The Beginning
Годината е 2012.
CD Projekt RED, които към този момент все още не са станали световно известни със Witcher 3, обявяват новия си проект: Cyberpunk 2077, базирана на поредицата настолни ролеви игри в Cyberpunk вселената. Няколко месеца по-късно, в началото на 2013, виждаме и първия трейлър на играта, който черпи сериозно вдъхновение от колосите в киберпънка: Blade Runner на Ридли Скот и Neuromancer на Гибсън, че даже и някои черти на Ghost in the Shell.
Почти 8 години по-късно.
Cyberpunk 2077, най-очакваната игра в историята на гейминга, счупила всички рекорди по pre-orders, реално излезе на печалба още преди… ами, да е излязла. И когато най-после взе, че излезе, настана шок и ужас.
Повсеместното разочарование не точно от самата игра, а от състоянието, в което тя беше допусната на пазара, е известно на всички. Към края на моите киберпънкови размисли и страсти и аз ще засегна темата. За начало обаче ми се иска да пробвам нещо, което доста хора отказват да направят: да оставя настрана огромните очаквания и свързаните с тях разочарования и да се опитам да оценя Cyberpunk 2077 обективно във вида, в който аз преминах през играта.
The Good
Атмосфера
Първото нещо, което прави положително впечатление, е цялостната атмосфера на света около теб. Оживените пазарчета в ориенталски стил контрастират с внушителните мегасгради на корпорациите, а в покрайнините на града цели планини от боклук се издигат в съседство до громни полета от вятърни турбини и автоматизирани оранжерии, изхранващи целия град. Това е Night City - вашия нов дом и мястото, в което ще се превърнете в легенда… по един или друг начин. За мен сетингът на Cyberpunk e една от най-силните страни на играта, защото е едновременно верен на класическите очаквания за киберпънк жанра и достатъчно смел да добави собствени щрихи. Това не е вечно тъмен, дъждовен град, потънал в мръсотия и облян в светлината на неонови реклами. По-точно, не е само това. Да, ще видите и предостатъчно от тези Blade Runner тип пейзажи, но също така (благодарение на динамичната система за смяна на времето) ще се насладите на слънчеви дни в поддържаното градско паркче, ще обиколите богаташките имения в хълмовете над града и ще усетите как всеки квартал има собствен дух и чар, отговарящ на жителите му. А някои от тези жители са друга много силна страна на Cyberpunk.
Герои
Героите, които срещате по време на историята, варират от една шепа запомнящи се имена до двайсетина уникални образи, които помните дълго, след като работата ви с тях е приключила - крайната бройка зависи от това дали ще се отдадете на изследователския си дух и ще обиколите всяко кътче на Night City, или просто ще се хвърлите в основната история и ще изтичате до нейния край в рамките на двайсетина часа. Използвайки тези две опции като отправни точки, можем да разделим героите в играта на основни (обвързани с вашата история) и вторични, които нямат ефект върху съдбата на играча, но определено обогатяват преживяването и правят града по-жив. Без да навлизам в спойлери и подробности, като примери за хора в първата категория мога да дам:
Джуди, създател и редактор на т.нар. Braindances, които позволяват на човек да “преживее” събития от чужд живот, сякаш е там;
Панам, адски корава кака-номад, която никога не я свърта на едно място и обикаля света със своя клан наемници;
Джаки, първия човек който ви протяга ръка в Night City и един от най-големите пичове в играта изобщо;
и естествено култовия Джони Силвърхенд, изигран и озвучен от също култувия Киану Рийвс: рок звезда-терорист, който според вашите действия и светоглед може да ви стане най-голям приятел или да се държи като най-големия задник на света.
Колкото и приятни, интересни и човешки да ми се струваха тези герои, любимците ми всъщност са все чешити от втората категория. И как иначе, при положение че в играта може да срещнеш говореща вендинг машина, изкуствен интелект управляващ таксиметрова компания и затворник, който се изживява като новия Исус.
Много от тези герои са по-добре реализирани от тези в големия хит на CD Projekt: The Witcher 3, с която неминуемо хората сравняват Cyberpunk. Голяма част от това се дължи на по-добрата графика и много по-естествените анимации на движение, изражения на лицето и тн. Друг голям фактор в тяхната човечност е фактът, че не могат да бъдат “спечелени” толкова лесно: ако имате различия по даден въпрос с някого, е силно вероятно той/тя/то да ви тегли една майна или да ви скочи на бой. По отношение на основните персонажи, голямо значение изиграва и тяхното участие във вашата история, както и позитивния - или негативния - ефект, който вие имате върху техния живот.
История
Говорейки за историята, и при нея също трябва да дам позитивна оценка. Подобно на добрата стара Dragon Age: Origins, нейното начало е различно според “житейския път”, който изберете:
Може да стартирате играта като корпоративен агент, решен да изкачва социалната стълба и да се нареди сред най-силните и влиятелни хора в мегакорпорациите, които управляват града.
Или пък да сте “кореняк” гражданин, прекарал почти целия си съзнателен живот като част от една или друга улична банда, готов да си изгради име в подземния свят.
А ако имате добър вкус като мен, ще изберете да сте номад, тепърва пристигащ в Night City в търсене на ново начало.
Независимо от началната точка обаче трите пътеки скоро (след около половин час) се събират и преживявате общо-взето една и съща история, което е леко разочароващо. За щастие, в по-голямата си част историята е на ниво. Наистина трудно е да се разкаже нещо повече за нея без да навлизам в спойлери, защото най-неочакваните моменти са още в началото, но ще се опитам да я скицирам без много подробности.
Влизаме в ролята на V, който/която (използването на инициал за име на героя хитро покрива всички опции) иска да се нареди сред най-легендарните наемници на Night City: хора, за които никоя мисия не е невъзможна, стига заплащането да е достатъчно добро. След няколкомесечно изпълняване на всякакви поръчки и трупане на репутация (представени ни като монтаж, за да прескочим скучната част) се появява идеалната възможност за осъществяването на тази мечта: кражба на изключително ценен биочип от мезонета на един от най-богатите мъже в света. Естествено, нещата не протичат гладко за V и компания и вместо да се покриете с пари и слава, трябва буквално да се борите за оцеляването си: в главата на V се настанява нежелан “пътник”, който малко по малко започва да поема юздите…
За разлика от холивудските филми, които ти разказват всичко в трейлъра, игрите все още съумяват да запазят историите си в тайна и това е голям плюс за Cyberpunk. Липсата на информация означава и липса на очаквания, както и по-силен емоционален заряд при първото преживяване на големите WTF събития от наратива. Отново ще прибегна до сравнение с The Witcher игрите: тук, в рамките на една игра ми беше разказана много по-грабваща и лична история, отколкото в цялата Witcher трилогия с нейните стотици часове геймплей.
Геймплей
И споменавайки геймплей - тук той хич не е лош! Играта ви предлага напълно задоволително пуцане по лошите с разнообразни оръжия, но може пък да не си цапате ръцете и да се превърнете в ултимативния хакер, който си решава проблемите без директна конфронтация. Ако държите на екшъна, освен трите що-годе различни вида стрелба (включително оръжия със себенасочващи се куршуми, за по-неточните от вас) може да се пробвате като киберсамурай с катана, да заместите ръцете си със смъртоносни импланти или пък просто да се промъквате през цялата игра без никой да ви види. Споменах сравненията с третата игра за Гералт от Ривия - известна още като “Най-добрата RPG игра правена някога” според огромна част от геймърите и критиците. Странно или не, в Cyberpunk всъщност има по-добре развити ролеви елементи в сравнение с Witcher, но хората я възприемат основно като пуцалка с тук-таме малко говорене. Всъщност имате удобна система за подобряване на оръжията и дрехите си или създаване на нови такива, добро разнообразие от начини на развитие на персонажа, а почти всяка ситуация и мисия може да се разреши по поне 2-3 начина. Някъде около средата на играта ще имате паричните средства да си позволите част от по-интересните импланти в играта, като например двойния скок, който отключва нови тактики и стратегии при планирането на различни мисии. Решенията ви в тези мисии могат да имат последствия, които да помогнат - или попречат - по-късно в играта, което също е доста отличително за ролевите игри. Абе с две думи - това си е класическо RPG. Просто много, много му се иска също така да бъде и Grand Theft Auto.
На последно място трябва да спомена и добрата поддръжка за модове, предоставена от CDProjekt RED, която дава на феновете опцията сами да направят в играта промените и допълненията, които искат да видят, и да ги споделят с други играчи. Веднага се появиха хора с реално полезни идеи, като например оправяне на доста дървеното шофиране в играта… което ни води до
The Bad
Vroom Vroom
Шофирането на 90% от превозните средства в Cyberpunk 2077 е под всякаква критика. С изключение на някои моменти, когато нямате избор по въпроса, като цяло ви съветвам да избягвате шофирането: ходи пеш, бе! Може да разчитате и на доста удобната мрежа от fast-travel точки по картата, между които може да се телепортирате по всяко време, след като сте ги открили веднъж.
А определено ще имате нужда от телепортиране, защото Night City е огромен и в него ще станете част от някои доста интригуващи истории. Уви, тези истории по никакъв начин не се отличават на картата от дузините безлични “договори” тип влез-тук-и-открадни-това, или “избий престъпниците и вземи награда от полицията”. Съотношението на добри и интересни мисии в сравнение със скучните и банални такива е доста зле.
Като споменах полицията - тя е едновременно всесилна и безполезна. В момента, в който извършите престъпление на публично място, около вас се телепортират дузина полицаи и почват да ви налагат. Ако решите да седите и да се биете с тях, има голям шанс да ви приключат. Ако обаче си направите труда да изтичате 200 метра надолу по улицата, пазителите на реда губят интерес и изчезват също толкова рязко, колкото са се появили. Ако в този момент излезете от возилото си (хем казах да не шофирате!) и го зарежете на средата на пътя, ще се образува километрично задръстване, защото останалите шофьори не са програмирани да заобикалят препятствия и просто ще си чакат културно. Това са доста явни и грозни примери за някои очевидни “shortcuts”, които девелъпърите са направили в процеса на работа. А като сме почнали с грозното… за съжаление, има материал за цял сегмент.
The Ugly
Въпреки като цяло положителните ми впечатления, няма как да говоря за Cyberpunk 2077 без да спомена големите гафове на играта. Да пуснеш на пазара игра с бъгове вече е нормално: игралните светове са все по-големи, по-пълни и сложни, така че става все по-трудно да бъдат открити и отстранени всички проблеми в тях, особено когато се гонят фиксирани крайни срокове. Да пуснеш откровено незавършена и unplayable игра е съвсем друго. Точно това са направили CD Projekt по отношение на конзолните версии на играта. Ако на PC нещата са доста приемливи и тук-таме срещаш нещо леко сбъркано (и тези малки бъгове намаляват с всеки следващ ъпдейт), за собствениците на Xbox и Playstation конзоли нещата не стоят така. Положението там беше толкова плачевно, че Sony директно свалиха играта от виртуалния магазин на Playstation и вече над два месеца отказват да я качат обратно, тъй като не покрива техните стандарти за качество. Майкрософт не стигнаха до там, но обещаха да върнат парите на всеки разочарован Xbox собственик, който е направил грешката да си купи играта.
Все още недоумявам как се е стигнало до тази ситуация. Самите шефовете в CD Projekt май също не са наясно, а това е вече страшно. По техни думи не е имало натиск играта да бъде пусната за жадувания коледен период; не е имало и забрана Cyberpunk да се пусне първоначално само за PC, където проблеми почти липсват, и да се забавят конзолните версии. Излиза, че целия проект е станал жертва на tunnel vision - всички са били тотално фокусирани върху PC версията и подготовката на играта за следващото поколение конзоли с техните по-големи технически възможности. А фактът, че по-голямата част от геймърите в световен мащаб биха си взели Cyberpunk 2077 за конзолите от предишното поколение (PS4 и Xbox One), защото това имат вкъщи, някак си е бил игнориран от всички decision makers в проекта.
Играта не просто се оказа счупена, но дори опасна за здравето. Часове след пускането й на пазара излезе новината, че гейм журналист-епилептик е получила пристъп в следствие на сцени от Cyberpunk. Предупреждение за тези сцени липсва - е, реално е написано такова, но в ситния шрифт на легалните документи към играта, които никой нормален човек не чете. Адмирации към екипа, че реагираха бързо и проблемните сцени бяха коригирани в рамките на 2-3 дни, а при пускане на играта беше добавено и предупреждение за тях.
Всички тези технически проблеми логично водят до въпроса: как може игра, която е правена 8 години, да излезе недопечена? Ами, не може. Или по-точно, не е правена 8 години. CD Projekt обявяват проекта адски рано, обявяват го преди дори да ни кажат че работят по The Witcher 3 - играта, която ги направи най-обичаното студио в света и създаде чутовните очаквания към следващата им стъпка. Реалната работа по Cyberpunk 2077 започва чак през 2016 година, което на практика означава че девелъпърите са имали около 3 години да направят изключително амбициозна игра с непознати за тях механики и един тон иновации, с постоянно нарастващи очаквания от страна на фенове и акционери… Никой не беше учуден от изтеклата информация за екстремните натоварвания, на които са били подложени хората в компанията: задължителни шестдневни работни седмици месеци наред, в луд напън да се завърши играта преди края на 2020 (за сметка на здравето на всички работещи по нея).
В рамките на десетилетие, CD Projekt еволюираха от малко, неизвестно студио, правещо игри по неособено популярни (извън славянските народи) фентъзи книги, в създателите на една от най-добрите и обичани игри в историята. Ако следващата стъпка в тяхното развитие е да се превърнат в класическата корпорация-душегубка, която гони печалба за сметка на креативността и щастието на служителите си, това ще е изключително тъжно.
The Verdict
Ако ще я играете на компютър, Cyberpunk 2077 е една наистина добра игра. Не е ИГРАТА, която ще излезе и ще промени света завинаги, както много хора очакваха, но обективно погледнато е едно много приятно гейминг преживяване, което (надявам се) ще става все по-хубаво с времето - CD Projekt планират да добавят подобрения и ново съдържание към света на Night City в следващите две години.
Ако обаче сте конзолен играч… по-добре изчакайте. Хем Cyberpunk ще поевтинее, хем ще достигне състояние, в което всъщност да става за игра, хем ще позабравите огромните очаквания и разочарованието, свързани с проекта. В крайна сметка, ще получите една добра футуристична история, изживяна в компанията на запомнящи се персонажи.
Comments
Post a Comment