Dragon Age 2: Reprise

 

Тази година се оказа доста странна и различна в много отношения. И докато обикновено се фокусираме върху негативната страна на нещата – като провалените планове и отменени почивки, – 2020 предложи на много от нас и нещо позитивно, а именно време, което да запълним с нещо ново или добре забравено старо. Да си призная, аз принципно не играя игри. Да, като малка бях като залепена пред компютъра и натисках яростно всички копчета по клавиатурата, за да не умра случайно, докато баща ми стоеше зад мен за морална подкрепа. Независимо дали говорим за Age of Empires, Virtua Fighter или The Lion King, всички те носят много мили детски спомени. Ключовата дума тук е детски, защото после нещо стана и този аспект от интересите ми си остана в детството. И после настъпи пандемия!

Когато си изгледал всичкия Netflix, когато ти омръзне да четеш, когато не можеш да се видиш с приятели и няма къде да отидеш, защото си се изолирал вкъщи... отиваш на лов за дракони, разбира се!! На тази страничка и преди е писано за Dragon Age: Origins и Dragon Age 2, но аз ще ти разкажа за тях през погледа на човек, който за първи път играе ролеви игри. Настоящият текст ще се фокусира върху втората част, пречупвайки я през призмата на първата и тотална липса на всякакъв друг контекст!

И така, по ред на номерата...

Champion of Kirkwall (a.k.a. me)

Историята в Dragon Age 2 е ректорспективно разказана от джуджето Варик. Тя започва от самото пристигане на героя (демек ти) в Kirkwall до издигането му в Шампион на града. Интересен похват е, че всичко това не става сякаш за един ден, както беше в DA:O. Вместо това историята е разделена на няколко части, образувайки своеобразни времеви периоди, и така създавайки усещането точно за течение на времето.

Но да започнем от началото. Пускаш си играта, избираш си дали да си мъжко или женско... и изведнъж си хвърлен насред някаква битка без обяснения кой, с кого, защо. Натупваш лошите. И после се връщаш да проведеш битката отново, защото явно първия път джуджето малко си е поукрасило историята. И докато механично натискаш клавишите,  изживявайки същата битка и мислейки си “Ама аз не съм си избрала още цвета на очите!”, стигаш най-накрая до менюто за персонализиране на героя. Не знам с каква точно идея би могло да е направено това, но тази начална част на играта, поднесена без последователност, ме остави с доста лошо първо впечатление. 

По-нататък нещата се пооправят, но подобно на началото, краят на историята също беше доста незадоволителен. Като се има предвид заложеният сетъп през играта, очаквах някакъв по-шокиращ (или поне интересен) отговор на това защо разпитват джуджето за Шампиона. Отговорът “трябва ни за нещо, търсим я” беше много разочароващ и единствената му роля е да подготви нещата за следваща игра, без да даде реален завършек на тази. Друго нещо, което ме подразни, е че когато трябва да избера страна във финалния конфликт, и двете страни се оказват грешни. Да, това ни позволява да имаме още една екшън сцена, но отново някак си ме остави с чувство за неудовлетворение.

И като споменах екшън – макар че героинята ми мачкаше наред, тя не би се справила без своите съприключенци.

Антураж

Не мога да преценя дали героите в DA:O бяха по-интересни (бел. ред. по-интересни бяха), но ми беше по-трудно да си харесам и формирам групичка във втората игра. Част от това според мен се дължи на факта, че някои от героите са ми натресени доста набързо и нямах шанс да си ги събера и отбера. Пример за това е Aveline, която просто ей така се присламчи в началото. Друг пример е джуджето-разказвач, което до края ми беше единственият Rogue герой и нямах избор в това дали да играя с него или не.

Подобен и е случаят с кучето, макар че то дори не заслужава да бъде споменато тук - него просто си го имам и дори не е при групичката допълнителни герои. Това е хубаво от една страна, понеже не заема място и мога да взема едновременно него и още 3 героя. От друга е лошо, понеже през повечето време тотално забравям за него и не си го викам – нещо, което трябва да се прави при всяка смяна на зона.

Но да се върнем на останалите герои, с които моят Champion може да има различни взаимоотношения. Докато в първата игра антуражът ти може да те харесва или да не те харесва (и да си тръгне), тук можем да имаме два вида връзка – friends или rivals. И въпреки подвеждащото наименование, и двете са положителни, макар и по различен начин. Дотук добре, но има един малък проблем – една игра по-късно все още не мога да се ориентирам кое мое действие ще се хареса на кого, защо и по какъв начин. В това отношение първата игра може да е по-проста, но поне е по-разбираема за мен и от там ми достави по-голямо удоволствие.

Въпреки канските ми усилия да изградя някакъв логичен рапорт с героите, един от тях си тръгва. Без значение какво правя, а аз толкова се старах! Това някак си обезсмисли цялата работа и изобщо не ми хареса, когато играта ми сервира тази изненада.

Нещо, което ми липсва от предната игра е лагера, в който мога да си видя цялата групичка, да си говоря с тях и да ги ъпгрейдна. В контекста на историята, липсата на “лагер” е логична, но ми се ще създателите да бяха измислили нещо подобно – не за друго, ами за да ми е лесно да им раздам джаджите, които съм събрала, а не да трябва да обикалям целия град!

Джаджи

Голямо разочарование в DA:O за мен беше това колко грозна се получи героинята ми от врата надолу. Движенията й бяха много странни, все едно бяха направили модел на тяло само за мъжки герой. А дрешките й! Героят ти ти е постоянно пред очите и когато всички останали от групичката са по-нагиздени, някак си ти бърка в душата... това е твоето alter ego все пак! В това отношение DA2 е доста по-сполучлива, героинята ми изглежда и се движи като жена и е накипрена с красиви дрешки. Приятна добавка е и, че ако все пак не ти харесва шлемчето, можеш да го скриеш – за разлика от първата игра, където сумати време се размотавах с една кофа на главата, докато открия по-добър headgear.

И като заговорих за gear, трябва да спомена и добавеният рейтинг на екипировката. Той ти показва не само дали един пръстен е по-добър от друг, но и за кого от героите ти е по-полезен. Като човек, който не знае на кого точно му трябва повече mana и на кого strength, намирам това за изключително полезно. Единственото, което ме обърква, е че понякога имам два абсолютно еднакви предмета, но по някаква причина единият има по-висок рейтинг от другия. Мистерията все още предстои да бъде разгадана!

To-do list

Понеже цялата история се развива в един град, мисиите са, логично, в различните му квартали и околните пещери. В предишното ревю е писано, че това бързо омръзва, но според мен далеч не е толкова различно от обикалянето от град на град в DA:O. Частите на града се различават достатъчно една от друга, макар и всичките да са доста типични и с нищо неизпъкващи в морето от fantasy settings. Факт е, че се връщаш в тези квартали отново и отново за различни мисии, но никога не се застояваш дълго в която и да е част и при всяко следващо посещение различни врати са отворени и затворени, което според мен се справя достатъчно добре да разсее усещането за еднообразие. Дори мисля, че този подход ми харесва повече от този в първата игра.

Тук е моментът да спомена и промените спряма първата игра, които имат за цел да улеснят ориентирането из града. Аз лично много лесно се губя, Google Maps е най-добрият ми приятел, а на всичкото отгоре имена не помня. Не мога да кажа какво точно са променили по отношение на картата тук, но се ориентирах много по-лесно накъде да вървя по нея. Хареса ми също, че глобалната карта ми показва в кои точки по нея имам мисии. Много ме улесни да ми свети една стрелкичка, вместо да се чудя как се казваше мястото, където ми казаха да отида, и къде пък се намираше то. Все пак, на мен не ми е цел да научавам целия град наизуст, а да отида и да убия Големият Лош Лошко (и неговите малки лошковци).

To-kill list

По отношение на битките, в DA2 са въведени неща, които правят играта по-лесна. Много по-очевидно е колко живот имаш и дали някой персонаж има травми, така че умирах доста по-рядко във втората, отколкото в първата игра (или просто и аз вдигнах ниво, кой знае!).

И все пак имам две големи оплаквания. Първото и главно такова е липсата на стратегическа камера. Постарали са се всичко да е много красиво, да летят искри, да бушува огън... но когато всичкото това го гледам в близък план, е адски объркващо. Ако не мога да видя лошите от пламъците наоколо, как се предполага да ги набия?

Което ме води до следващото ми оплакване – лошите и тяхната поява на екрана. Не знам защо те винаги изскачат от въздуха и винаги се появяват зад мен. Така вместо да видя, че има лоши отпред, много често аз си вървя и изведнъж някой ме напада... само че не напада мен, защото аз съм най-отпред, а някой зад мен. Така че трябва да се върна назад, за намеря по кого да бия. Това беше доста дразнещо на моменти, особено в някои сякаш безкрайни битки, да не говорим, че премахва тактическия елемент на битката (а аз все пак започнах това ревю със споменаване на Age of Empires!).

И всичко останало

Готино е, че виждаме някои познати герои или се споменават разни събития от първата игра. Flemeth хич не я познах като се появи, но е факт, че я бяха пипнали супер. А кучето и джуджето с Enchantment!! са супер adorable, като си лаят едно на друго. В този ред на мисли, приятно е, че този път всички се разбират с кучето, а не го малтретират като в предната игра.

Харесва ми също промяната в менюто с уменията на героите – по-лесно е, а и по-красиво. Още едно много голямо подобрение е свързано с уменията на стрелците. В DA:O тези герои са доста пренебрегнати в това направление и е направо скучно да играеш със стрелец, както установих по трудния начин. Тук са се постарали да поправят тази грешка и Варик например имаше доста ефектни способности.

И накрая, най-потресаващото - няма тудудудум при save!! Чувам, че това се правило сега нарочно, за да било по-seamless или каквото там. Но на мен си ми харесваше да има звуков ефект, а и ми създаваше едно такова чувство за сигурност – професионално изкривяване ми е да правя save на всеки 3 секунди и особено след всяка важна промяна, да не би нещо да крашне.

За финал

Аз може и нищо да не разбирам, но като цяло Dragon Age 2 не ми се стори толкова зле, колкото ми беше описана. Заедно със своя предшественик успя да събуди заспалото геймърче в мен. Във всеки случай, след като станах Queen of Ferelden и Viscount of Kirkwall, е време да видя какво мога да бъда в третата част от поредицата. #dreambig