Днес ще ви разкажа за последното ни природно приключение, което се очертава да ни бъде и последно за спорната 2021 година (предвид първият сняг, който за пореден път успя да ни изненада). В онзи ранноноемврийски ден, когато слънцето още позволяваше разходки, с група приятели решихме да посетим едно от недооценените местенца близо до София - язовир Пчелина и красивата гледка от параклис Св. Йоан Летни.
Пътя до там
От София се отправяме първо до Перник, от там - към Радомир. Крайната ни цел с кола е селцето Поцърненци (ще стигнете за около час и малко). Тук всеки сам си преценява колко му се върви: ако искате по-дълга разходка, се доверявате на Гугъл и оставяте колата на някое от последните удобни уширения, докато още се движите по асфалт и наоколо има къщи. Ако сте по-мързеливи и не си жалите толкова колата, може да продължите напред по вече черния път (в дъждовно/снежно време не го препоръчвам) и да стигнете доста по-близо до самия язовир. В зависимост от този избор, разходката до самия язовир ще ви отнеме 20 до 40-50 минути с лежерно темпо. Пътят постоянно се вие покрай дървета и храсти, но през голяма част от него няма да имате “защита” над главата си - имайте го предвид, ако правите разходката в летните жеги.
Язовира и параклиса
Когато най-после стигнете язовира, гледката отвисоко е наистина прекрасна! Имахме късмет да хванем ден без вятър и повърхността на водата се превръща в огледало за небесната шир.
След малко отдих се насочихме и към малкия параклис, кацнал на най-високата скала над Пчелина. Той е и единствената останка от едноименното село, останало на дъното на язовира след неговото формиране. Самият параклис е изграден през 1350 г. и е още по-миниатюрен на живо, отколкото изглежда на снимка.
За финал решихме да се спуснем по полегатата поляна към водите на язовира и да хвърлим по-близък поглед преди да поемем обратно, но набързо се отказахме: истинската красота си е като го гледаш горе от високо. Долу в низините може да си прекарате по-добре ако сте се организирали за някое барбекю. Така, след още няколко минути не ни остана друго, освен да се отправим обратно към колите.
Други гледки в района
Тъй като се отчетохме с повечко ходене до язовира (за разлика от почти всички коли, които видяхме да се движат към същата дестинация), решихме да не вкарваме време в посещение на другите популярни локации в района. Ако сте си заделили повече време от нас, или пък минавате през района за пореден път и искате да видите нещо ново, имате няколко опции:
Земенския манастир "Свети Йоан Богослов" се намира на половин час с кола от параклисчето на Пчелина. Построен е през 11 век и е един от най-старите архитектурни паметници в България - ако събирате туристически печати, това ви е задължителна спирка. Ако не събирате: имат хубав ресторант, та пак има какво да ви изкуши.
Говорейки за ресторанти, друг известен местен обект е Калената пивница в село Калище, равно отдалечена от Земенския манастир и от язовира (ще ви отнеме около 15 минути да я стигнете и от двете локации). За самата пивница не мога да гарантирам без да съм я пробвал сам, но ревютата изглеждат основно положителни, а битовата обстановка и интересния декор поставят очаквания за хубави домашни гозби. Ако някой я пробва, да сподели!
Все в рамките на 30-40 минути около язовира ще откриете още два манастира (Жаблянски и манастира Света Троица), както и началото на екопътека “Поглед към девет планини”. Тя определено си заслужава собствен пост, така че някой слънчев ден ще стигнем и до нея!
Засега обаче, решихме да се отправим обратно към София - но с една специална отбивка.
Бучалото
Никога не се бях замислял, че един град може да си има водопад. Е, Радомир пък си има! Освен, че се слави като столица на бозата (и за мен беше изненада, очаквах да е някъде по добруджанския район!), Радомир си има своя собствен водопад Бучалото, скътан в един малък, тих парк в града. И не само това, ами Иван Вазов дори го сравнява с прочутия Ниагарски водопад. Е… на снимката горе трудно ще разберете това сравнение. Уви, такова е състоянието му през голяма част от годината. Ако разгледате снимки онлайн, ще видите, че в по-пълноводни дни се получава доста красив и съвсем достолепен около 10-метров водопад, но доста често ще ви посрещне бавно стичащо се ручейче. Затова пък нишата около него е достатъчно романтична, така че ако решите да пропуснете Калената пивница, можете да си спретнете един спокоен пикник край водопада.
И така, леко разочаровани от финала, но пък доволни от съботната разходка, се отправихме обратно. А гледайки снега, който започна да натрупва навън докато пиша тези редове, следващия ни пост доста вероятно ще бъде с една по-уютна, домашна, може би… книжна тематика. До скоро!
Comments
Post a Comment