Skip to main content

Брънч с Пратчет и Shadowdance


По един леко заобиколен начин, горната (вкусна) снимка илюстрира началото на връзката ми с Shadowdance.

Това не е просто сандвич, а “Любимото хапване на Рядко Ведър”, приготвен по автентична рецепта от готварската книга на Леля Ог (а ако прочетете до края, ще има и десерт)!... Но нека да обясня.



Ако не сте чували преди за българското онлайн списанието за фентъзи и фантастика Shadowdance, може да прочетете ревюто ми на техния първи хартиен брой. Аз самият започнах активно да следя списанието покрай форума. Каталистът за това беше именно темата за препрочитане на книгите от поредицата за Светът на Диска на Тери Пратчет, която за съжаление се оказа неуспешна.

Запалването ми по Shadowdance, за сметка на това, беше напълно успешно. Започвайки с ровене във форума и обсъждане на любими и не-чак-толкова любими произведения, то премина към четене на ревюта и статии в търсене на следващото скрито съкровище, което съм пропуснал да прочета или гледам. Едно такова е например Приказка за магьосници, физици и дракон на Геновева Детелинова, която също черпи от бодрата Пратчетова традиция, че магията трябва да се консумира с много хумор.

И докато за мен самият това е едно относително ново изживяване, списанието вече навършва своята двадесета година. А аз се надявам някой ден да имам удоволствието да прочета (или да сваля директно в мозъчния си имплант) “Редакционно: Shadowdance на половин век!”

А за тези от вас, които все пак са тук за хапването, прилагам и вездесъщата рецепта на Рядко Ведър (която, според корицата, вероятно е била изпробвана върху хора, които са все още живи… за всеки случай проверете дали има блог другата седмица ;) ).



ПС: А ето го и десертът - според рецептата за банани на Библиотекаря: Уук! (Или за тези от нас, които не са човекоподобни маймуни: вземете един банан.)

Comments

Популярни постове

Ковачевица - параклиси, водопади, механи

В последно време (и за да сме по-точни, в последните десет години), западно-родопските села Лещен и Ковачевица станаха популярни дестинации за селски туризъм благодарение на запазения старовремски стил на строителство. За съжаление, популярността донесе със себе си ненужни инвестиции и сред наистина красивите селски къщи с каменни основи и дървени чардаци започнаха да се издигат и големички хотели, които само привидно спазват естетиката на отминалото време... а всъщност се строят с класически бетонни блокчета и цимент. Чарът на старовремските стаи с огнища също е поизгубен и в тези нови постройки е по-вероятно да ви посрещне далеч не толкова романтичната топлина на климатик. Но цялата тази тема ще си я запазя за друг път. Днес ще говорим за нещо по-положително и интересно. Ако сте били път до района с идеята да останете за няколко нощувки, бързо ще откриете, че всъщност няма много неща за правене и виждане. И двете селца могат преспокойно да се разгледат в рамките на 2-3 часа, а при же

Киберпънк 2019

Или как у нас отново може да държите в ръце стойностно списание, от фенове за фенове. За повечето хора, думата „киберпънк“ извиква един сборен образ в съзнанието им: мрачен, безкраен пейзаж от ярки неонови надписи върху огромни небостъргачи, усещане за мръсотия и упадък въпреки наличната висока технологичност, и едно много отчетливо разделение на света между имащите всичко – отгоре, и нямащите нищо – отдолу, където монолитните структури не им позволяват да се насладят дори на нещо толкова обикновено като дневната светлина. Този образ до голяма степен е създаден благодарение на две феноменални творби, на които ще се спра след малко. Моите първи асоциации за „киберпънк“ са малко по-различни. Като малък прекарвах достатъчно голяма част от времето си в поредната видео игра, за да се самоопределям като геймър. През вече далечната 2002 г. попаднах на Paradise Cracked – една обективно посредствена, руска ролева игра, развиваща се в типично киберпънков сетинг, с може би най-лошия дубл

На море край Бургас - струва ли си да изберем българското?

  След като опитахме красотите на гръцкото Беломорие , както обещахме - идва ред на родното Черно море. В рамките на една чудесна седмица през август, в която улучихме страхотно време, се насладихме на редица плажни дестинации. И тъй като успяхме да пробваме доста популярни местенца по южната част на родното море, този път ще раздаваме и оценки! Отпускарският сезон е в края си, но като се оглеждате за дестинации догодина, ще имате този безценен ориентир за това към кои места да се отправите според предпочитанията и нуждите си. Ще започнем директно с нашата “главна база”, а именно Бургас - идеалната отправна точка Повечето летовници си избират една дестинация и прекарват цялата си почивка на нея, най-много сменяйки “плаж 1” с “плаж 2” на съответния курорт. За желаещите разнообразие авантюристи като нас обаче това звучи прекалено скучно - така че решихме да спим в Бургас и всеки ден да се отправяме на различно приключение по южното Черноморие. Освен това в най-добрия град за живеене (ye