”The Traitor Baru Cormorant” на Seth Dickinson е книга, която ни обещава политически интриги и силни женски персонажи – не ни трябва много повече, за да я подхванем!
Историята е следната. Остров Taranoke има нужда от помощ в борбата срещу враговете си и империята Falcrest няма търпение да им помогне. В замяна търговците на Taranoke трябва да използват хартиените имперски пари, да се ваксинират срещу случайно пренесените от империята болести и ако желаят, да пратят децата си да учат в новото имперско училище, където покрай математиката те ще попиват и имперски морал за расово съвършенство и изкореняване на всякакви сексуални девиации. Така постепенно и безпощадно Taranoke е претопен и преобразуван в още една част от огромната машината на Falcrest. Не всички островитяни обаче приемат промяната с леко сърце. Пример за това е заглавната героиня Бару, чието нормално за острова семейство с двама бащи е разбито от гореспоменатия имперски морал, а самата Бару е под постоянна заплаха заради факта, че харесва жени. Но тя има план – да използва наученото, за да се изкачи до най-високото стъпало на йерархията от имперски чиновници и да унищожи самата империя отвътре. Естествено, действието в книгата й дава възможност да направи точно това. В края на обучението си Бару получава поста на имперски счетоводител в друг от скорозавладените региони на Falcrest – сбор от няколко богати и все още непречупени херцогства на ръба на поредния бунт. Ще успее ли тя да потуши бунта или ще се провали на някой от безкрайните мними тестове, които й поставя Империята?
Романът представя няколко много интересни концепции, като тази за икономическа война и мирно завладяване на територии определено изпъква. Заблуждавате се, ако си мислите, че да си счетоводител е скучно – все пак парите движат света и пак те могат да трошат окови или потушават въстания. Засегната е и идеята за колониализма с неговите добри и лоши страни – чрез съпоставянето на всички позитивни неща, които по-развитата империя може да даде на малкия остров, за сметка на насилственото погубване на културата им. Историята е разказана от първо лице и въпреки че Бару активно участва в различните политически машинации, разказът е поднесен така, че финалните обрати са загатнати, но все пак изненадващи.
Дотук всичко звучи много добре, но романът имаше поне за мен един много голям проблем. Това не е character-driven история и всичко сякаш се случва от разстояние – битките, любовната нишка, дори взаимоотношенията на самата Бару с останалите персонажи. Въпреки че прозата е приятна за четене, а историята е интересна и върви с добро темпо, нещо просто не достигаше, за да ми пука за тези герои и техните премеждия, страсти и борби. Това се дължи до голяма степен на лично предпочитание, но ако търсите нещо character-driven, то тази книга не е за вас. Ако пък това не ви е проблем, грабвайте я смело!
Comments
Post a Comment