Едно време гледахте ли запалено “Свръхестествено”, докато Дийн и Сам Уинчестър разследват поредния призрачен случай и борят със сол и желязо, а и не без доза хумор поредното зло? Чете ли ви се нещо подобно, ориентирано към подрастваща аудитория, но далеч не само към такава? Защото точно това ще получите в прекрасната и супер сладурска първа книга за “Локуд и Сие“ на Джонатан Страуд - „Крещящото стълбище“!
Представете си един Лондон, който си има Проблем. И този проблем не са замърсяването на въздуха или високите наеми, ами призраци. От известно време насам мъртвите, особено тези, починали при необичайни обстоятелства, се завръщат и сеят смут в кроткия живот на лондончани, създавайки остра нужда от противопризрачни агенции, които да се борят с тях. Въоръжени с рапири, солни и магнезиеви бомбички и железни вериги, младите агенти (защото само децата притежават така важния Талант да виждат и чуват духовете) ще се справят с всеки призрачен проблем (както и с котката на съседите!). Историята ни запознава с една от най-малките и разнебитени агенции в града, състояща се от Антони Локуд, Луси и Джордж, и техния първи голям и успешен случай. Всичко започва с една обитавана (от духове!) къща и наглед проста ситуация с призрак от Тип II, но скоро нещата се заплитат.
Нямам намерение да разказвам почти нищо за първите няколко случая, които разследвах за “Локуд и Сие“ отчасти, за да запазя самоличността на жертвите, отчасти заради кървищата, които се лееха при тези инциденти, но най-вече, защото с находчивост и изобретателност благополучно успяхме да ги скатаем.
Има много, което да харесате в тази книга - чепати герои, интересно и чудесно поднесено светостроене, добре завъртян случай за разследване, обладана къща и доволно количество чай с бисквити. Идеята зад романа може и да не е кой знае колко оригинална, но това, което кара заглавието да изпъкне сред себеподобните си, е неподправеният хумор, с който е поднесена историята, и невероятната атмосфера, която се лее от страниците. Предвид насочеността си към по-младите читатели, в книгата няма нищо прекалено ужасяващо или травмиращо, но все пак тя носи леко смразяващо усещане за приключения и мистерия.
Обикновено не коментирам състоянието на българските издания, главно защото чета в оригинал в този пазар залят от англоезични творби, но тук ще направя изключение. Artline studios са интересна издателска къща и предлагат някои наистина невероятно изглеждащи издания, които да красят вашата библиотека. Случаят с “Локуд и Сие“ не е такъв, но това не прави томчето по-малко стойностно. За съжаление, преводът не е на ниво, доколкото често отдолу прозира английският оригинал. Още по-разочароващо е, че редакторът също не е внимавал много - дори на самата корица името на Локуд е сгрешено на едно място! Най-разочароващото е, че това не е първата тяхна книга с такива проблеми, на която попадам. Надявам се издателството да вземе мерки по въпроса и това да се подобри, защото прекрасната визия заслужава и прекрасно съдържание.
И все пак, силно препоръчвам на малки и пораснали фенове на Хари Потър и Дийн и Сам Уинчестър. Не се чудете на вратата (едно от първите правила на агентите), а смело влезте в света на “Локуд и Сие“.
Comments
Post a Comment