В последно време (и за да сме по-точни, в последните десет години), западно-родопските села Лещен и Ковачевица станаха популярни дестинации за селски туризъм благодарение на запазения старовремски стил на строителство. За съжаление, популярността донесе със себе си ненужни инвестиции и сред наистина красивите селски къщи с каменни основи и дървени чардаци започнаха да се издигат и големички хотели, които само привидно спазват естетиката на отминалото време... а всъщност се строят с класически бетонни блокчета и цимент. Чарът на старовремските стаи с огнища също е поизгубен и в тези нови постройки е по-вероятно да ви посрещне далеч не толкова романтичната топлина на климатик. Но цялата тази тема ще си я запазя за друг път. Днес ще говорим за нещо по-положително и интересно.
Ако сте били път до района с идеята да останете за няколко нощувки, бързо ще откриете, че всъщност няма много неща за правене и виждане. И двете селца могат преспокойно да се разгледат в рамките на 2-3 часа, а при желание за малко обикаляне с кола може да покриете и близкото село Делчево, както и някои по-интересни обекти (Омая, екозона Белите скали, разкопките на древен Никополис) в рамките на един и същи ден. В този пост искам да ви дам няколко допълнителни идеи, с които да запълните поне още един ден, така че пътуването до региона за един уикенд да стане по-интересно.
Параклис “Свети Георги” и Окото на сокола
На километър и половина над Ковачевица ще откриете малкия параклис “Свети Георги”. Разходката до него е много приятна и силно я препоръчвам! Пътят е лесен: харесвате си някоя от катерещите се нагоре улички в селото, следвате я до нейния край и неизбежно излизате в началото на пътеката, която продължава лежерно да се катери нагоре към параклиса. Всъщност пътеките са две с почти еднаква дължина и трудност. Независимо на коя ще попаднете, може да се върнете по другата за да си направите хубаво “кръгче”, което пак да ви върне обратно в Ковачевица. Почти през целия път ще сте под сянката на дървета и в никой момент не срещате големи стръмнини или трудни за преминаване участъци, така че по-скоро говорим за 40-минутна разходка отколкото за някакъв сериозен преход.
На финала ще ви посрещне самият параклис, който е възмъничък, но все пак изографисан и поддържан. Построен е през недалечната 1995г. с доброволчески труд и дарения от местни жители. След като запалите една свещичка за здраве и пиете вода от каменната чешма, силно препоръчвам да последвате табелата до близката панорама Окото на сокола: гледката към долината с лъкатушещата река Канина под вас и пиринските върхове отсреща е наистина прекрасна! След кратка почивка ви остава единствено да изберете табелата към Ковачевица в посоката, от която не сте дошли, за да видите и другия маршрут.
А след като стигнете обратно в селото, най-вероятно ще сте изгладнели. Тук е момента за една малка реклама.
Веско и Сузи
При последния ми престой в Ковачевица бях в къщата за гости на Веско и Сузи, която за мой срам не бях забелязвал при предишни визити. Домакините са построили своя дом със собствен труд и вече десет години посрещат гости с усмивка, вкусна храна и домашна ракия - какво повече ви трябва?
За да съм напълно честен - повода за посещението беше ергенско парти, така че не мога да говоря за спокойствието на района или песните на щурчетата в нощта. Но както вече споменах, кухнята и ракията бяха на ниво вечерта, а сутрин имахме избор от класическите закуски: мекици, баница и пържени филийки. Ако не опитате всичките, не сте били наистина гладни. Трябва да похваля и търпението на домакините: освен че обслужването беше супер (Сузи даже ни изпя няколко песни!), две поредни вечери осъмваха с последните пияници от групата и час-два по-късно бяха готови да готвят закуска за ранобудните.
Естествено, ще намерите и куп други ханчета и ресторанти в Ковачевица - ако тези хвалби не са ви спечелили, може да пробвате някоя от тях. Ако ви се пътува малко, може да се спуснете към Лещен, но там опциите за хапване са по-ограничени и ви препоръчвам да продължите надолу към Огняново, където освен да хапнете, може да направите и един минерален плаж. А пък като така или иначе сте тръгнали в тази посока, между Ковачевица и Лещен се крие последната ми препоръка.
Водопад “Буков дол”
На пет минути от Ковачевица в посока Лещен пресичате каменен римски мост - точно до него ще намерите малка отбивка и табела, указваща недалечния водопад. Тук разстоянието е още по-кратко от това до параклиса (преко сили ще ви отнеме половин час), но теренът е доста по-раздвижен: ще пресичате реката на два пъти, ще се мушвате под паднали дървета, изобщо - ще ви е интересно. Няма къде да се загубите - единствено следвайте червените стрелки върху камъни и дървета, тъй като те ви показват най-лесния път нагоре по рекичката.
В зависимост от сезона и валежите, водопада може да е понамалял, но винаги е красив. Ако сте особено авантюристично настроени, може да опитате леко екстремно изкачване по терена вдясно от водопада с крайна цел да се изкачите над него - не го препоръчвам ако не сте подготвени, но ако сте внимателни и знаете какво правите, ще откриете мъничък вир точно преди самия пад на водата, където при желание (и повишено внимание) може да се топнете лятно време.
И така, надявам се да съм ви убедил че си струва да отделите един летен уикенд за родния ми край! Ако вече го познавате добре - скоро ще опиша и други дестинации за пътешестване. А за тези които не искат или не могат да да обикалят света това лято, ще наблегнем на други приключения: кулинарни, литературни и игрови.
До следващия път!
Comments
Post a Comment