Star Eater, Kerstin Hall

Star Eater на Kerstin Hall e интересен феномен – книга, която прочетох супер бързо и ми беше много интересна в началото, но чиято втора половина беше по-скоро разочароваща. 

Това е историята на бюрократичен ордер от магически монахини, които трябва да ядат плътта на майките си, за да поддържат магическите си способности. Към тези неприятни задължения добавяме и ежемесечните насилствени опити на сестрите да заченат. Съвкупяването с мъже обаче има неудобен страничен ефект, който превръща мъжете в безсмъртни чудовища. Така че животът на сестра Елфреда хич не е песен дори преди тя да се забърка в политическите интриги, разтърсващи ордена. 

Както казах, книгата беше много приятна за четене (до едно време) и това се дължи главно на приятния стил на авторката и начина, по който бавно и постепенно ни разкрива неща за света и героите. Освен това историята си има от всичко по малко – орден с ужасяващи практики, чудовища, обречена любов, бисексуално общество, интриги, епика – и всичко това в един напълно самостоятелен роман. Прекалено много неща обаче работеха срещу него, като основните фактори са два. 

На първо място, функцията на сестрите и нуждата от тяхната магия е напълно неясна до средата на книгата, когато мимоходом ни е казан един много важен детайл – магията на сестрите държи целия обитаем свят във въздуха над останалата земя, където изхвърлят заразените мъже. За нещастие този дребен детайл играе ключова роля в последвалата развръзка, която идва като гръм от ясно небе. Текстът не предоставя на читателя достатъчно ясно представа за света и неговата историята, така че всички обрати служат по-скоро като енциклопедично запознаване с нужната информация. Това води до голям дисонанс между емоционалната реакция на героите и безчувственото объркване у читателя.

Вторият проблемен фактор са героите. Заради тъмните практики на ордена романът е таргетиран специфично към възрастни читатели. Героите обаче не са на същото ниво – повечето са инфантилни и прекалено драматични, истински приятелства се завързват в рамките на 5 минути, любовната драма е прекалено наивна, а голяма част от диалозите звучат доста детински. 

Завършекът на романа също беше изключително разочароващ, защото всички поставени проблеми се разрешиха изневиделица и някак незаслужено, само и само да има щастлив край. В заключение, макар и да се насладих на част от произведението, накрая остана само чувството за неудовлетвореност.