Dragon Age Ретроспекция: Част I

Here there be dragons - или как едно добро студио направи една добра игра… а после предаде идеалите и феновете си.

За драконите и BioWare

Преди 25 години, група от шестима приятели в Канада основава студиото BioWare. Трима от тях всъщност са доктори, които гледат на програмирането и създаването на игри като хоби (и ще продължат да мислят по този начин още няколко години, преди да осъзнаят че видео игрите са златна мина). В следващите 15 години те създават някои от най-обичаните RPG (role-playing) игри и вселени като Baldur’s Gate, Neverwinter Nights, Star Wars: Knights of the Old Republic и други. Тези хитове са изцяло продукт на уменията и усилията на канадците, но неизменно включват и “франчайз” ефекта: първите две от споменатите използват лиценза на Dungeons & Dragons настолните игри, а третата се развива в далечното минало на Star Wars вселената. Но BioWare искат да създадат и нещо изцяло свое - и го правят. Между 2007 и 2009, студиото поставя началото на две нови игрални вселени с Mass Effect (обект на бъдеща рецензия… някой ден) и Dragon Age:Origins. Докато първата игра е сбъдната мечта за всички sci-fi фенове, втората е написана за тези, закърмени с Толкиновите истории за елфи, орки и дракони.

Това ме води до първата причина DA:O да бъде любимата ми игра:

Историята

Погледната отгоре-отгоре, тя наистина силно прилича на Толкиновия Властелин: имаме елфи, джуджета и хора, борещи се срещу мрачна, оркоподобна раса. Ти - какъвто и да избереш да си “ти” - ставаш критична част от борбата срещу Злото® и в крайна сметка го побеждаваш. Клишираността на историята е обаче само привидна. Бързо виждаме как много стандартни фентъзи очаквания биват преобърнати по интересни начини. Добър пример са елфите, които както в почти всяко фентъзи отдавна са преминали апогея си и са в период на запад - но тук ще видите благородните дългоушковци, живеещи в “гета” на ръба на човешките градове, забравили историята и традициите си. Харесаха ми и новаторските идеи като расата кунари - гигантски воини поели на свещена война срещу целия свят. Тяхната крайна цел е разпространение на философията, че всеки индивид трябва да заема роля, подходяща за вродените му таланти, а всеки опит да бъдеш нещо различно означава да вредиш на общото благо.

Освен стандартния избор на раса, можете да изберете и дали вашият персонаж започва като прост селянин или благородник; един от малкото останали свободни елфи, или пък джуджешки принц на път да наследи трона; или магьосник, обречен да прекара живота си под надзор, тъй като на маговете в Dragon Age се гледа като на опасни същества, които всеки момент могат да изгубят контрол върху своите сили. Гледната точка, от която ще проследите историята на играта, до голяма степен зависи от избора на произход (от там и Origins частта в заглавието). Дори само заради този избор си струва човек да се връща и преиграва играта неколкократно, а по-късно трябва да се вземат и много други тежки решения, всяко със своите последствия.

Независимо от началната ви точка, всички произходи бързо стигат до момента, в който ставате част от древен орден, борещ се срещу заплахата на мрачната раса (буквално наричани darkspawn, изчадия на мрака). За да имате шанс в битката, ще потърсите помощта на различни раси и групи, като всяка ще има нужда от услуги в замяна. Свободните елфи, живеещи в гората, ще ви помогнат ако разрешите малкия върколашки проблем, който ги мъчи в момента. Джуджетата, които горещо мразят изчадията, ще се включат в битката на драго сърце, но това трябва да бъде заповядано от техния крал - а в момента никой не седи на трона. Хората също са без изявен лидер, след като техния крал умира в битка с изчадията - а неговия наместник на трона обвинява вашия орден за смъртта му. И така нататък.

Решенията, които правите в тази част от играта, както и техните последствия, са едни от най-добрите примери как BioWare са създали морално-сив свят, вместо класическото фентъзи. Да, може да изтребете върколаците - а може и да ги изслушате, да разберете причината за действията им и да заемете тяхната страна срещу елфите. Изборът за нов джуджешки крал е между стария, достоен съветник на предишния владетел или арогантния, амбициозен принц, който е отстранил двамата си по-големи братя от пътя си към престола. Наглед лесно решение, но какво се случва после? Старият съветник е традиционалист; той изолира джуджетата и тяхната раса има все по-малко контакт с повърхността, за вреда на всички. Безскрупулният принц пък е иноватор - той развива търговски отношения, премахва древни закони, които създават неравенства в джуджешкото общество, и изобщо се оказва много по-ползотворен на трона. Играта изобилства от подобни дилеми и е удоволствие да гледате как историята се разгръща в зависимост от действията ви.

Но като говорим за история, не може да не споменем и главните действащи лица.

Персонажите

Като в повечето ролеви игри, не сте сами в своето приключение. В хода на действието ще срещнете разнородни персонажи, които ще се присъединят към каузата ви. Във всеки един момент до трима от тях ще ви помагат в битките и ще изразяват своето мнение за дилемите, с които се сблъсквате. Тук BioWare отново показват креативност и създават запомнящи се герои с ясно изразени характери. От гледна точка на оптимални стратегии за водене на битки, бързо ще осъзнаете че ви интересуват точно трима от наличните ви “подчинени” и останалите са ненужни. Но именно защото са добре замислени и интересни, постоянно ще променяте съпътстващата ви група, просто за да научите повече за тях, да чуете как пияното джудже флиртува с мъдрата лечителка или как арогантната магьосничка се оплаква от кучето (култов персонаж!), което за пореден път й е довлякло сдъвкана катерица в палатката. Ако положите усилия да развиете връзките си с тези персонажи, ще видите как всеки от тях израства в хода на историята. Ако пък не се съобразявате с техните съвети и се държите грубо, част от тях просто ще си тръгнат. Другата част първо ще се опитат да ви убият, а после ще си тръгнат. Освен кучето - то никога няма да ви предаде!

И всичко останало

Горните две точки са достатъчни да направят DA:O велика игра лично за мен, но 4-те милиона продадени копия показват, че не само аз съм я харесал. Какво друго кара това заглавие да изпъкне?

Може би DA:O просто беше много различна от конкуренцията в онези години. Играта не се срамуваше от RPG корените си, не беше максимално опростена, за да се хареса на всички, и това се понрави на хардкор феновете. Предизвикателен геймплей, пленяваща история и възможност да потънеш в един интересен фентъзи свят за много, много дълго време - какво повече му трябва на човек?

Тази ретроспекция няма да е пълна, ако не поговорим малко и за техническия аспект. Визуално, играта изглежда добре за времето си, без да блести с нищо. Околният свят дори е леко грозен и еднообразен, като 70% от екрана ви ще е оцветен в сиво-кафяви тонове почти постоянно. Звукът обаче е на далеч по-добро ниво. Битките са придружени от симфоничен оркестър, а в по-спокойните моменти се наслаждавате на нежни мелодии и вокали тип “бардска песен”. 

DA:O страда от някои бъгове, но никой не е болка за умиране. Важните системи работят безотказно: битките са предизвикателни и имат стратегически елемент, магическата система е разнообразна и отваря възможност за различни комбинации, а повечето местности, които посещавате, са интересни и е удоволствие да ги изследвате. 

Говорейки за местности, мащабът на играта е огромен дори и по днешни стандарти. Спокойно може да вложите около 100 часа само в основната игра, която впоследствие е подплатена от един чудесен експанжън - Awakening, където може да прекарате поне още 25. 

И от тук - все надолу...

За наше съжаление, историята на Dragon Age е като тази на елфите в играта: след славното начало нещата стават все по-зле. Силен ефект върху това има споменатата в началото на този пост корпоративна алчност. Докато създават DA:O, BioWare са купени от Electronic Arts - огромната гейминг корпорация, чието основно постижение в последните години е да събира критики от гейминг средите и да печели награди за “Най-лош работодател”. От тук насетне, ефекта от намесите на EA рязко става видим в качеството на крайните продукти на BioWare. В преследване на бързи пари, следващата игра от поредицата - Dragon Age 2 - е създадена за едва 14 месеца. Това може да ви звучи като много време, но за проект от такъв мащаб е абсурдно. Origins, за сравнение, е плод на 5 години труд. Разликата в качеството между двете игри съответства напълно на разликата между сроковете за създаването им. Но това, драги читатели, е тема за друг пост.

В кадър: лицето на Морков, като се сети колко по-слаба е следващата игра в поредицата.

Снимка на корицата: BioWare - Dragon Age: Origins press kit.