До ждрелото и обратно - Трънско приключение

 

Топлото начало на септември изкуши много хора да се отдадат на последни морски приключения за годината. За тези от нас, които са приключили с морето, алтернативата е ясна - време е да потърсим зеленина, прохлада и красиви гледки в планината!

За тази съботна разходка се спряхме на нов за нас маршрут в непознат район - Трънската екопътека близо до едноименния град. Къде умишлено, къде по принуда покрай екопътеката успяхме да видим и други красоти на района, но да караме поред.

Към Трън

Отправихме се към Трън около 9 сутринта, след една солидна физическа подготовка за предстоящото ходене под формата на банички и тутманици. От София пътуването отнема около час и половина до паркинга в началото на пътеката, където ще откриете доста беседки и маси за пикник, както и немалко продавачи на мед, домашно сладко, чай и други вкусотии. Както винаги, бяхме забравили да си носим книжките за печати от Стоте национални обекта - не бъдете като нас! Или ги слагайте в раниците за походи, или да си седят в колата постоянно. 

Но да се върнем на пътеката! От началната точка може да изберете няколко дестинации според това колко ви се разхожда: 

• Късият маршрут обхваща ждрелото на река Ерма и връх "Църквището"

• Средният вариант включва минаване през махала Богоина и прилежащия рибарник-ресторант

• А ако имате цял ден за убиване може да направите и пълен преход до Врабчанския водопад и обратно за 5-6 часа.

Първоначалната ни идея беше да минем най-краткия, но пък най-живописен маршрут около ждрелото на Ерма, с множеството дървени мостчета и постоянната песен на реката за компания, след което да изкачим близкия връх и по пътя обратно да се отбием до Врабчанския водопад с колите. Е, нещата не се получиха точно така.

Ждрелото на река Ерма

В началото си, пътеките към ждрелото и към махала Богоина следват един и същи път. Доста рано по него започват да се появяват предупредителни жълти табели за опасност и скоро видяхме защо - на места имаше сравнително пресни свлачища, които поотнасят части от пътеката и затрудняват придвижването. Все пак успяхме да минем по няколко красиви мостчета, един от няколкото скални тунела (издълбани за теснолинейка, която така и не вижда бял свят) и задължителни локации за снимки (като огромната скала, разцепена на две от упоритата река), преди да срещнем непреодолимо препятствие. 

Вече бяхме изоставили по-леката горска пътека, водеща към Богоина и водопада, за да свием към реката в търсене на ждрелото. Незнайно кога, но едно от дървените мостчета от левия бряг на реката беше сдало багажа и пътят ни нагоре по пътеката беше прекъснат. За по-смелите има възможност за покатерване по няколко големи скали и стигане до следващото мостче на няколко метра разстояние, но преценихме че ако има едно пропадане, няма смисъл да си тестваме късмета и да продължаваме напред само, за да ни попречи следващо. 

Богоина и рибарника

Върнахме се обратно към "главната" пътека и продължихме към Богоина. Дотам маршрутът е доста лек и приятен под почти постоянна горска сянка и пресичащ още един неизползван тунел. Е, всъщност "неизползван" не е най-правилното определение: тъкмо го бяхме минали и зад нас се появи миниатюрно бусче, което явно редовно превозва малки групи хора от Трън до тунела, в търсене на горска прохлада и най-вече вкусотиите на рибарника, до който има още десетина минути ходене по прекалено голям за бусчето наклон.

На самия рибарник не седнахме, защото още не си бяхме заслужили обяда, но изглеждаше доста приятно! Точно до него ще откриете карта на цялата екопътека, а до нея седи странна жълта рамка ала National Geographic (или портал към друго измерение - кой каквото си избере). Отвъд рамката пък  ви чака продължението на пътеката към върха.

Връх Църквището

Тъй като все пак се изкачваме, пътят от тук насетне започва бавно, но славно да води все нагоре към връх Църквището. Ще ви отнеме около час да го изкачите от рибарника, като "трудни" участъци почти няма - докато не стигнете последните петдесетина метра изкачване, когато къде с катерене, къде с набирания трябва да изкачите скалите до панорамната площадка на самия връх. Гледката обаче напълно си струва! 

От тук видяхме как празният сутринта паркинг вече се беше препълнил, а на един от по-откритите завои на екопътеката долу постоянно се изнизваха малки и големи групички, тръгнали по нашите стъпки. Малка почивка за хапване и любуване на гледката от площадката и сте готови да тръгвате обратно.

Слизането от върха до паркинга е бързо и леко, тъй като екопътеката е кръгова и няма нужда да проследите стъпките си наобратно. Вместо това поемата по един черен път и за няма и двайсетина минути сте обратно в началната си точка. 

Бонус - Врабчанския водопад

Още 20 минути с колата ни деляха от малката отбивка, където паркирахме и се отправихме към Врабчанския водопад. Ако следвате инструкциите на Google Maps - трябва малко да подминете мястото, където Гугъл твърди, че е водопадът, и ще видите табелата и уширението за паркиране. От самата табела имате две пътеки, водещи към водопада: едната се минава за под 5 минути, но е по-стръмна, а другата е по-полегата, но ви добавя още 3-4 минути разходка. В крайна сметка и двете ви водят до подножието на огромните скали и самия водопад, скътан в тях. 

Уви, не улучихме особено пълноводен период и ми е трудно да нарека Врабчанския водопад впечатляващ, но все пак е красив! Наоколо пак ще откриете разположени маси и скарички за пикник, а също така и няколко съоръжения за катерене, ако сте любители на подобни изживявания.

И така, с едно сравнително рано тръгване, успяхме да видим набелязаните гледки (че и отгоре!) И да се върнем обратно в София за добре заслужена вечеря. А за следващото, вече есенно приключение, маркираме друга цел в района още от сега - Ябланишкото ждрело.