Любовта ми към тях започна още преди да се науча да чета. Тук трябва да се извиня на майка ми, която неведнъж съм карал да ми чете една и съща книжка, докато загуби глас. Много дълго време единственият ми “отдушник” за тази страст бяха дискусиите с малкото ми приятели-книголюбци. Едва наскоро добавих и няколко алтернативни канали: трансформиране на любовта към четенето в желание за писане, кратки дискусии по форуми, и причината за този пост - литературни клубове.
Не съм сигурен какво е положението в останалата част от страната, но в София ще намерите няколко литературни (или читателски, както предпочитате) клубове. Повечето следват стандартната формула: имате книга, срок за четене и място за дискусия. Просто, ясно и приятно - когато се получи. Големият проблем на тези клубове е вроденото им ограничение. Обикновено четивото се избира според предпочитанията на организатора, с минимална обратна връзка от четящите. Дори когато даден клуб е профилиран само в един жанр, шансът на всички участници да им се чете избраната книга, е много малък. Освен личните предпочитания към четивото, спазването на срокове също не е за всеки: някои хора четат по книга на седмица, други по книга на месец. А дори и да имате голямо желание да се включите в дадена дискусия, лични ангажименти могат да ви попречат да довършите избраното заглавие.
И тук на сцената излиза Смълчаният читателски клуб на Trouble Bakers.
Идеята за т.нар. Silent book clubs е сравнително нова. Зараждат се през 2012 г. и целят да елиминират недостатъците на обичайните читателски клубове. С други думи: появявате се на уговореното място с която и да е книга в ръка, четете малко, след което участвате (ако искате) в сладки книжни приказки. Създатели на първия silent book club у нас са момичетата от Trouble Bakers, които може да са ви познати от други техни мероприятия (Книжните брънчове в Абордаж са страхотни! Скоро отново, надявам се).
Самото протичане на клубните срещи е най-добре описано със собствените им думи:


За тези от вас, които се колебаят дали описаното би им харесало, ще споделя личните си впечатления от последната смълчана читателска среща през юли. Въоръжих се с книга, добро настроение… и постелка за сядане, защото избраната локация беше навън - Южен парк! Всеки ще се съгласи, че има нещо особено приятно в това да четеш заобиколен от зеленина. E, крие известни рискове свързани с времето, но когато се получи, е върховно!
Освен с усмивки, момичетата от Trouble Bakers ни посрещнаха и с приятна лятна изненада: ледени близалки-коктейли от Работилничката с вкус изненада (освен ако не отгатнеш правилно, че червената близалка сигурно е Блъди Мери). Едночасовото четене мина неусетно. Докато се понаместя два-три пъти и отметня няколко глави от книгата, времето е минало. В случая четях Gideon the Ninth, която продължава да не бъде book of the year за мен, но определено ми стана по-интересна с напредването на действието. После идват хапването и дискусията. Ако искаш споделяш мнение, ако не искаш - просто попиваш от разговора и компанията на литературни хора. Интересно е колко естествено се получи добра дискусия, въпреки че всеки четеше нещо различно: или някой вече ще е чел книгата ти и ще изрази мнение, или ще се дадат примери и препоръки за подобни книги, или ще се премине към дискусия на автора като цяло. Изобщо - магията се случва.
За това със сигурност допринася и хапването! Всеки път то е различно и разнообразно, като общото е, че винаги е вкусно и има по нещо за всеки. Мой личен фаворит този път бяха овесените чудесии на снимката по-долу.
Тъй като българинът гледа да не се прецака, тук някой ще попита: колко струва това удоволствие? Отговорът е съвсем нищо. И все пак, ако имате желание, в замяна на гощавката и приятното прекарване може да направите дарение за различни благотворителни каузи, в поставения за целта Специален Буркан. Така че ако дойдете на смълчания клуб, можете не само да почетете и похапнете, но и да помогнете. Както казва Деси, книжните сърца са големи сърца!
Ако успях да ви заинтересувам, следващото издание на Смълчаният читателски клуб е на 11 август и отново ще бъде на открито. Местата са ограничени, така че се записвайте навреме! Ще се видим там.
Специални благодарности на Десислава Иванова от Trouble Bakers за информацията, снимките и страхотната инициатива! И за хапването! Нямам търпение да опитам следващите сладкиши и солениши. Ако желаете още информация за Смълчаният читателски клуб, прочетете статията на Деси в Uspelite.bg
Comments
Post a Comment