Никой не е съвършен. Някои хора са фенове на ЦСКА. Други смятат, че всичко извън София е скучна провинция. Трети вярват, че планетата ни не се управлява от извънземни рептили. Днес обаче ще ви разкажа за едно от моите (много) несъвършенства и дълбокото удовлетворение, което то ми носи.
На съвсем базово ниво то изглежда като същата материалистична прищявка, от която страдат повечето редовни посетители на молове: купуване на вещи без реална нужда. По-специфично в моя случай става въпрос за покупка на по-нови, лъскави компютърни чаркове и аксесоари, които да заменят текущата ми електроника. А защо точно го правя? И аз не съм сигурен, но бих искал да разбера. Затова ще подходя по два различни пътя към този въпрос.
Пътя на логиката
От потребителска гледна точка моят подход - замяна на лаптопи, телефони, части и аксесоари за компютърни части) горе-долу на всеки две години ползване, - всъщност е доста оптимален по няколко причини. Първата е, че успявам да препродам “старата” техника на сравнително прилична цена, тъй като а) нещата ми винаги са запазени, б) не са толкова технологично остарели, че да не представляват интерес, и в) обикновено имат някаква оставаща гаранция, което дава спокойствие на потенциалните купувачи. Аз пък получавам възможност да си взема нова техника с “отстъпка” (изкараните пари от препродажбите) и винаги да имам възможност да използвам последните технологии. Като цяло, звучи доста разумно! Това са и част от доводите, които изтъквам пред себе си, като видя обява за нова видеокарта или по-хубав монитор. Но затова ли го правя наистина?
Пътя на сърцето
Както често се случва, истината е малко по-ирационална. За мен опознаването на нова техника е сравнимо с дълбокото удовлетворение, което други хора намират в неща като поддръжка на автомобили, дърводелство или рисуване. Трудно ми е да го нарека хоби, защото сумарно не мисля че му отделям чак толкова време: може би два-три пъти в годината отделям около седмица за проучвания, преглед на оферти и покупка/препродажба, плюс още ден-два произволни дни, когато решавам да правя някаква поддръжка или основно почистване на наличните ми неща. Целият процес ми доставя удоволствие: и набирането на информация, и ровенето по сайтове и обяви, но най-приятната част определено е “разпарчетосването”. В това отношение имам умерен опит с лаптопи и телефони, но нищо не се сравнява със сглобяването (и разглобяването) на настолен компютър.
Самият процес не е нито твърде труден, нито пък изисква нещо повече от комплект отвертки и търпение: всичко си идва с инструкции, а за каквото липсват, се обръщате към YouTube. В същото време не е широко разпространен - за много хора вътрешността на компютърната кутия крие повече тайни, отколкото капака на колата (там поне е ясно къде сипваш течността за чистачките и маслото!). Може би част от удоволствието идва именно от това, че правиш нещо леко необичайно. Като че редиш лесен, но доста скъп пъзел - сглобявате шест части (седем ако броим самата кутия, в която ги слагате), лепвате два-три вентилатора за въздухопоток, някоя лампичка за цвят и сте готови. По-опитен човек може да го направи за половин час. На мен обикновено ми отнема половин ден, посветен на много внимателни движения, четене на инструкции и, вече, гонене на Морков, за да не бутне някое болтче под дивана или да покрие чувствителната електроника с косми. И през този половин ден, с изключение на болките в кръста и случайните порязвания от пипане на остри ръбове, съм изключително щастлив!
Естествено, кулминацията на цялото усилие е удовлетворението в края на деня, когато натиснеш голямото копче “POWER” и… нищо не се случи, защото си забравил да свържеш един конектор на нужното място. Но след като отвориш отново кутията и го направиш, компютърът оживява! После пък си отваряш една бира, поздравяваш се за добре свършената работа и се наслаждаваш на резултата от труда си.
В крайна сметка, струва ли си?
В крайна сметка, отговорът на първоначалния ми въпрос към мен самия се свежда до “Защото ми е приятно и мога да си го позволя”. От тази гледна точка, всяка минута (и всеки лев) са най-добрата възможна инвестиция - в личното ми щастие.
Comments
Post a Comment