Skip to main content

Брънчолевене Vol. 3: Старата госпожа

 


Напук на застудяващото време, нашите брънч-приключения продължават! На фокус този път е Старата госпожа: едно от любимите ми места за хапване независимо от сезона.

Съчетахме посещението си с един от позачестилите Mish Mash Фестове в парк “Заимов” - ако искате да пробвате, Коледното издание на феста се задава скоро. Както и да е, беше просто невъзможно да наминем насам и да не се отбием за брънч в Госпожата. Посещавали сме я неколкократно, и факта, че се връщаме отново и отново, казва много за качеството на

Храната

Какво е брънч без Бенедикт? Нищо, ето какво. Госпожата има няколко вариации (с различни меса/риба), като всичките са чудесни. Ако не ви харесва течния жълтък, винаги може да се метнете на порция бъркани яйца или пък, ако сте зверски гладни - на Италианската закуска, която според мен спокойно може да нахрани двама души.

Ако пък не си падате по яйчени истории, ще откриете доста добър избор от сандвичи и бургери. При избора на основно аз малко се прецаках - взех Крок Мосю, а съм ял десетки вариации на различни места. Още ме е яд, че не пробвах техния прочит на Кубински сандвич или емблематичния Баба бургер, но винаги има следващ път. За Мосюто - напълно стандартен, даже леко разочароващ. Ако сте яли такъв сандвич в някое от другите брънч места по София, знаете какво да очаквате. Определено сандвича на Wonderland го бие на вкус! Време за реклама: ако искате да си направите добър Крок Мосю/Мадам вкъщи, скоро ще имаме и такава статия :)

P.S. Тостът с авокадо също е мега вкусен (по спомен). Повечето основни идват със салатка-гарнитура, която не блести с нещо особено, но поне я има.

За сметка на това пък десерта блести: вкусни, топящи се в устата бухтички с кисело мляко и сладко. Тествали сме ги многократно и винаги са на ниво. Ако не сте фен на бухтите, 1-во: засрамете се, и 2-ро: очакват ви още вкусни гофрети, козуначени пържени филийки и какъвто друг десерт върви със сезона.

А като човек си хапва толкова сладко, няма как да не пробва и

Напитките

Старата госпожа посреща с няколко доста добри вариации на лимонада, с вкусове според сезона - в случая нар с арония и круша с канела. Любителите на кафето пък могат да се поглезят с пъмпкин спайс капучино. Впрочем, за капучиното разбрах че съществува чак след като си бяхме поръчали. Урок за вас: винаги питайте дали има нещо специално/сезонно в менюто! 

Да споменем и по-твърдите питиета. Честно казано не съм пробвал нищо алкохолно досега, но избора от бири и списъка с коктейли на стената будят доверие. И като сме тръгнали да разглеждаме стените, да поговорим за

Атмосферата

Старата госпожа е едно от най-дребничките като площ заведения в София, но затова пък във всеки квадрат от него има много душа. Стените са обсипани с картини, винилни плочи и бутилки. Ние имахме късмета да седнем на Масата с Рибката®, която сигурно се е нагледала на всякакви вкусотии през стъклото на аквариума си. Така се оказахме и току под полу-откритата кухня над главите ни, която според мен е пример за страхотна употреба на лимитирано място. Поради споменатата ограничена площ за любителите на чистия (ха!) софийски въздух има и масички отвън, където хем ще се калявате в по-студените дни, хем няма да ви гони толкова силно ковид-параноята. Някак си въпреки малкия размер, винаги досега сме успявали да открием място за сядане - хора стават и сядат постоянно, а вежливия персонал ще ви ориентира колко време може да се наложи да почакате, ако това се налага.

Струва ли си?

Че как не? Старата госпожа неминуемо присъства във всеки списък на топ брънч места в София и те го заслужават напълно. Дори ми е малко странно да ги хваля, защото за мен всеки брънчолюбител трябва да ги е посещавал поне веднъж. Ако не сте - какво чакате? Набелязвайте си ден и час и се отправяйте към Госпожата! 

P.S. Ако все пак, по една или друга причина не ви се разкарва до там, но пък не бихте отказали вкусно хапване, отскоро вече може и да си поръчате хапване за вкъщи. Ковид може да е гадно нещо, но мислете положително - толкова много страхотни ресторанти започнаха да доставят храна!

Comments

Популярни постове

Ковачевица - параклиси, водопади, механи

В последно време (и за да сме по-точни, в последните десет години), западно-родопските села Лещен и Ковачевица станаха популярни дестинации за селски туризъм благодарение на запазения старовремски стил на строителство. За съжаление, популярността донесе със себе си ненужни инвестиции и сред наистина красивите селски къщи с каменни основи и дървени чардаци започнаха да се издигат и големички хотели, които само привидно спазват естетиката на отминалото време... а всъщност се строят с класически бетонни блокчета и цимент. Чарът на старовремските стаи с огнища също е поизгубен и в тези нови постройки е по-вероятно да ви посрещне далеч не толкова романтичната топлина на климатик. Но цялата тази тема ще си я запазя за друг път. Днес ще говорим за нещо по-положително и интересно. Ако сте били път до района с идеята да останете за няколко нощувки, бързо ще откриете, че всъщност няма много неща за правене и виждане. И двете селца могат преспокойно да се разгледат в рамките на 2-3 часа, а при же

Киберпънк 2019

Или как у нас отново може да държите в ръце стойностно списание, от фенове за фенове. За повечето хора, думата „киберпънк“ извиква един сборен образ в съзнанието им: мрачен, безкраен пейзаж от ярки неонови надписи върху огромни небостъргачи, усещане за мръсотия и упадък въпреки наличната висока технологичност, и едно много отчетливо разделение на света между имащите всичко – отгоре, и нямащите нищо – отдолу, където монолитните структури не им позволяват да се насладят дори на нещо толкова обикновено като дневната светлина. Този образ до голяма степен е създаден благодарение на две феноменални творби, на които ще се спра след малко. Моите първи асоциации за „киберпънк“ са малко по-различни. Като малък прекарвах достатъчно голяма част от времето си в поредната видео игра, за да се самоопределям като геймър. През вече далечната 2002 г. попаднах на Paradise Cracked – една обективно посредствена, руска ролева игра, развиваща се в типично киберпънков сетинг, с може би най-лошия дубл

На море край Бургас - струва ли си да изберем българското?

  След като опитахме красотите на гръцкото Беломорие , както обещахме - идва ред на родното Черно море. В рамките на една чудесна седмица през август, в която улучихме страхотно време, се насладихме на редица плажни дестинации. И тъй като успяхме да пробваме доста популярни местенца по южната част на родното море, този път ще раздаваме и оценки! Отпускарският сезон е в края си, но като се оглеждате за дестинации догодина, ще имате този безценен ориентир за това към кои места да се отправите според предпочитанията и нуждите си. Ще започнем директно с нашата “главна база”, а именно Бургас - идеалната отправна точка Повечето летовници си избират една дестинация и прекарват цялата си почивка на нея, най-много сменяйки “плаж 1” с “плаж 2” на съответния курорт. За желаещите разнообразие авантюристи като нас обаче това звучи прекалено скучно - така че решихме да спим в Бургас и всеки ден да се отправяме на различно приключение по южното Черноморие. Освен това в най-добрия град за живеене (ye