Природа на промоция

Не положихме достатъчно усилия.

Поколения наред носехме много повече вреди, отколкото ползи за нашия свят. Майката Природа, както любящо я наричаме, понасяше всевъзможни издевателства върху себе си. 

Не е като да нямаше предупредителни знаци. Промени в климата, изчезване на животински видове, все по-опасни пандемии... Естествено, ние игнорирахме всичко. Вярвахме, че човешката находчивост и упоритост ще се справят с всяко предизвикателство. Тогава Природата реши да действа по-решително.

Първи го разбраха хората, изсичащи горите на Амазонка. Поройни дъждове и ураганни ветрове, огромни свлачища и масови атаки от всевъзможни диви животни ги принудиха да спрат. Временно. Когато се върнаха дни по-късно, работните им лагери бяха превзети. Бързорастящи растения покриваха всичко, включително машините и техниката, вече негодни за употреба. Малки и големи хищници дебнеха навсякъде. Отровни змии и жаби активно търсеха човешки контакт, без обичайния си инстинкт за самосъхранение. Огънят - старото оръжие на човека - се оказа безполезен. Всеки умишлен палеж биваше потушен от поройни дъждове, изсипани от внезапно формиращи се облаци.

Подобни ситуации се разиграха в горите на Русия, Канада, САЩ и други. Дърводобивната индустрия беше убита за по-малко от месец.

Риболовът последва същия път. Като свързани в общо съзнание, всички морски, речни и океански животни избягваха всяка стръв, всяка мрежа, всеки опит да бъдат заловени. Огромните рибарски кораби, които преди ловяха тонове риба всеки ден, сега се връщаха празни. За известно време развъдниците-рибарници забогатяха като единствени снабдители на пазара… и фалираха до един, когато техните риби спряха да се хранят и измряха.

Гладната стачка не беше само при рибите. Всички животни в някаква форма на плен - ферми, клетки, дори най-обгрижваните котки и кучета - направиха всичко възможно да избягат. Тези, които не можаха, също спираха да се хранят. Много хора освободиха домашните си любимци, за да не се налага да гледат как умират от глад.

Дори след тези внезапни и тревожни събития, човешката гордост не беше пречупена. Щяхме да се справим, както винаги. Загубата на петрола обаче се оказа по-тежка за приемане от загубата на месото в чиниите ни.

Серия от земетресения спряха достъпа до огромна част от световните нефтени залежи. Старите кладенци бяха разрушени, а пробиването на нови се оказа невъзможно: то винаги биваше прекъснато от нови трусове.

За по-малко от три месеца, светът изпадна в кризисно положение. Над 70% от хората бяха застрашени от глад. Енергийната и транспортната индустрия бяха на ръба на колапс. Обединените Нации свикаха извънредно събрание, на което световните лидери да обсъдят спешни мерки за справяне със ситуацията. Тук Тя се появи пред нас за първи път.

* * * * * * * * * * * *

Събранието на ОН вече беше започнало. Председателят от Бразилия, под натиск от солидни световни корпорации, щеше да предложи кризисни мерки в интерес на бизнеса. За негово неимоверно успокоение, думата му беше отнета още преди да приключи встъпителната си реч.

Мекият червен килим на конферентната зала се изду и разцепи, а в зейналата дупка разцъфтя огромно цвете. От него Тя излезе приела образа на дриада или горска нимфа, с ръста и телосложението на крехка жена: все пак беше дошла за мирни разговори, а не да ни обяви война. Голата Й кожа беше като кората на буково дърво, тъмнокафява и нацепена от дълбоки, но красиво симетрични линии. Корона от листа се сипеше по раменете Й като коса, обагрена в цветовете на всички сезони. Очите й - две капки кехлибар - сякаш гледаха всички в залата едновременно.

А всички в залата, притихнали, гледаха нея. Нямаше суматоха, намеса на охранители или опити да бъде прекъснато живото предаване на събранието. Като в транс, председателят на Бразилия й отстъпи подиума.

И тогава Тя заговори, не през микрофони, а директно в умовете на всеки човек по света. Нейните думи от онзи ден, както и последвалите Й обръщения към човечеството, са изсечени дълбоко в паметта на всички. Помним всяка дума.

* * * * * * * * * * * *

Някога се гордеех с вас, моите човешки деца. Толкова се радвах на неуморния ви дух, на любопитството, на желанието ви да се учите. Сега сте най-голямото ми разочарование. Наранявате всичко около себе си, без да мислите за последствията. Използвате своите дарби, за да се манипулирате и унищожавате един друг. Нищо не е по-важно от собственото ви его. Всичко може да бъде пожертвано, за да задоволи алчността си. Достатъчно. Няма да ви оставя да разрушите един свят, който споделяте с безброй други създания. Тази планета не е ваша. Бих могла да ви унищожа. Да ви накарам да измрете от глад, както направих с вашите животни-затворници, да се издавите в язовирите, където затваряте водите ми, да се хвърлите от върховете на небостъргачите, с които толкова се гордеете. Но каква майка иска да гледа как децата й умират?

Вместо това ви обещавам спасение. Обещавам ви просперитет като никога досега. Обещавам ви също, че няма да използвам контрола си върху вас. От всички мои творения, вие най-ясно осъзнавате свободната си воля: нейното отнемане би било твърде жестоко. В замяна на тези обещания, имам няколко изисквания.

* * * * * * * * * * * *

Тя наистина ни спаси. Oт доскоро безплодни площи създаде насаждения и посеви, достатъчни да изхранят всички. Започнахме да използваме чисти, възобновяеми източници на енергия, за които разчитахме на Нейната щедрост. Озоновият слой се излекува, а полярните ледове се възстановиха. Вече никой животински или растителен вид не беше застрашен от изчезване. Природата просперираше, а нашите вреди върху Нея се заличаваха. 

Нейните искания в замяна бяха прости. Всичко, което не нарушава естествения баланс, беше разрешено. Дали един заек ще бъде заловен от човек или вълк, е без значение: това е била неговата роля в Природата. Отсичането на стари дървета отваряше пространство за нов растеж. Но отглеждането и разплодяването на животни за месо, или ловуването им за удоволствие, бяха забранени. Същото важеше за изсичането на горите, замърсяването на въздуха и водите. В случаите, когато някаква вреда върху Природата беше невъзможна (като някои производства), тя се заплащаше. Плащахме също за всички Нейни ресурси, които използвахме. Нейната цена бяха материали, създадени от човека: сплави, полимери и други, които Тя не можеше да произведе сама. Природата не се оказа нито абсолютно справедлива, нито непокварима. Нямаше равенство между цените, които различните страни заплащаха за своите ресурси: всичко беше подчинено на Нейните нужди и капризи. Убиването на животни за спорт, както и отглеждането им за храна, можеше да се откупи от нея. Корпорациите продължаваха да съществуват; бизнеса си беше бизнес. Просто имаше нов главен играч, който диктува условията. Не всички се адаптираха толкова добре.

Тези, които не изпълняваха исканията, подлежаха на Нейната милост. Тя наистина не използваше контрола си върху нас, но имаше достатъчно други методи да накаже провинилите се. Освен тях, изгубихме и нашите най-добрите умове - брилянтни учени, лекари и изследователи. Те започнаха да чуват Нейния призив, след което изчезваха. Никой не знаеше къде отиват и какво прави Тя със тях, или те за Нея. Поне в началото.

Изчезванията, както и пресметливото отношение на Природата към продажбата на Нейните блага, караха много хора да надигат глас срещу Нея. Някои имаха и други причини да се бунтуват срещу общата ни Майка. Имаше религии, които вярваха, че техния Бог ще се погрижи за децата си, а не тази измамница. Имаше глобални движения и протести. Хора, смятащи, че трябва да поставяме човечеството над всичко. Готови да водят война срещу Природата с оръжия, разрушаващи всичко живо. Сякаш не осъзнаваха, че те самите са част от Нея. Тя се разправяше с тях безмилостно, но Нейната бруталност само ги убеждаваше, че обречената им борба трябва да продължи.

* * * * * * * * * * * *

Последния път, когато Я видяхме, не бяха нужни камери. Тя се яви на всеки от нас, пред семействата в домовете им, пред служителите в офисите, пред децата в училищата. Всеки Я видя в цялата й прелест и чу гласа Й в себе си. Това беше е ненужна загуба на ресурси за нея, но все пак го направи. Беше специален случай.

Време беше да си отидем. 

Обещанието Й, че няма да използва своя контрол върху нас, имаше своите изключения. Тридесет години учените, омаяни от Нейния зов, бяха работили ден и нощ върху развитието на нужните технологии, които да позволят масовото изселване на човешкия вид от планетата. Строежът на първите кораби вече беше започнал. Всички ние ще се качим на тях, независимо дали го искаме. Това беше нейното решение на Човешкия проблем: не искаше да ни унищожи, но и не вярваше, че сме способни да се променим истински. Все пак, такава е нашата природа. 

Затова, тя ни отпраща надалеч. Не само за да настане мир в един свят, който ще е по-добър без нас. Но и за да открием и покорим нови светове, в името на нашата Майка. Защото… кой би създал нещо като хората, ако не споделя поне част от чертите им? Да, ние винаги сме искали още и още, винаги сме гледали напред към покоряването на нови хоризонти. Защото това е заложено в нас. Винаги е било нейната воля. На нашата алчна Майка.

Скоро, с излитането на хиляди кораби във всяка посока на Вселената, нейната алчност ще бъде навсякъде.

Източник снимка: https://treasongallery.com/brian-kirhagis-earth