“An anchor’s a burden for those who have a destination to make.”
“But it’s a blessing in a storm.”
Сай-фай + приказката за малката русалка (или русалки в космически кораб) - това ни дава повестта Sun-Daughters, Sea-Daughters на Aimee Ogden.
20 години след като нашата малка русалка е избягала от морските владения на баща си посредством биоинженерни промени на тялото си, неизвестен мор мъчи хората на сушата. Нашата героиня оставя своя любим на смъртния му одър и слиза на брега на морето в търсене на последната надежда за спасение - морската вещица, търговец на технологии от други светове и нейна предишна изгора.
Повестта е изградена от романтична проза, чудесен и изненадващо пълен worldbuilding и интересни идеи. Препратките към Андерсеновата приказка са чудесно и ненатрапчиво заложени, като оригиналният тон също е запазен. Благодарение на плътно изградените героини лъха меланхолия от мъката по потенциалната загуба на любимия, но също така от скръбта по непоетите и изпуснати пътища на живота. Все пак краят ни носи известна доза надежда, която е заслужена въпреки някак прекалено набързо и удобно преодолените препятствия.
Като цяло, едно приятно и бързо четиво с непривичната комбинация от русалки и космически кораби - какво повече му трябва на човек за лятото?
Comments
Post a Comment