Цирцея, Маделин Милър

 

Цирцея - тези от вас, запознати с гръцките митове и легенди, ще разпознаят дъщерята на титана Хелиос, вещицата която превръща спътниците на Одисей в прасета. Книгата на Маделин Милър разказва нейната история по един трогателен и личен начин, пътьом развеждайки ни из различни добре познати легенди като тази за Златното руно и срещайки ни с митологични герои като Икар, който лети прекалено близо до слънцето, и пакостливият пратеник на боговете Хермес. Познаването на легендите хич не е задължително за да се насладите на книгата: тя дори може да служи като приятно припомняне на познати митове и запознаване с тези нови за читателя. 

Но преди всичко, това е историята на Цирцея, историята на една жена родена в мъжки свят. От разочарованието от раждането на немъжка рожба, през мястото на жената като съпруга и майка, до уязвимостта и безмощието й при липсата на мъж, на когото да принадлежи, романът ни прехвърля в жестокия свят на жените от миналото. Не се полъгвайте по горното описание - авторката никога не си позволява да проповядва или да гради силна героиня за сметка на мъжките персонажи. Това е история за израстването и преодоляването на обстоятелствата в търсене на себе си. 

Романът е красиво написан, а гласът на героинята е увлекателен. Цирцея и нейните проблеми и премеждия като дъщеря, жена и майка са добре издържани и подобно на книгите на Стивън Фрай, новият досег с митовете и легендите, които така обичах като дете, е изключително приятен. Въпреки това втората част на историята беше малко протяжна, мислите на героинята стават повторяеми на моменти, а краят поне аз не го усетих като достатъчно селен. И все пак, всички герои са подобаващо развити и ако стилът ви грабне, книгата ще ви донесе няколко приятни следобеда. Особено ако тематично я четете на плажа като мен и не ви трябва много да си представите Цирцея сред морските пръски на нейния остров. 

What makes a good witch? It is mostly will. Will and hard work.