Професия: вещица, Олга Громико

 

• О, богове, Волха, кога в теб ще се събуди зрялата жена?

• Tолкова ли ви пречи нейното хъркане?

Всеки здравомислещ човек е напълно убеден: вампирите много обичат човешка кръв, а мразят чесън, трепетлика и слънчева светлина. Интересно, а какво ли мислят по този въпрос самите вампири? Ооо, те биха разказали с най-голямо удоволствие, стига да се намери достатъчно безпристрастен и храбър слушател! За наше щастие разполагаме с точно такъв слушател във формата на една от възпитаничките на Старминската Школа за Магьосници, Пророчици и Билкарки – Волха Редная. Тя е изпратена на мисия да разузнае мистериозното изчезване на всички магове от едно вампирско село, а междувременно и да проведе някой и друг експеримент и да си напише дипломната работа.

Още от първата глава ни става ясно в какво сме се забъркали – на път за вампирското село нашата храбра героиня се справя с нападналия я крадец (като скоропостижно го ограбва) и като опитен шпионин дискретно отваря изпратеното по нея писмо (уви, написано с невидимо мастило, защото все пак си я познават). От тук насетне се навързва откачена поредица от случки, поднесени със свежото чувство за хумор на авторката, и не малко бой, в който Волха смело се хвърля, макар и често да забравя заклинанията си баш в разгара на битката.

Книжката на Издателство Книжко не е епично фентъзи, пълно с реализъм или брутализъм, както е така модерно в момента. Това е преди всичко една хумористична книжка, която си поставя за цел да се забавлява, и смея да твърдя, че я постига. Трудно е да сравняваш когото и да било с Тери Пратчет, но ако сте негови почитатели, може да дадете шанс и на Олга Громико. Книгата е първа от поредица, но въпреки това е достатъчно завършена и самостоятелна. Пък и самото издание е доволно дебело и се затваря с едно много задоволително “туп!”