Имах страшна седмица!
Денят започна като всеки друг. Личният ми Човек ми приготви закуска, направих сутрешната обиколка на царството и се настаних на любимия си прозорец - отговорно следя всяко движение по улицата долу. Идилията ми беше нарушена, когато Човекът донесе омразната Кутия-Затвор (да не се бърка с любимата Кутия-Кашон, която е най-удобното място за спане) и безцеремонно ме набута в нея! Последва кратко пътуване в голямо, ръмжащо, тресящо се нещо: май беше голяма пералня, която необяснимо защо не се въртеше. Почти успях да разбия вратата на Кутията с мощните си лапи, но вече беше късно: бяхме пристигнали до крайната цел на пътешествието. Бях изваден от моя затвор и изоставен в нови, непознати територии.
Първото, което ме чакаше извън Кутията, беше ръмжащ себеподобен. С обяснението, че той бил тук вече от 2 дни и затова бил по-старши! Игнорирах го и тръгнах да разглеждам. И докато подуша половината неща пред очите си - Човека вече го нямаше! Единственото разумно обяснение беше, че е отишъл да купи храна. Успокоен от тази мисъл, се отдадох на дълга изследователска дейност.
Няма да ви лъжа, първата вечер на новото място си беше страшничко. Спах с гръб опрян в гардероба и с едно отворено око, за да не ме изненада някой. Почти не мигнах до сутринта, спах само 8 часа вместо нужните ми 12!
От там нещата тръгнаха на по-добре. Сиамецът ми разказа под мустак, че това място било хотел, пълен с Грижовници, които правят всичко възможно да спечелят одобрението ни. И наистина беше така! Освен Грижовниците, мои себеподобни идваха и си отиваха, като всеки получаваше царско посрещане. Някои бяха любопитни като мен, но повечето се наместваха някъде наудобничко със спокойствието на котки, които многократно са идвали тук.
По няколко пъти на ден хапвах от любимата си храна, като не пропусках да пробвам какво има в купичките и на другите почиващи (те не бяха особено очаровани от това). Моето си беше най-вкусно пък! Просто е хубаво да се яде разнообразно. Следваха спа процедури: сресване, галене и напомняния, че аз съм най-красивата котка. Все едно мога да го забравя! За поддържане на тонус имаше и малко от любимото ми кардио упражнение - гонене на въдица свободен стил. Не че се хваля, но винаги я хващам накрая. Сиамецът пасти да яде! Естествено, имаше и фотосесии - аз съм свикнал с медийно внимание поради красотата си, но в последствие разбрах, че този снимков материал бил за моя Човек - да не забрави къде съм и да се сети да си ме прибере.
Тук хоризонталното пространство беше по-малко от моето царство, затова пък компенсираше с вълнуващи вертикали! Грижовниците много се бяха постарали да ми осигурят достъп до Високото - катерех се по дървета (даже си имам снимка да го докажа), спах на рафтове и наблюдавах себеподобните, чудейки се как някои от тях са успели да станат толкова големи. И тук също си имах голям прозорец, ама той гледаше към едно ново и още неизследвано Навън.
Подочух, че освен моя висшестоящ вид, тук отсядали и други гости: от кучета с техните абсурдно махащи опашки, до любопитните (и подозирам, вкусни) хамстери. За щастие, не видях първите; за съжаление, не видях и вторите. Подозирам, че различните видове живеят в свои собствени царства, а някъде има и утопия, където по-спокойните представители на различни видове съжителстват мирно. На мен си ми беше по-добре сред себеподобни.
Един ден, вратата на новото ми (споделено) царство се отвори и чух познат глас да ме вика - моя Човек! Карах му се пет минути - бива ли да ме забрави за толкова време! Не, че ми липсваше, ама все пак можеше да идва и да ме чеше по врата от време на време. Както и да е, в крайна сметка му позволих да ме вземе на ръце, за да мога по-лесно да подъвча брадата му като в доброто старо време… преди една седмица.
Докато се насладя на момента обаче, Човека предателски ме пъхна в проклетата Кутия! Недоволството ми от това посегателство беше достатъчно яростно да бъде чуто от всички в Лозенец. Отново бях повлечен нанякъде от шумната машина (абе… май не е пералня). Веднага след като излезнахме от нея, започнах да забелязвам познати гледки и миризми. Ей го прозореца, от който скочих оня път, когато хората ги нямаше цял ден и тръгнах да си ги търся! А пък това стълбище - колко пъти съм се изтягал върху лъскавите плочки с кеф! И тая врата ми е смътно позната… След вратата най-после осъзнах какво се случва - бях обратно в моето царство! Да, миризмата ми се беше поизносила и ще трябва пак да пръсна космена маркировка навсякъде, но определено си е моето царство. Ето го наблюдателният ми кът между цветята, ето го Специалното Одеяло. И личната ми тоалетна! Не че на тези в новото царство им имаше нещо, но когато си единствения ползвател, чувството е друго.
И така, завърнах се на моето място, при моя Човек. Е, ще ми липсват играчките и Високото от споделеното ми царство (и Сиамеца, ама не му казвайте!), но кой знае? Някой ден отново ще ги посетя.
****************************************************************
За тези от вас, на които им се налагат да бъдат далеч от четириногите си приятели по една или друга причина и искат те да получават нужното внимание и грижи докато ги няма, мога горещо да препоръчам Грижовници - хотел за домашни любимци на пътуващи и заети хора. Приятно е да знаеш, че важното за теб същество се гледа от хора, които наистина обичат животни и знаят как да се грижат за тях. За ваше спокойствие получавате снимки, клипчета и информация за състоянието на животинката ви. Пълна информация за Грижовниците и техните услуги може да намерите тук, а в техния Facebook профил редовно може да намерите снимки от поредната групи щастливи гости.
Comments
Post a Comment