Skip to main content

Добринище: Дотам и обратно

 

Като всички истински приключения, и това започна рано сутрин - но не прекалено рано! Пием кафе, събираме багажа, оставяме достатъчно вода и храна за Морков (който прави опит да се самодобави към багажа) и сме готови за тръгване! Целта: Добринище, и по-точно хижа Безбог и едноименният връх над града.

Как така, без мен?!

Пътят е хубав и спокоен, а променливото време ни кара да гадаем до последно дали горе в планината ще ни посрещне слънце или облаци. Всяко пътуване към югозапада ми дава възможност да видя, че все пак нещо се върши по родните пътища. В случая откриваме, че е пуснат още един нов участък от магистралата, който ни спестява няколко минути. Тръгнали сме от София около 9:30, а в 12:00 сме на лифта към хижата.

Половин час по-късно вече се намираме пред хижа Безбог, на 2236м. надморска височина в красивия Пирин. Отделяме десетина минути за малко хапване: никога не се започва преход на празен стомах! Правим една бърза фотосесия с езерцето пред хижата и потегляме към връх Безбог, който в този момент е напълно скрит от мъгла.

Маршрутът не е особено дълъг - от хижата до върха се стига за час и половина без бързане, - но крие своите трудности. Има няколко стръмни, скалисти участъка, където трябва да се внимава. Едва десетина минути след тръгването от хижата ще срещнете първия по-стръмен баир, известен като Душевадката. Една неподготвена групичка се отказва още тук, запалват по цигара и тръгват обратно: вярвайте ми, името всъщност е по-страшно от реалността и участъка не е толкова лош, а и после следва доста полегата отсечка. Доста от хората, които срещаме, използват щеки за преходи; правя си бележка да намина през Декатлон при следващите сезонни намаления, за да взема и на нас. По-честите почивки при стръмнините ни дават възможност да видим колко бързо се променя времето в планината - и колко красиви клетки се образуват в промеждутъците, когато слънцето и мъглата се борят за надмощие.

С достигането на върха се оказваме над поредната вълна от мъгла, която ни открадва гледката: намираме се на 2645м. и щяхме да имаме страхотна видимост, ама… друг път. Малко победоносно хапване, една-две мъгливи снимки и тръгваме обратно към хижата.

Въпреки че аз лично не съм съгласен, според много хора по-лошото на стръмните участъци е слизането обратно по тях. В случая избираме малко по-различен маршрут от наидване, с повечко иглолистни храстчета, на които да разчитаме за подкрепа. Времето също решава, че му е писнало да се променя, и по целия път обратно ни грее слънце: на места оценявам колко са ни помогнали облаците, защото сянка почти липсва и дори в средата на октомври става жега. Скоро вече виждаме хижата и прехода е към своя край.

Около 16:00 сме обратно при колата в подножието на Пирин. Ако предпочитате, можете спокойно да приключите деня по домовете си; в случая, ние предпочетохме да останем за нощувка в Добринище, където опциите за отсядане са много. Освен няколкото СПА хотела и вилни комплекси има и доста къщи за гости, като ние отседнахме именно в такава - къща “Оазис”.

Впечатленията ни от нощувката са леко негативни. От една страна, на външен вид къщата беше доста приветлива, в старовремски стил, с голям чардак и хамак. Домакинята също беше много любезна и приветлива, а wi-fi връзката беше по-стабилна от тази в 90% от хотелите, които съм посещавал. От друга страна обаче, негативите надделяват: стаята беше мъничка и доста базова, липсваха кърпи за ръце (само две големи хавлии), а душа използваше някаква извънземна система за нагласяне на температурата. Към това добавяме възтънки стени и откритието, че вечерно време столовата (която служи и за вход към спалните)  се превръща в пушилня на закрито, за да не мръзнат пушачите. За тях това сигурно е огромен плюс, но на мен не ми харесва изобщо.

Откритието за пушенето се случи късно вечерта, когато се връщахме от вечеря. В това отношение, положението е следното: имате избор от няколко механи, като всяка се хвали с добра кухня, но специално през уикенда е силно желателно да си запазите маса предварително. Силно препоръчани (и тествани от приятели) са по-малките “Бабуч” и “Пирин”, а популярната “Македонска кръчма” има повечко маси и музика на живо, което оставям на вас да прецените дали ви влече. След като не се бяхме погрижили за резервация, най-добрата опция се оказа вечеря в ресторанта на близкия хотел “Орбел”. Домашната ракия и добрата компания там ми бяха напълно достатъчни, така че не тъжа особено за пропуснатите механи.

Рано на другата сутрин, решихме да пропуснем закуската в къщата. Взимаме по едно кафе (и мини кроасанчета, защото някой забрави специални купените такива за похода) от бензиностанцията и следва доста скоростно прибиране до София, въпреки сутрешната мъгла. Всъщност прибирането си е съвсем нормално - просто съм свикнал всяко връщане в София да е придружено от километрични опашки, които някак си липсват в 10 сутринта в неделя. 

Даже и очакваният рев на гладния Морков не ни спохожда: тъкмо е получил цяла консерва риба от племенницата ми и въобще не си прави труда да ни посрещне, а остава фокусиран върху купичката. Едва вечерта си позволява да покаже малко нежност и да се порадва на завръщането на топлите, удобни за полягане хора. 

Определено препоръчвам Добринище и Безбог като приятна уикенд дестинация, към която планирам да се завърнем някой ден: около хижата има още няколко върхове и езера, които чакат да бъдат покорени! 

А кои са вашите любими планински дестинации за съботни приключения?

Е това вече е друго нещо!

Comments

  1. Чудесен пътепис! Написан свежо и красиво, и пренася читателя там, горе, на Безбог!

    ReplyDelete
  2. Наистина, пренесе ме там, на Безбог, на чист въздух и лечебна тишина. Там, далече от суета, битовизми и вируси, където живеят боговете!

    ReplyDelete
  3. Благодаря много!
    Времето започва рязко да застудява, но все някога пак ще съберем сили за ново планинско приключение.

    ReplyDelete
  4. Стихотворение от КИРИЛ ГЕОРГИЕВ, роден в Сандански, живеещ във Варна:

    ВРЪХ БЕЗБОГ

    Няма връщане вече назад.
    Още малко – Перун ще отреже
    с трясък Божия свят
    върху моите надежди.

    Няма птици.
    Няма треви.
    Всичко е скрито под камък.

    Бог ли?
    Аз избрах смелостта,
    за да кажа,
    че той е измама.
    Той е илюзия,
    той е мечта,
    той е болката чужда,
    той е страхът от смъртта
    и всичко,
    което днес ни е нужно.

    Няма връщане вече назад.
    Нито съм първи,
    нито последен.
    Ще остана
    връх полегат,
    но не и наведен.


    ReplyDelete

Post a Comment

Популярни постове

Ода за лимона

Наесен изживявахме тиквени вълнения , сега идва ред на една ода за лимона! Както може би сте забелязали, навън слънцето пече, а термометрите отбелязват рекордни височини на много места в страната. Съответно последното, което би ми се искало, е да вися над печката или да се тъпча с тежки (макар и вкусни) манджи. В тези летни жеги ми се иска нещо леко и освежаващо, а не може цял сезон на домати и череши. Със своя характерен кисел аромат лимонът се оказа изключително подходящ за разхлаждане, така че днес ще ви споделя 4 лимонени рецепти. Освен че отговарят на максимата бързо-лесно-вкусно, сред рецептите има за всекиго по нещо - свежа лимонада за жарките следобеди, вкусна паста за вегетарианците, сочна сьомга за месоядците и десерт, който да ви върне в детството!  Свежа лимонада  Необходими продукти:  1 л. Вряла вода  Сокът от 3 лимона  Настърган джинджифил - на вкус Няколко свежи листенца мента  1 с.л. мед Начин на приготвяне:  Кипваш водата по предпочита...

Тиквени вълнения

  Хелоуин дойде и замина, а с него и есента - сезона на тиквите - наближава своя край. Все още обаче по магазините се намират добри представители на този вкусен зеленчук, който намира приложение както в основни ястия, така и в десерти. И тъй като почти всеки знае що е то тиквеник (освен глупав човек), а абсолютно всеки знае колко вкусно и лесно се прави печена тиква с мед и орехи, в днешния кратък пост ще ви покажа две малко по-различни употреби на оранжевите гиганти. Ароматна тиквена супа Започваме с една лека, питателна и малко пикантна (ако решите) крем супа. Съставките са лесно достъпни, процесът на готвене - простичък, а резултатът е много вкусен. Рецептата е за двама, така че ако искате повече порции, увеличете количествата на всичко. Ще са ви нужни: Около половин кг нарязана тиква (най-добре Цигулка) Скилидка чесън Половин глава червен лук Един средно голям картоф 1-2 моркова Около 400 мл зеленчуков или пилешки бульон 1 дафинов лист Щипка захар Сол и пипер на вкус Лют сос Sr...

Шак шак шука, фалафела е тука!

  Отдавна не сме споделяли рецепти, а храната е нещо много важно за нас, така че беше крайно време! Един от последните ни постове с рецепти е славната Ода за Лимона , която включва няколко свежи летни предложения. Тъй като отново е лято, пак сме на тема леки рецепти без много висене над печката, по възможност с добавения бонус да не вредят прекомерно на плажната фигура. Днешната рецепта, освен че отговаря на максимата бързо-лесно-вкусно, представлява и една по-здравословна алтернатива на сочни, мазни дюнери - а именно фалафел!  Без повече предисловия, ето я и рецептата.  Необходими продукти: За фалафела: 1 консерва нахут (без течността) 3 скилидки чесън 1 глава лук ½ с.л. сол ½ с.л. кимион ½ с.л. куркума ½ с.л. кориандър ½ с.л. черен пипер ½ с.л. магданоз 1 с.л. тахини Сокът от един малък лимон 2 с.л. сусам Останалите неща: Арабски питки, тортили, лаваш или някакъв друг вид плосък хляб Печени зеленчуци по желание - чушки, картофи (сладък картоф за бонус здравословни точки...