата на област Пулия. Градът е с около 300,000 жители и е доста по-индустриализиран. Има голямо пристанище и красиви стари сгради, но прекалено много ми биеше на съвременен град, а аз не бях отишъл в Италия заради това. Бих казал, че беше един от по-скучните градове, но не всичко там е лошо. По-старата част има същите характерни за Италия тесни улички, с множество заведения, където може да се насладите на италианските регионални специалитети като пастата Orecchiette. Ако пък сте почитатели на шопинга – това определено е вашият град. Централните улици са изпълнени с различни магазини за мода и това е един от малкото градове в региона с мол.

Горе вдясно е традиционна паста Orecchiette, а долу - регионален сладкиш (баба́)

Тук някъде свършва нашата екскурзия. Не смятам да навлизам в подробности за пътя обратно към София, само ще спомена, че фериботът беше с около 30 минути до час по-бавен, иначе всичко останало си беше същото като в началото на моята история.

Разделям се с вас с пожелания за здраве на вас и вашите семейства. До нови срещи!

Поздрави,

Митака

Заглавна снимка: alexey turenkov. Снимки в статията: личен архив.