Какво ме научи да готвя изолацията

Въпреки че вече са минали повече от 10 години, откакто за първи път започнах да готвя за себе си, все нямах особен интерес и желание да развивам това умение.

И после започна карантината...

Последните месеци ме научиха на някои ценни уроци по отношение на храненето. Как правилно да преценя какво наистина ми е нужно да купя и какво ми се иска да взема, но вероятно ще изхвърля след месец; как замразения хляб на Lidl е по-вкусен от всякакви префърцунени хлябове по 5 лева, защото ти излиза горещ от фурната за 10 минути и след още 10 вече е изяден; от кои ресторанти да си поръчвам, когато храната трябва да дойде бързо и от кои - когато мога да почакам за нещо наистина вкусно. Най-полезните уроци обаче бяха тези научени пред котлоните, фурната… и телефона. Все пак, трябва да се следва рецептата!

Готвенето вкъщи има много предимства, като най-очевидното е цената. Освен по-ниските разходи обаче ги има и качеството (реално знаеш какви продукти си използвал), вкуса (след няколко провалени експеримента) и удоволствието от готвенето. Може би не всеки ще се съгласи с последното, но за мен процеса на готвене, или каквото и да е създаване на нещо ново, е много приятен.

Научих се да правя немалко вкусни и сравнително лесни за приготвяне неща. Вдъхновението ми идваше от два източника: а) скролване на Facebook/Instagram и случайно попадане на видео с нещо, което изглежда силно апетитно, или б) предложение от приятелката “Ето това изглежда вкусно”. За да не изливам всичките си кулинарни постижения в един пост (Part 2, някой ден!), ще ви разкажа за шест сполучливи рецепти, които изпробвах: три основни ястия и три десерта.

Основни

Тофу и гъби Строганов

Никога не бях опитвал тофу, но ето, че се престраших. Ма то вкусно бе! Особено когато хванеш някоя промоция в Lidl (PS: този пост не е спонсориран от Lidl, но би искал да бъде!) и за няколко лева си вземеш пушено тофу, което на вкус почти докарва бекон. Цялата рецепта може да разгледате тук. Oписаните количества спокойно нахранват четирима души. Ако готвите за двама, просто намалете всички съставки наполовина. И наистина измервайте колко милилитра бульон сипвате вместо да го докарвате на око, че иначе става воднисто. Съвет от мен: ако обичате пикантна храна, добавете лют сос. 

Рапове с пилешко или риба тон

Поради огромната ми лакомия в личния архив не се намира снимка за тази рецепта. Пък и честно казано не ми се занимава да ги редя по “красив” начин, важното е да са вкусни. Тук нямаше следване на рецепта: взимате си тортили/рапове, намирате хубаво пилешко филе (като от The MeatBox) или консерва с риба тон, и решавате какви други добавки искате вътре според месото. 

Пилешкото се нарязва на лентички и задължително се маринова с подправки по избор за поне половин час (аз харесвам лимон, паприка, зехтин, малко кимион и каквото друго ми мирише добре от бурканчетата с подправки). С него добре се връзват печени чушки, гъби, чери домати, авокадо, чедър - каквото ви душа иска! Горчица или барбекю сос също са хубав бонус за финал. 

С риба тон може да прибегнете до повечето от тези добавки, но също си отива с царевица и майонеза. 

Ако ви останат тортили, изяжте ги с нещо друго - веднъж отворени се развалят бързичко.

Хрупкави пилешки хапки

Една от милион вариации на рецепта за хрупкави пилешки хапки ми попадна в Instagram. Указания във снимки може да намерите в профила на _anniecooks . 

Нарязвате пилешкото месо (за предпочитане филе) на хапки и го мариновате в смес от яйце, магданоз, сок от лимон, черен/червен пипер, малко зехтин и сол. Овалвате маринованото месо в купичка с хлебни трохи (или галета) и всякакви други ваши любими подправки, слагате го в тава с хартия за печене и пъхате в загрята на 190 градуса фурна за около 20 минути. 

Гарнитурата може да е всякаква, аз заложих на един от най-мързеливите и вкусни варианти - полуготови картофки уеджис, които (съвпадение) също се приготвят за същото време и градуси. Хапвате ги топли-топли, с Кола и малко барбекю сос или “Хепи сос”, известен още като 1:1 смес кетчуп+майонеза. (PS: този пост не е спонсориран и от Хепи, но също му се иска).

Десерти

Мъфини с крема сирене

Добре де, солени са, така че вие може и да не ги смятате за десерт. Според някои приятели, не били и мъфини. Аз пък смело си ги хапвам за десерт, а за името се доверявам на рецептата, от която ги видях. Начина на завиване, за да се постигне специфичната форма, иска няколко опита, но като цяло работата с тесто е много приятна форма на ръчен труд. 

P.S. - по отношение на солени печива се научих да правя и адски бърза, адски вкусна мързелива баница, но за нея - друг път.

Лимонов кекс

По една или друга причина, в последните месеци най-често готвя бъркани яйца… и кекс. Опитал съм 4-5 различни рецепти, всяка с нещо специфично: крем маскарпоне, шампанско в тестото, лешников тахан и други. Тази рецепта залага на лимоните. Разликата със стандартния лимонов кекс в случая е, че накрая сладкишът се сиропира, което значително променя вкуса.

Бананов хляб

Банановият хляб (който си е чист кекс с банани) ми беше напълно неизвестен като концепция доскоро. Оказа се обаче, че това е сред най-често изпробваните ястия точно по време на карантината. Стига да спазвате рецептата, няма нищо сложно: аз лично прескачам първата стъпка и пропускам стафидите с ром, тъй като не съм им голям фен. Най-важното е да използвате (пре)зрели банани - ако използвате нормални или зелени, крайния резултат е разочароващ откъм вкус.

Толкова от мен, поне за този път. Имам и други изпробвани рецепти и като се посъберат повечко, ще ги споделя и тях.

А вие какво сготвихте за първи път по време на карантината?