Освен хубавите традиции и тежките трапези, много хора свързват майските празници с пътуване: все пак това е един от малкото периоди, когато само с ден-два отпуска можем да си организираме една седмична екскурзия. И въпреки че обичам големите приключения, този път заложих на нещо различно: пътешествия "на хапки", или така наречените day trips. В този пост ще ви разкажа именно за едно от тези дневни пътешествия и неговата главна цел - Шипка.
Отиваме на приключение!
Тръгваме от София рано сутрин на Гергьовден, защото си ни чакат около 3 часа път. Имате няколко различни опции да стигнете до Шипченския проход от тук, но препоръчвам да се доверите на магистралата до Пловдив и после да хванете пътя през Граф Игнатиево и Калофер: настилката е хубава, няма остри завои чак до изкачването към самия проход, а гледката към постепенно приближаващата Стара планина е доста красива. С наближаването на град Шипка в пейзажа се включват и основните забележителности: паметника на едноименния връх, емблематичната "чиния" на Бузлуджа и златните куполи на храм-паметника "Рождество Христово" в покрайнините на града.
О, Шипка!
При пристигането на Шипченския проход имате две опции: да оставите колите на големия паркинг при самия проход и да изкачите 894-те стъпала до върха, или да продължите с кола до по-малкия паркинг почти на самия връх. Естествено, ние избираме първата опция. На първо четене бройката им може да звучи внушително, но стъпалата всъщност се изкачват доста бързо и без особени усилия. Дори в слънчеви дни очаквайте горе да е ветровито - ветровката е най-добрият ви приятел. Друг предмет от първа необходимост е книжката за събиране на печати от туристически обекти - не я забравяйте! Аз по неизвестна причина имам 4 книжки с по един печат във всяка и за пореден път не ги носех, така че вместо това инвестирах в една сувенирна монета.
В повечето дни, освен ако не текат някакви реновации, можете да посетите музея във вътрешността на паметника и да научите малко повече за историческите събития и личности, свързани с геройските подвизи на Шипка. Както сигурно вече сте свикнали да е навсякъде, влизането в паметника е с маски. Ако случайно сте забравили своята, в сувенирното магазинче (където така или иначе купувате билетите за вход) със сигурност се намират. Докато се любувате на гледката горе, не забравяйте освен паметника да посетите и самия връх Шипка, намиращ се точно зад него.
Гледката, от своя страна, ни даде идеята да включим близкия язовир Копринка като дестинация в дневното ни пътешествие. Преди него обаче, се отправяме към храм-паметника "Рождество Христово".
Руската следа
"Рождество Христово" е изографисана в руски стил и с много украсена фасада - отличителните позлатени куполи блестят от далеч. Неслучайно църквата е обявена за паметник на културата и е един от Стоте национални туристически обекта (както и паметника на Шипка). Посветена е на Руско-турската война и в подземията е построена костница, съхраняваща останките на хиляди руски и български войници. При нашето посещение островърхата камбанария беше заобиколена от ремонтни скелета - след приключването на тяхната работа, гледката сигурно ще е още по-впечатляваща
На по риба
Вече сериозно поизгладнели се отправяме към язовира. Гладът всъщност е скритият ни мотив за отбивката до Копринка: освен да видим самия водоем, издирваме и ресторант "Стената", където ревютата на Гугъл ни обещават вкусна храна и прясна риба. Две неща по въпроса: 1) ревютата не лъжат, наистина беше вкусно! 2) локацията, която ще видите в Google Maps, няма нищо общо с реалното местоположение на ресторанта. За да го откриете, или паркирате до "върха" на язовирната стена и слизате по най-стръмните стълби на света (сериозно, като се спускате надолу, си е плашещо), или следвате с колата пътя покрай стената и откривате едноименния ресторант, сгушен в нейния ъгъл. Рибата е прясно хваната от самия язовир (с изключение на пъстървата), така че пробвайте смело!
През вековете
С вкусна риба, студена бира и благи приказки, взе че стана 16 часа, а до София ни чакат три часа път… Може би е време да се прибираме? Не! Като сме били път до тук, ще видим възможно най-много! Отправяме се към село Бузовград, в търсене на екопътеката “Разходка през вековете”.
Дали вече бяхме уморени, или табелките към пътеката са прекалено малки, но не открихме началната точка от първия път. Все пак се оправихме - карате по основния път почти до края на селото,свивате в ляво буквално в последната му уличка и после продължавате в дясно покрай реката.Там ще видите информационна табела с карта на маршрута. Ако все пак имате затруднения, винаги може да спрете за сладолед/вода на някое магазинче и да ви упътят.
Оставихме колите до моста над рекичката и смело тръгнахме на вече последното приключение за деня. Пътеката има някои стръмни участъци, но пък е поприкрита от дървета така, че поне слънцето не ви бие постоянно в тила. Затова пък се ослушвайте за връхлитащи отгоре колела и мотоциклети - феновете на по-екстремните байкове явно също харесват пътеката, защото на няколко пъти се разминавахме.
Вв един момент по пътеката ще минете и през така наречения Мъжки камък, който, хм… Ами вижда се защо се казва така:
След около 40 минути стигате до разклонение в пътеката - на ляво ще продължите обиколката си, а в дясно почти веднага стигате до мегалита “Вратата на богинята”, през който има прекрасна гледка на околността. Ако сте тук по време на лятното слънцестоене (21 юни) или есенното равноденствие (22 септември), залязващото слънце попада точно в "портала" на мегалита - това е криело особена символика за траките, предполагаемите създатели на структурата. Тук вече силите ни изоставиха и след една последна фотосесия решихме обиколката да приключи.
Три часа по-късно, обратно в София ни посрещат изгладнял Морков, горещ душ и приканващите завивки на леглото. Дълбокия сън след подобни пътешествия е като награда за добре свършена работа! А на следващия ден ни чакат още планински приключения… но за тях ще чуете следващия път.
Comments
Post a Comment