Камбанен звън над Етрополе

 

Още на следващата сутрин след последното ни майско приключение отново се отправихме към по-зелени пейзажи. Този път обаче дестинацията беше значително по-близо: насочихме се към Етрополе, малкия манастир “Света Троица” над града и водещата до него екопътека “Екот от камбанен звън”.

До там...

Началото на пътеката ще откриете на малко повече от час път от София, в покрайнините на малкото селце Рибарица. Самото село е буквално на един завой разстояние от Етрополе, изключително зелено и спокойно - идеално място за отдих от градския шум. Хващате пътя, водещ нагоре към манастир “Света Троица”, и почти веднага ще видите от лявата му страна информационните табели за екопътеката. 

Екот от камбанен звън

Освен изключително якото име, “Екот от камбанен звън” може да се похвали и със (според мен) най-големия брой пейки, беседки и шезлонги на квадратен метър в цялата страна! Тук е моментът да отбележа, че ако търсите дълъг или труден преход, след който крачетата ви да треперят в удовлетворяваща умора, това не е екопътеката за вас. Ако обаче сте в настроение за лежерна разходка или скарички и барбекюта, това е точното място да намерите малко прохлада в летните уикенди. 

А прохлада има със сигурност благодарение на дебелите горски сенки почти по цялата пътека. Самата пътека описва кръг и няма значение накъде ще поемете в началото й - наляво към водопада или надясно към Етрополския манастир. 

Ние поехме наляво, където  малка река пресича пътеката на няколко места. Именно покрай реката са и най-красивите гледки от пътеката, която близо до своя край ни води при водопада Варовитец - изключително красив със своите мъхести скали, които многократно пречупват падащата вода докато тя стигне основите му около 15 метра по-надолу.

Манастира

А буквално над водопада се намира и манастир “Света Троица”. Той е неголям, но много добре поддържан и приветлив. Преди десетина години е правен основен ремонт и оттогава датират красивите стенописи, които ще откриете вътре. През годините тук са се извършвали преписи и калиграфии на книги, имало е килийно училище, а по време на освободителните борби Васил Левски неведнъж се е укривал в тайно скривалище в манастирската кухня.

До самия манастир се намира още една малка зона за отдих покрай рекичката - идеални за неделно барбекю или, в нашия случай, люпене на семки. От тук може да продължите по друга горска пътека, водеща до аязмото или водоизточника на река Варовитец. Вместо това ние се насочихме обратно надолу към колите, като в обратната посока хванахме алтернативния маршрут: движихме се успоредно на пътя вместо да следваме реката.

Други красоти

Навръщане се отбихме по пътя към село Бойковец за кратка разходка с колите. Там е доста живописно по това време на годината със зелените поляни покрай реката и малките стада от крави и коне, оставени на паша по тях, така че карайте бавно, за да се насладите максимално на гледката. 

Не пропуснахме да се отбием и в Етрополе. Най-хубаво (и лесно) може да обхванете целия град с панорамната гледка близо до хотел “Еверест” и малкия параклис.

Има ли гладни?

Уви, този път нямахме късмет с хапването. Решихме да опитаме ресторанта до конната база на Етрополе, но май не уцелихме момента - имаше твърде много хора за наличния ресторант, съответно и доста неща от менюто липсваха. Поне всичко идваше бързо и бирата беше студена, така че не беше тотал щета. Пък и къде другаде може да гледаш как коне прескачат препятствия, докато хапваш?

...и обратно.

Така приключи последният ни - засега! - “зелен” ден сред природата. Изобилстват обаче все още непосетени дестинации за следващия път: екопътеката “Поглед към девет планини” е на горе-долу час от нас и ни зове, Трънското ждрело също приканва със своите планински гледки и странни тунели… Естествено, приемат се и препоръки! Разкажете ни за някое закътано, красиво място в страната, което наскоро сте посетили и ви е оставило без дъх. Винаги има място за още дестинации в списъка с пътешествия!