Няколко неща ме доведоха до Food and Spices Walking Tour, организиран от Meeting Points. Първо, алгоритъмът на Facebook, който (правилно) предположи, че бих проявил интерес към подобно мероприятие; второ, приятел-чужденец, който посети същия тур на английски и имаше само положителни неща за споделяне; и трето, приятелката ми, която успя да ни запише преди ограничените места да се изчерпат. Обиколката започна на стотина метра от работното ми място, така че бях изненадан от това колко интересни неща не съм посетил в района, въпреки постоянното търсене на нови места за обяд или разходка (преди да ни сполети пандемията, това).
Както името подсказва, този тур ни заведе на разходка из арабския свят и неговата кухня в сърцето на София. Фокус на обиколката е улица цар Симеон, най-дългата улица в града, и по-специално частта между бул. Княгиня Мария Луиза и Женски пазар. В тези 300 метра може да откриете много повече от очевидните бръснарници и магазини за наргилета, с които повечето хора свързват района.
Първите две спирки в обиколката ни - супермаркет Виктория и магазин Дияла - си приличат. Те са малки магазинчета, продаващи типични за близкия изток стоки: подправки, фурми, чай, тахани и безброй други. Но освен това в тях ще откриете и по-интересни неща, за които не всеки е чувал - така наречената смес от седем подправки, плетено сирене, сок от нар за мариноване на месо, масло гхи, ароматни сирийски сапуни, а за любителите на хумус - натрошен нахут, който се приготвя по-бързо. Миризмите там също са невероятни: аромат на подправки се смесва със горяща пръчица от сандалово дърво. Собствениците са не по-малко интересни от стоката си: хора, прекарали вече десетилетия в България, но запазили връзката с родините си. Докато ни разказваха за скритите съкровища в магазинчетата им, и двамата говореха с известна тъга за трудните времена в Ирак и Сирия, които усещат дори от тук: внасянето на стоки от тези страни става все по-трудно.
Третата ни спирка по цар Симеон е до място, което съм шокиран че не съм посещавал по-рано. Как може да имам такива вкусотии на 10 минути от работа и никога да не съм ги опитвал?! Става въпрос за иракската пекарна Багдад, където имахме удоволствието да влезем и сами да видим как се прави невероятно вкусния хляб лаваш. Докато чакахме пещта да достигне нужната температура и слушахме сладките приказки на собственика, ни нахраниха с друга вкусотия: питка, подобна на нашите български закуски и пълнена с пилешко месо, доматен сос и лук. Безспорно едно от най-вкусните печива, които съм ял някога! Тънкият хляб лаваш също беше готов за секунди и си признавам, че най-безсрамно отмъкнах един от хлябовете, приготвени за цялата ни група (така де, като никой друга не иска, няма да го оставя да отиде зян!).
С позапълнен стомах и все още стискащ половин хляб, последвах групата до последния вкусен обект: кюрдската сладкарница Лилан. Тук освен познати вкусотийки като баклавички, соленки и еклери, имаше и типични кюрдски десерти по рецепта на собственика. От тук аз (а и половината група на тура) излязох с пъклен план да се върна след края на обиколката и да опитам всичко по-интересно, но уви - сладкарницата явно беше останала отворена, само докато мине нашата малка група, защото 15 минути по-късно вече не работеше. Сега само си търся повод да отскоча до центъра, за да ги посетя (и пекарната, разбира се!).
Всяка история за тази част от столицата неминуемо трябва да включва и Фреди. Иракският ресторант “Ашурбанипал” е добре познат на много любители на вкусната храна, но почти никой не използва истинското му название: по-известен е под името на култовия собственик, Фредерик Бениамин, който вече 20 години ни предлага различни ястия от родния си край и (поне според мен) най-добрия хумус в София. За съжаление популярността има и своите негативи - резервациите при Фреди са приели формата на нещо близко до държавна администрация. Минавате през двойно потвърждаване на всичко, гарантирате точната бройка на хората и обещавате поне по 15лв консумация на човек. И всичко това си струва! Да, малко досадно е, но всичко е съобразено с проблемите и нуждите на Фреди. Желаещи има много, а масите са малко: всяка отменена резервация означава загуба. Тенденции тип “четирима души идват да си поръчат един хумус и да го снимат” пък водят до изискването за консумация на човек - при наличието на вкусотии като адана кебап, телешко с канела, агнешки ребърца и други, то не представлява никакъв проблем. Единственото условие според мен е да отидете гладни, за да опитате възможно най-много неща! Освен това, да се дели този хумус между повече от двама души е предпоставка за кавги и ще доведе единствено до поръчване на още хумус.
Но да се върнем на тура. Обиколката ни приключи на по-емоционална нотка. Точно до Женския пазар ще откриете малка сграда покрита с графит, вдъхновен и нарисуван с помощта на жени-имигрантки. Всяка от тях е добавила по нещичко от своята история върху стената, и когато чуеш историята зад различни детайли от цялостната картина, наистина започваш да гледаш на нея по различен начин.
И защото любителите на храна често са любители и на готвенето, този тур криеше още една изненада за нас - когато се прибрах, в имейла ме чакаха 4 традиционни рецепти, подбрани с любов и много внимание. Нямам търпение да ги пробвам, само трябва да отскоча до някое от магазинчетата за малко бакла.
Благодаря много на Веси, която в един неделен ден ни разведе из това така познато и в същото време така ново за мен кътче от София.
Снимки: Meeting Points
Comments
Post a Comment