Пътеписаници: Златна Прага

След две години в различни стадии на изолация, най-после екскурзиите в чужбина се завръщат! Със сигурност всички любители на пътуванията са използвали пандемията да мечтаят за (и планират) следващото си пътуване, веднага когато могат. Е, след като почти всички страни по света елиминираха или значително разхлабиха ковид мерките, ние се насочихме към една отдавна набелязана дестинация: Чехия, и по-специално столицата Прага. И ако трябва да обобщим впечатленията ни с една дума, тя е : ОТИВАЙТЕ!

В този доста дълъг пост ще опишем нашето тридневно Пражко приключение в детайли, а за ваше улеснение ще открием с едно съдържание на темите (което се чете малко като “Екскурзията ви от АлфаБетаГама Турс в Прага ще включва”): 

• Летището на Прага - как стигаме до центъра

• Ден първи

• Обиколка на старата Прага

• На пазар в Havelské tržiště

• Разходка с лодка по Вълтава

• Ден втори

• Karel Zeman Museum

• Стената на Джон Ленън

• Разходка из Mala Strana

• Кралският дворец

• Средновековна вечеря

• Ден трети

• Музей на комунизма

• Музей на секс играчките

• Отдих с котки

• Бирени приключения (и несгоди)

• За храната, с любов! 

• Какво ще видим следващия път

И така, да започваме поред:

Летището на Прага - как стигаме до центъра

Прага има доста добре развита метро система, която уви не е стигнала съвсем до летището Václav Havel. Не се притеснявайте обаче: обществения транспорт от и до летището е изключително удобен за използване и на съвсем народна цена. Съвсем накратко, процеса е:

• Кацате на доста симпатичното летище.

• Игнорираме опцията за такси/Uber до апартамента, в който ще отседнем (ако сте избрали нещо на центъра, сумата до там ще е от порядъка на 30 лева)

• Насочваме се към добре маркираните автомати за билетчета пред терминала, откъдето си купуваме 90-минутен пропуск за градски транспорт. Билетчето струва по 2,50лв и важи както за автобус 119 (на който искате да се качите), така и за Пражкото метро и трамваи. Не забравяйте да си валидирате билетчетата, или на станциите за валидация около машината, или вътре в самия автобус - иначе при проверка ви очаква стандартната и при нас глобичка.

• Автобус 119 идва на всеки 2-3 минути (за съжаление нямам спомен доколко късно вечерта, но със сигурност поне до 23:00) и за петнайсетина минути ви пренася до последната си спирка, която е буквално входа на метростанция Nádraží Veleslavín.

• От тук се натоварвате в метрото и поемате в посоката маркирана “1”, към центъра. Чичо Гугъл ще ви упъти коя спирка е най-близка до вашия хотел или апартамент, а най-”централната” такава е спирка Mustek (“Мост”), aka тяхната Сердика.

Ако имате нужда от малко по-нагледни инструкции, страхотните момчета от Honest Guides имат видео посветено точно на придвижването от летището до центъра. Много от техните препоръки за атракции и места за хапване в Прага ни бяха безценни, така че със сигурност ще ги споменем още няколко пъти в рамките на поста. 

В центъра на Прага ще намерите немалко хотели, но личната ми препоръка е да изберете апартамент под наем в стария град: за около 150лв на нощувка за двама ще сте на пешеходно разстояние от абсолютно всичко. Именно това направихме и ние, а след като оставихме багажа в апартамента, беше време да стартираме голямото обикаляне.

Ден първи

Обиколка на старата Прага

Първият ни ден беше само половин заради полета, така че първата ни стъпка след настаняването и обяда беше задължителния Free walking tour из стария град. Както сме писали и преди, това е любимият ни начин да се запознаем с един град и да си набележим местенца за посещаване и хапване. Следобедната разходка по паветата на Прага 1 (както се нарича стария град според местната номенклатура) и Еврейския квартал ни потопи в историята на тази прекрасна европейска столица. Няколко интересни факта:  

• Името на града, Прага, буквално означава праг, позовавайки се на произхода на града като пресечна точка на река Вълтава. 

• Карл IV (познат и с англиканизираното Чарлс, горе на снимката) играе важна част в историята на града като крал на Бохемия и император на Свещената Римска империя. Той възстановява голяма част от Прага и затова много неща са кръстени на него. 

• През 1348 той основава Карловския университет, първият университет в Централна Европа, в който (значително по-късно!) преподава и Алберт Айнщайн. По времето на Карл IV, Прага се превръща в истински интелектуален и културен център на Европа.

 

В центъра на Стария град се намира най-известната пражка забележителност - астрономическият часовник, който на всеки кръгъл час изиграва малка сценка. Самата сцена е всъщност най-незабележителното нещо в часовниковата кула и с право е втората най-разочароваща забележителност в Европа. Часовникът вече е друго нещо. Най-външният кръг от числа и златната стрелка показват времето според старото чешко отброяване - тогава новият ден започва по залез слънце, а не в 12, както в днешно време. Вторият кръг от римски златни числа показва съвременното време. Третият кръг от арабски числа показва Вавилонското време - според него денят е разделен на 12 равни части, които са различни по дължина в зависимост от сезона (по-дълги лятото и по-къси зимата). Чрез местене на слънцето по радиуса на часовника, часът през зимата и лятото е различен. Часовникът също така показва кои съзвездия ще се виждат през нощта, а черното кръгче с малката сребърна линия на снимката показва фазата на Луната - в случая тъкмо беше минало новолунието и Луната започва да расте. Като още по-външен кръг около часовника има календар, който също се движи и показва кой ден от седмицата е. Календарът изброява също и именните дни, които са много на почит в Чехия, а в самия му център му се виждат трите златни кули, които са гербът на Прага. 

Три отделни източници ни споделиха, че от часовниковата кула се открива най-красивата гледка над града и ние трябва да се съгласим с това. Препоръчвам обаче към гледката да се върнете на по-късен етап, след като вече сте пообиколили града и може да казвате “а, това го посетихме, и това, и това”... От там наистина се вижда всичко!

Срещу астрономическата кула се намира готическата катедрала Дева Мария пред Тин (или само “Тин” накратко), от 14-ти век. Както се вижда, кулите й са различни по големина, понеже хората са вярвали, че само Бог може да е перфектен и нарочно са залаги асиметрия в сградите. Това типично несъответствие в кулите води до имената им - Адам и Ева. В този конкретен случай, по изгрев слънце Адам като по-дебелата източна кула напълно засенчва Ева. Случайност?

Минахме и покрай The Estates Theater - един от най-старите театри в Европа и едно от малкото запазени места, където Моцарт е свирил. След неуспеха на операта “Сватбата на Фигаро“ във Виена, Моцарт се мести в Прага и в този отваря няколко други свои произведения. По-модерна история е свързана със статуята пред театъра. Това не е дементор или назгул, а олицетворение на съзнанието от операта “Дон Джовани“. По време на едно (по всяка вероятност британско) ергенско парти, младоженецът е предизвикан да напъха главата си в качулката на статуята, където засяда. Когато добрите му приятели не успяват да го извадят от там, просто му свалят гащите и се разбягват, преди да пристигне пожарната (а с тях и журналистите). 

The Powder Tower е една от 14-те защитни кули на стара Прага, от които днес все още стоят само две. Както името подсказва, някога там се е съхранявал барут, а днес може да я изкачите за приятна гледка на околностите или за да посетите ресторанта, поместен на върха ѝ. Когато кулата е била построена, не е била такъв тъмен цвят, но варовикът е порест материал и с времето абсорбира замърсявания от въздуха (подобни “потъмнели” исторически сгради може да видите по цяла Европа). 

Франц Кафка, чиито мемориал е на горната снимка, не е постигнал особен успех приживе, a е нямал и голяма вяра в себе си: предполага се, че Кафка лично унищожава около 90% от написаните си творби. На смъртния си одър той завещава оставащите си писания и бележки на свой приятел със заръката те да бъдат унищожени, защото за какво му е известност след смъртта. Добре че приятелят му не е го послушал, защото днес Кафка е сред една от основните фигури на литературата на XX век. Може да потъркате обувките на статуята за малко късмет! В града има и музей на автора, близо до Карлов мост, така че ако сте му почитател, определено го добавете го към списъка си. 

Споменавайки моста, трябва да споменем и един от историческите проблеми на града. Разположен от двете страни на река Волтава, Прага е твърде добре запозната с наводненията и на места града се “надгражда” върху себе си. Нивото на голяма част от сградите е вдигнато във времето, така че не е рядкост да видите зазидани прозорци на нивото на пътя, които преди са били първи или дори втори етаж на къщите. Това се вижда много добре в Еврейския квартал, където голяма част от синагогите са полу или почти изцяло под нивото на улиците.  

На пазар в Havelské tržiště

Хавелското тържище е малък отворен пазар, където е най-доброто място да намерите сувенирчета, местни стоки и храна. Ние нямаше как да пропуснем да си вземем подправка за гулаш (с рецепта!), а също и няколко вида чай. Базирано на това какво се предлагаше, чехите пият главно билков чай като нас. По-сувенирно предложение и особено подходящо да занесеш и почерпиш в къщи, са така начерените oplatki или spa wafers. Подобни на голяма кръгла, но много тънка вафла с украса и пълнеж от шоколадов крем, тези десерти са изобретени за “дебелариумите” в спа хотелите в Карлови вари като диетичен десерт за гостите. Няма нужда да казвам, че хич не са диетични ако изядеш половин опаковка, но затова пък са много интересни и си е приключение да намериш оплатките с най-красив дизайн. 

Разходка с лодка по Вълтава

Краят на първия ни ден в Прага включваше 50-минутна разходка с лодка по реката. Тя ни предложи един по-различен поглед към града и особено към мостовете, които свързват двете части на Прага, чиито детайли не могат да се разгледат по друг начин. За съжаление съпровождащия разходката “информативен” запис на 5 различни езика не ни предложи никаква нова информация и не го препоръчваме особено. 

Ден втори

Karel Zeman Museum

Вторият ден непредвидено започна с един от най-интересните музеи, които сме посещавали изобщо - Karel Zeman Museum или музей на специалните ефекти в киното преди помощта на компютрите. Едно безкрайно интересно място, което започва леко скучно но скоро започва да ни показва нагледно различни методи за заснемане, които Карел Земан е използвал във филмите си - от stop motion с кукли, през игри с перпективата, неусетно заменяне на актьори с кукли за определени сцени, трикове, които създават илюзията, че е снимано под вода, или напасване на костюмите на актьорите така, че да не са в разрез с нарисувания пейзаж. Освен всичката тази информацията, която е поднесена по много добър и ненатоварващ начин, композицията съдържа и много интерактивни експонати, където можете сами да пробвате похватите на Земан, да влезете в ролята на актьорите или дори да заснемете сами stop motion филмче. Музеят е подходящ за деца, но по-важното (за нас, разбира се!), е напълно подходящ и за възрастни. Като за неголям музей, прекарахме в него близо 2 часа и искрено се забавлявахме!

Стената на Джон Ленън 

Близо до музея на специалните ефекти и непосредствено срещу френското посолство се намира и тази стена. През 60-ге години тя е била украсена с любовни стихотворения и кратки послания срещу режима, а после и с лика на Джон Ленън, символ на свободата, западната култура и политическата борба. Стената продължава да се променя и покрива с нови графити и послания, като преобладаващата тема в момента е свързана с войната в Украйна.

Разходка из Mala Strana

Понеже така и така бяхме от тази страна на реката, се разходихме из така наречената Mala Strana, покрай чиито калдъръмени улички се вият красиви сгради, посолства и, естествено, чешки пъбове. Тук ще откриете и неголям воден канал, известен като “Пражката Венеция”. Препоръчвам ви да НЕ посещавате симпатичния кафе-ресторант, кацнал до него: изглежда като нелошо място да седнеш за една бира, но оценката от 2.5 звезди в Гугъл ясно го маркира като туристическо капанче с високи цени и ниско качество. При наличието на толкова много хубави кръчми в Прага, грехота е да си причинявате лошо преживяване свързано с храна!

Дворцова разходка

Следобедът прекарахме в 3-часова организирана разходка, която макар и по-скъпа от обиколката с лодка, определено си струваше в пъти повече. Екскурзоводката разполагаше с тонове информация, която ни поднесе по интересен начин, така че въпреки подбитите ходила с радост я следвахме и слушахме. 

Турът започва от средновековния мост Charles bridge (или Карлов мост) - най-старият и най-красив мост на Прага. Според местна легенда, при неговото изграждане всеки ден са строили част от моста и всяка вечер построено през деня е рухвало. Затова архитектът се помолил на дявола да му даде съвет как да построи мост, който да не рухва. Явно е получил отговор, защото мостът бил завършен и в знак на благодарност, в кулата откъм стария град са скрити 6 дяволски лица. 

Противно на името, турът не включва посещение вътре в самия дворец - той не е отворен за посещения, тъй като чешкия президент работи от там. Така останахме само с разглеждане на двореца отвън, но пък видяхме смяната на караула и балконът, от който е изнасял речи Хитлер при посещението си в града. 

За сметка на двореца пък посетихме St. Vitus Cathedral. Надвиснала над цяла Прага, кулите й се виждат отвсякъде в града, но е съвсем различно да я видиш в цялата й прелест от близо и отвътре. Първоначално на това място се е намирала малка ротонда от 930 г. С разрастването на Прага, през 1344 г. започват планове за разрастване на ротондата и превръщането й в сегашната готическа катедрала. Тя е завършена чак през 1929 г., почти 600 години по-късно (а вие се оплаквате, че магистрала Тракия се строи бавно!). Стъклописите са от различни периоди и в различни стилове, рефлектирайки времето, което е отнело завършването й. Много видни пражки семейства се включват и подпомагат финансово завършването на катедралата, а техните гербове са изложени на видни места във вътрешността. 

Малка врата със седем ключалки в оригиналната ротонда (запазена изцяло във вътрешността на катедралата) крие зад себе си чешката корона. Според местно поверие, ако някой друг освен законният чешки крал си сложи короната, ще умре до 1 година. Когато Чехия е окупирана от Хитлер, той има благоразумието да не тества това, за разлика от своя съветник Райнхард Хайдрих, който доказва поверието и умира скоро след като “пробва” короната (убит от група чешки парашутисти). 

В катедралата се намират гробниците на много бохемски крале и императори на Свещената Римска империя, но освен това тя е дом и на много свещени реликварии. Бохемските крале събирали и съхранявали тук парченца от мощите на светци, с надеждата те да им донесат спасение и закрила.

Друга част от дворцовия комплекс е Базиликата на Свети Георги. Построена през 920 г. в романски стил, това е една от най-старите църкви в града. Нейните са двете бели кули, които се издигат до катедралата и също се виждат от почти всяка точка в Прага. 

Последната спирка от тази разходка из историята на Прага е така наречената Golden Lane или Улицата на златарите. По нея, реставрирани къщички от 16-ти век демонстрират как са живели хора с различни професии, помещавайки цели семейства в няколко квадрата или обединявайки работното ателие и живущата част в една-единствена стая.

Къщичката на шивачката - ателие и спалня в едно! 

Кухненски кът 

Кът за баня??  + задължителната мелачка за прясно кафе

На второ ниво над къщичките от Златната улица (и като част от нея) се помещава малък музей за оръжия и брони, а в края на улицата се намира кулата Далиборка, която се е използвала за затвор. 

В тази броня е обърнато специално внимание на опазването на благородническото достойнство от щети!

На около 15 минути от замъкът се намира приятен парк за разходка, но нашите крачета се нуждаеха от почивка. За щастие, в същия този парк се намира Hanavský Pavilon, от който се открива прекрасна панорамна гледка към реката и нейните мостове. Близо до павилиона се намира огромен метроном, отброяващ “ритъма на времето” или “пулса на чешкия народ”, в зависимост кой питате: сигурното е, че той се издига върху останките на огромния монумент на Сталин, който бил построен над града по времето на комунизма. Пространството около метронома по това време гъмжеше от приятелски групи дошли на по бира и малко сладки приказки, докато дойде време за вечеря. 

Средновековна вечеря

Последната ни спирка в този изпълнен с приятни емоции ден, беше нещо по-нестандартно, но абсолютно чудесно! Тематичното средновековно преживяване  в таверна U Pavouka се състои от петстепенно меню, придружено от жонгльори, ориенталски танцьорки, актьори-фехтовачи и гълтач на огън в неповторима атмосфера. Беше едно наистина невероятно забавно събитие и напълно заслужено е едно от топ нещата за правене в Прага според TripAdvisor. 

Ден трети

Музей на комунизма

Започнахме третия си и последен ден в Прага с една по-тежка тематика - музея на комунизма и неговата история в страната. Този музей представя една доста обширна представа за живота по време на комунизма, давайки контекст и визуализация на историите, които сме чували от нашите родители. Започвайки от самото навлизане на режима в тогавашна Чехословакия и проследявайки последвалото му изродяване в тиранична диктатура, музеят разобличава пропагандата в медията, наложените ограничения, цензура и репресия до Кадифената революция през 1989. Един много интересен и добре направен музей, който си заслужава да се посети и който е въплъщение на идеята, че историята трябва да се знае, за да се поучим от нея. Посещението ни отне около два часа. 

Fun fact: и тогава, както и през 2020, имало недостиг на тоалетна хартия. Съществувала обаче естествена алтернатива - най-популярния комунистически вестник бил направен от хубава, висококачествена хартия… Доколко популярността му се дължала на материалите вътре и доколко на хубавата хартия - не се знае.

Музей на секс играчките

Време е да спрем да мислим за музеите като за нещо скучно, на което те водят от училище. Има всякакви видове музеи и някои от тях са доста забавни - например този! Вътре ще видите доста и различни експонати на еротична темика, като неусетно ще преминете от устройства против мастурбация до дилдо-танк! За финал на преживяването можете дори да погледате някои от най-ранните порно-филми, които за нас са по-скоро комични, но за времето си са били страшен фурор. Разбира се, мястото не е за всеки, но ако ви звучи интересно, отидете!

Отдих с котки

След тридневно обикаляне крачетата ни настояваха за повечко почивка, пък и беше време за следобедно кафе. И понеже Морков ни липсваше, отидохме на гости на едни негови чешки братовчеди в котешкото кафе Kočičí kavárna, където компания ни прави котараната Бублинка (и най-безцеремонно си открадна половин час дрямка върху Дани).

Бирени приключения и несгоди

Няма как да сме в Прага без да правим нещо бирено! По принцип си бяхме запазили дегустация на бира, но за съжаление бирения майстор-пивовар се разболя и трябваше да импровизираме. Най-удобната алтернатива се оказа Биреният музей в Прага, койт има своите добри и лоши страни. Добрите страни включват 4 малки бири (над литър на човек) за дегустация, както и пресъздадената атмосфера на две различни помещения: кръчма от времето на комунизма и избата на бирария от златното време на пивоварството в страната. Лошата страна е всичко останало - музейната част не беше особено интересна, собствениците изпитваха видима досата от това, че трябва да си вършат работата, а информацията беше малко разхвърляна като на случаен принцип. За тези пари можехме спокойно да изпием повече бира в по-приятна атмосфера: ако имате възможност да посетите линкнатата горе дегустация на бира вместо музея, направете го.

За храната, с любов!

Няма да сме ние, ако не посветим цяла секция на храната! Като цяло, типичната чешка кухня не се различава фундаментално от българската: става дума за месце в сосче и хляб отстрани. При тях обаче хлябът е заместен от кнедли ( хлебни или картофени), които се топят в соса. Като цяло няма да сбъркате с двете основни, които се намират навсякъде - гулаш (откраднат от унгарците, с модифицирана рецепта) или свичкова със сметана. Всичките места, където хапвахме, бяха кръчми с доволно дълга история (обикновено многовековна), и нито едно не разочарова - U Dvou koček, U Glaubiců, U Červeného páva, като първото беше най-доброто. За още препоръки, вижте видеата на вече споменатите Honest Guides, които ще ви разкажат всичко възможно за Прага и са безкраен източник на препоръки и съвети за града. 

Ако случайно не ядете месо, но искате все пак да пробвате традиционната свичкова, пробвайте ресторат Maitrea. А ако ви е писнало от чешка храна или не сте много гладни, препоръчвам Bistro Špejle (буквално “Шишче”), където ще откриете голямо разнообразие от храна в малки порциони, с дървено шишче забито отгоре: като потърсите сметката, сервитьора само преброява шишчетата на масата, като всяко се равнява на около 2,50лв. Ако ги посетите, непременно пробвайте лазанята!

За финал на храната оставяме единственото разочарование - традиционния десерт trdelnik, който се продава на всеки ъгъл в стария град. Ще го надушите преди дори да го видите и за съжаление уханието на труделника е в пъти по-добро от вкуса.  Представлява захаросана навита бутер коричка с различни пълнежи по избор в средата, а на вкус ми напомни на немного хубава кифла с шоколад. По-добре си купете една кутия оплатки от който и да е магазин или на Хавелското тържище и за 6 лева ще си имате десертно хапване подръка навсякъде с вас (или сладка закуска заедно с кафето сутрин).

U Glaubicu разказват историята на пивницата в разбираем за всеки формат директно върху менюто!

За следващия път

Прага е един много красив град с дълга история и супер много неща за правене. Ние определено не успяхме да посетим всичко, което си заслужава да се посети, но тук са част от нещата, които сме си набелязали за следващия път:

• Дегустацията на бира, която пропуснахме този път. Дано майстора да е здрав!

• KGB Museum - един от най-препоръчваните музеи в града. Опитахме да го посетим, но уви беше затворен (затова пък ни освободи време за непредвидено посещение на музея Карел Земан!)

• Музеят на първия етаж в астрономическата кула - изкачването на самата кула се случи по време, когато вече нивата на енергия ни бяха ударили критични нива, и на отделихме време за разглеждане на прилежащия исторически музей

• Национален музей - от върха му също се откривала хубава гледка към града, а ни беше силно препоръчан и по време на walking tour-a, особено като добро място за убиване на времето ако завали.

• Království Železnic - железопътен музей, изпълнен с модели на влакчета

• Кулата Петрин - умален модел на Айфеловата кула, пак разкриваща красиви гледки към града. По-гордите граждани на Прага ще ви кажат, че ако гледаме надморското равнище, тя всъщност е по-висока от кулата в Париж!

• Бирено спа - за една поносима сума и с малко по-ранна резервация, може да киснете в бира, докато пиете бира! Според локацията може да включва и хапване, сауна, или масажи

С това приключва първото ни, но със сигурност не последно посещение на Прага! А сега е време да се замислим за летния сезон и следващата дестинация…

Всяко връщане в Прага винаги ще е придружено от ново посещение при Двете Котки!