За този пост, цялото интро от което имате нужда е в заглавието. Въпреки огромната популярност на творбите на Франк Хърбърт моят единствен досег с Дюн са откъслечни спомени от предишните адаптации на малкия и големия екран. Това, естествено, е в мой плюс - влязох в кинозалата без предварително формирани очаквания от това, че гледам филмова адаптация на нещо познато. Просто отидох да гледам високобюджетен сай-фай - и не останах разочарован!
За другите незапознати със света на Дюн като мен, ще обобщя накратко. В тази откриваща част на поредицата (заглавието директно ни заявява, че гледаме Част Първа;) се запознаваме с благородния дом Атреиди и по-специално младия наследник Пол, когото го очакват големи неща, защото е Избраният™. Неговото семейство е посочено от галактическия Император като новият управник на пустинната планета Аракис (или Дюн), единственото място в познатата вселена, където се добива Подправката - мистична субстанция с много свойства, без която междузвездните пътувания са на практика невъзможни. Естествено, това привидно “повишение” за Атреидите съвсем не е такова, или както казва един от персонажите: “Кога един дар не е дар?”. Защото императорът се чувства заплашен от популярността на Атреидите и давайки им досегашната “дойна крава” на техните кръвни врагове дом Харконен, подготвя сцената за неизбежен конфликт между свете семейства. Към тези политически интриги добавете малко предателства по лични причини, религиозни секти с огромно влияние и вековни планове, етнически опресии на местно население и един млад момък-месия, и си имате Дюн.
След като отметнах за какво става въпрос в Дюн: Част Едно, да преминем към цялостните ми впечатления. Със сигурност е доста изтъркано, но това е от онези филми, които могат да се опишат просто като епични. И най-голяма роля за това играят не кинематографията на режисьора Дени Вилньов, нито пък огромния мащаб на общо взето всичко (галактическия конфликт, междузвездните кораби, титаничните пясъчни червеи - особено на свръхголемия IMAX екран, през цялото време се чувствате дребни в сравнение с разкриващите се пред вас гледки и събития). Най-голяма роля всъщност играят великият маестро Ханс Цимер и чу-тов-ни-ят саундтрак, който е сътворил за филма. Ако с това произведение на изкуството не спечели поредния си Оскар за музика, това ще е пладнешки обир. Всеки от важните моменти във филма е подкрепен от мелодия, която перфектно му пасва - както големите битки и драми, така и малките лични моменти на нашите герои,
Говорейки за самите герои - не мога да се оплача от никого в този наистина звезден кастинг. Адмирациите ми получават Оскар Айзък като дюк Лето Атреидски, както и Стелан Скарсгард като зловещо-гнусния барон Владимир Харконен. Младият Тимоти Шаламе, който реално трябва да “износи” филма, също е напълно адекватен, но просто горните двама открадват вниманието във всяка секунда, когато са на екран. Единственото ми оплакване тук е, че чудесната Зендая не получава кой знае колко екранно време, въпреки че доста тежко фигурира във промоционалните материали за филма, но от гледна точка на историята това е оправдано и определено ще има много по-голям фокус върху нея в Част Две.
Дотук всичко е хубаво, но все пак имам и малко критика насочена не към самия филм, а към IMAX преживяването в частност. Уви, в тази огромна зала с този иначе доста як екран и саунд, ако не седите на точните места и не гледат екрана по точния начин, има сериозен риск голяма част от случващото се на екрана да бъде размазано за вас, като камера с объркан фокус. Това може и да е търсен ефект на моменти, но някак си ме съмнява, че се очакваше герой, който в момента говори и към когото единственият друг персонаж в сцената гледа, да изглежда разфокусиран. Предполагам, че тези проблеми не биха се забелязали на нормален кино екран, така че ако имате възможност да гледате Дюн в доброто старо 2D, силно ви го препоръчвам. Защото все пак филмът е създаден за гледане в зала! Пак ще си позволя да използвам думичката мащаб, защото тя най-добре описва причината да не гледате Дюн вкъщи: просто много трудно ще репликирате реалното кино преживяване на малък екран.
И така, аз вече трепетно очаквам Част Две, в някой бъдещ момент със сигурност ще се насладя отново на Част Едно (на нормален екран), а може би дори ще поправя липсата в литературното си образование и ще изчета оригиналния Дюн.
Отдавна не бяхме писали на тема кино, но Дюн е събитие, което успя да ни изкара от руслото на филмовото ни затишие. А вие успяхте ли да се насладите на шедьовъра на Вилньов, или последните пандемични мерки удавиха шансовете ви?
Великолепно ревю. Книгата е пълна скука. И има много голямо ударение върху исляма. Аз като човек от смесен район имам отношение по този въпрос. Филмът няма как да го гледам на кино в момента, от трейлъра оставам с впечатлението,че си е поредният американски блокбъстър. Възможно е музиката да е въздействаща. В няколкото откъса, които чух, нещо не ме заплени. Сигурно съм единствената, която мисли по този начин.😀♥️
ReplyDelete