Брънч с Пратчет и Shadowdance

По един леко заобиколен начин, горната (вкусна) снимка илюстрира началото на връзката ми с Shadowdance.

Това не е просто сандвич, а “Любимото хапване на Рядко Ведър”, приготвен по автентична рецепта от готварската книга на Леля Ог (а ако прочетете до края, ще има и десерт)!... Но нека да обясня.

Ако не сте чували преди за българското онлайн списанието за фентъзи и фантастика Shadowdance, може да прочетете ревюто ми на техния първи хартиен брой. Аз самият започнах активно да следя списанието покрай форума. Каталистът за това беше именно темата за препрочитане на книгите от поредицата за Светът на Диска на Тери Пратчет, която за съжаление се оказа неуспешна.

Запалването ми по Shadowdance, за сметка на това, беше напълно успешно. Започвайки с ровене във форума и обсъждане на любими и не-чак-толкова любими произведения, то премина към четене на ревюта и статии в търсене на следващото скрито съкровище, което съм пропуснал да прочета или гледам. Едно такова е например Приказка за магьосници, физици и дракон на Геновева Детелинова, която също черпи от бодрата Пратчетова традиция, че магията трябва да се консумира с много хумор.

И докато за мен самият това е едно относително ново изживяване, списанието вече навършва своята двадесета година. А аз се надявам някой ден да имам удоволствието да прочета (или да сваля директно в мозъчния си имплант) “Редакционно: Shadowdance на половин век!”

А за тези от вас, които все пак са тук за хапването, прилагам и вездесъщата рецепта на Рядко Ведър (която, според корицата, вероятно е била изпробвана върху хора, които са все още живи… за всеки случай проверете дали има блог другата седмица ;) ).



ПС: А ето го и десертът - според рецептата за банани на Библиотекаря: Уук! (Или за тези от нас, които не са човекоподобни маймуни: вземете един банан.)