Брънчолевене Vol. 1: Tables

 

Понякога, за хубавите неща трябва да се чака...

Започвам поста именно по този начин, защото въпреки вълната от брънч локации, която заля София, на истински добрите места неминуемо ще трябва да почакате за маса. Да, някои от тях приемат резервации, но както всички знаем, компания за брънч обикновено се събира в последния момент, без много планиране. Така че - да, може да повисите известно време в чакане някоя доволна група да освободи места. Силно възможно е това да ви се случи в тазседмичния ни брънч спот - Tables, ако ги посетите през уикенда. Ако не ви се чака, винаги можете да си направите и брънч у дома. Но вярвайте ми, чакането си заслужава!

За това заведение, уточнението за уикенда е важно: Tables предлагат пълния си брънч през цялото време, а не само в почивните дни. Това винаги е плюс: яйцата Бенедикт са еднакво вкусни независимо кой ден от седмицата е, защо да се ограничаваме?

За да има някаква структура в Брънчолевенето ми, ще се опитам да оценя Tables - и други места, stay tuned! - по няколко критерия. Без бавене, започваме с най-важното:

Храната

Две думи: French. Toast. Не си тръгвайте, без да сте го опитали! Най-пухкавите и меки пържени филийки, които съм опитвал някога. Всичките десерти хич не са лоши (вариацията им на чийзкейк доста ми допада), но френч тоста е една глава над останалите. 

Основните ястия също държат високо ниво: класическите яйца Бенедикт - или Роял, ако предпочитате сьомга вместо беконче - са повече от добри, а чиния е достатъчно пълна да засити стомаха тъкмо толкова, че да остане място за десерт. Изтъквам това, защото вече на няколко места виждам неприятната тенденция когато си поръчаш бенедикт, да получаваш буквално две яйчица, с хлебче колкото да има върху какво да ги поставят. А салатка, питам аз?! Освен отличните яйца, пробвайте и сандвича с дърпано свинско - също на ниво. Този път не остава възможност да опитаме някое предястие, но щом има хумус, всичко е точно. Но стига толкова за храната. Време е да погледнем

Напитките

Брънч без кафе не е брънч! Добре де, точно този път не си взех, но имам впечатления от кафето на Tables от предишни посещения: напълно задоволително. Знам, че това звучи малко разочароващо, но вече е трудно да намериш заведение с лошо кафе, а единствените, които изпъкват, са специализирани места като Chucky’s Coffee House. А какво пием този път, като не е кафе? Ами, селекцията вкусове от домашни лимонади и студен чай е достатъчна всеки да си хареса по нещо. Интересно как три почти еднакви на вид и цвят чаши ни носят три доста различни вкуса: черешова лимонада, студен чай от праскова и лимонада с ананас. Тук нещата са малко на късмет: пробвате, докато улучите нещо по вкуса си. Някои от лимонадите са твърде сладки, други обаче са идеални. Ако се разочаровате от избора си, поне водичката е безплатна. А за любителите на алкохолни напитки, Tables се гордеят с коктейлите си - и с право. А за да сте предразположени към пийване, най-важна е 

Атмосферата

Аз я определям най-вече като “светла”, не само заради страхотната зимно/лятна градинка отпред, но и заради ярките цветове в интериора. Малкото балконче на втория етаж също е доста слънчево и ви отдалечава малко от шумотевицата на Витошка (едновременно с това ви дава и гледка към отворената кухня, за да точите лиги, докато гледате как поръчката ви се приготвя).

Важна част от атмосферата е и обслужването, като тук не мога да кажа нищо лошо. Персоналът е учтив, а двете сервитьорки на смяна правеха всичко възможно да обслужат немалкото клиенти.

И така, с оглед на всичко казано:

Струва ли си?

Естествено, че да! Струва си всеки ден, по всяко време. Най-вече когато можете да споделите преживяването с приятели. Помнете: колкото повече хора сте, от толкова повече чинии ще имате шанса да пробвате!