От море на планина - връх Вихрен

 

Два дни след като се прибрахме от гръцкото ни приключение, отново се отправихме на път. Дестинацията беше доста по-близка: Банско. Крайната цел обаче - покоряването на връх Вихрен - щеше да се окаже значително по-изтощителна от всичките часове на sightseeing под гръцкото слънце.  Сега като си дам сметка, изобщо не знаехме с какво се захващаме. Но оживяхме!

На път 

В най-горещите месеци определено искате да започнете подобно изкачване рано, а най-добрата опция за това е преспиване в Банско предната вечер. Точно това и направихме: в петък след работа станахме една капка от чудесния пернишки трафик, напускащ столицата, докато най-после се добрахме до магистралата и след час и половина бяхме в Банско. 

Една солидна вечер и няколко часа сън по-късно бяхме в трескава подготовка: местата за паркиране около хижа Вихрен са ограничени и доста рано през деня на пътя се слага бариера за автомобили; ако не сте пристигнали там преди това да се случи, си добавяте още едни 40 минути (поне толкова ни казаха) към прехода, само докато стигнете хижата. За да избегнем този сценарий, направихме бърза закуска в 7:00, опаковахме по 1-2 сандвича на човек и се натоварихме по колите. 

Пътуването от Банско до хижата отнема около половин час заради почти постоянните завои - все пак се изкачвате от 925 на 1915 метра. След като стигнахме хижата, решихме да изкачим върха откъм южния му склон и да се спуснем обратно надолу по северния, за да видим възможно най-много планински гледки. Поне за мен това решение се оказа правилно - ще обясня защо нататък.

Южен склон

От южната страна пътят до върха се дели грубо на три части: 

• от самата хижа до малката рекичка, където се разделят пътеките към северния и южния склон, 

• от рекичката до седловината Кабата (задължително направете една по-дълга почивка там) 

• и от седловината до самия връх. 

Първата част се изкачва за около половин час и вече загатва какво ви очаква напред - пътеката е стръмна и камениста, ще поскачате по бая скали и камъни, с малко иглолистни храсти за разнообразие. На рекичката си допълнете шишетата с вода, определено ще ви трябва нагоре! Пътеката продължава да се вие все нагоре и нагоре - правете почивки, ще ви трябват доста сили за последната част. 

На ръба на Кабата е добра идея да хапнете малко, за да захраните тялото преди финалното предизвикателство по пътя нагоре. Пък и честно казано, на мен гледката от тук ми хареса дори повече от гледката горе на Вихрен: под вас има красиво езеро (едно от няколко, захранвани от Влахинската река), а около вас са накацали всичките високи пирински върхове - почти е уютно! Все някога обаче ще изоставите тази идилия и ще продължите по пътя нагоре - като си минал повечето път до върха, няма да се откажеш без да си го покорил.

Последната част от изкачването е доста изморителна. Постоянно виете серпентини по доста голям наклон, търсите по-лесния път нагоре по скалите, разминавате се с други групички (имаше доста хора) - бъдете търпеливи и направете колкото почивки ви трябват. В крайна сметка, около 3 часа след тръгването от хижата, стигнахме върха!

На върха

Тук може да се отдадете на заслужена почивка, малка разходка по билото на върха и естествено фотосесии. Все пак поглеждайте часовника и смятайте кога искате да сте обратно долу - в нашия случай, спускането се оказа с един час по-дълго от изкачването…

Северен склон

За мен има две големи причини нашият подход (изкачване по южния и спускане по северния склон) да е оптимален. Първо, да спускаш върха по южната му страна ще е доста тегаво заради стабилния наклон и липсата на опора: няма дръвче, скала или друго на което да се позакрепиш, просто внимаваш максимално и слизаш бавно (или с широка забързана крачка, ако си част от румънските групи самоубийци, които срещнахме). От друга страна пък, да изкачваш северния склон също ще е неприятна задача: последната част от маршрута там е опасна и е монтирана метална верига, без която минаването през някои части от пътеката ще е доста кошмарно. Дори със нея обаче ми се струва, че изкачването би било много изморително и натоварващо - дори повече от слизането, а то ни поразказа играта. Бъдете внимателни, особено с по-хлъзгавите камъни: не само вие може да полетите надолу, а и някой подбутнат камък да нацели човек под вас.

След горе-долу една вечност (или час, зависи кой как го усеща) минахме през тази най-неприятна част от спускането и направихме нова заслужена почивка на седловина Премката. Тук за първи път видяхме и няколко еделвайса, които хората старателно са обградили с камъчета, за да не бъдат настъпани по невнимание.

След Премката, пътят продължава надолу през местността Казаните, където ни чакаха няколко по-големи “преспи” оцелял сняг - една група чуждестранни туристи даже реши да пробва дали още е подходящ за ски, със смесени резултати.

Природата рисува - баба храни пиле

В долната част на Казаните пътеката прави голям завой надясно докато се върне обратно при рекичката - разстоянието е голямо и ще повървите бая, като на няколко места се минава и през стръмнички скали. Не е особено приятно, но поне тук склоновете са доста релефни и има растителност, така че почти навсякъде може да разчитате я на удобен камък, я на храстче за да си улесните малко работата. Само внимавайте да не се хванете за нещо, което не може да поеме тежестта ви.

Около два часа и половина след като тръгнахме надолу от върха, вече виждахме пътя към хижата долу под нас, а от един момент - вече и самата хижа. Гледката е доста измамна - изглежда близо, а всъщност ви чакат още поне час ходене (без да броя почивките) докато стигнете обратно до нея! Не се обезкуражавайте, тук поне трудностите са по-редки. Пак се минава през някои стръмнини, но основния враг вече е умората и загубата на концентрация. Давайте си повече почивки, все пак сте ходили цял ден. 

Ако ви трябва допълнителна мотивация, веднага ви я давам - топлия боб, който ни чакаше долу в хижата! Ако имате удоволствието да не сте шофьор, може да добавите и една студена бира. Ако сте - един фреш от портокал и едно кафе ще ви ободрят достатъчно за слизането обратно надолу. Искаше ми се да си отпочинем малко по-дълго на самата хижа, но денят вече беше понапреднал, а тепърва мислехме да се прибираме обратно към София - ако не бързате за никъде, спокойно може да останете за още една нощувка и вечеря в Банско. Ние предпочетохме да се доберем до вкъщи и да се наградим с напълно заслужен фастфууд.

Финални съвети

На база различните ми болежки от дните след завръщането, мога да ви дам и няколко финални съвета:

• Не пропускайте слънцезащитния крем! Може да е на високо, но все пак си беше достатъчно горещо да сте само по тениски през повечето време. 

• Носете шапка в планината! Уж се бях намазал със слънцезащитен крем, но това не попречи на темето ми да изгори и да започне да се бели. За предпочитане измислете и начин да си покриете врата. Пък и да получиш слънчев удар в планината, не е добра идея.

• Пийте магнезий, аспирин или каквото там сте открили, че ви помага за по-добро възстановяване. Също така опитайте да се пораздвижите в следващите дни, иначе известно време всяка крачка, ставане и сядане ще са ви леко болезнени.

• Ако искате да се поглезите малко след цялото катерене и спускане - накиснете си краката в леген с топла вода и малко соли за вана. Подпухналите ви от прехода ходила ще са изключително благодарни!