Напълно изгубили себе си, Карън Джой Фаулър

 

Как препоръчваш книга, в основата на която лежи неочакван обрат… без да разкажеш за обрата?

Днес се изправям пред този проблем, защото ще се опитам да ти препоръчам Напълно изгубили себе си (We are All Completely Beside Ourselves) на Карън Джой Фаулър. Минаха точно два месеца, откакто прочетох тази новела, докато търсехме най-доброто морско преживяване, но все ми беше трудно да открия решение на горния проблем и отлагах ревюто-препоръка. А препоръката в този случай е искрена и с две ръце! Мисля че все пак намерих задоволителен компромис - ще ти разкажа за всички останали достойнства на тази книга, а ти имай наум, че освен тях, вътре те очаква и голям plot-twist!

Може пък да остана изненадан и вече да си чувал/а за Напълно изгубили себе си - книгата излиза във все по-далечната 2014 г. и е преведена на български през 2015, въпреки че днес трудно ще намерите издание. Авторката й Карън Джой Фаулър е по-известна с произведението си The Jane Austin Book Club (което пък е по-широко известно заради екранизацията му), но за мен и тя, и творчеството й бяха напълно непознати преди да разгърна жълтите корици и да потъна в изключително човечната история, описана вътре.

Това е историята на Роузмари Кук, или по-точно историята на живота на Роузмари, разказан от нея самата. Ако я съди само по първите няколко страници от нейния разказ, човек ще си каже “поредната young adult драма, е сега ще вкарат някаква любовна драма и мога да затварям книгата”. За щастие, случая изобщо не е такъв, а Роузмари е достатъчно добър разказвач и знае как да задържи вниманието ти. По стар съвет на баща си, тя започва разказа в средата на действието: откриваме я в университета, до някъде аутсайдер = до някъде по собствено желание. Още в първата глава виждаме как тя попада под неособено положителното влияние на Харлоу - друга студентка с буйно и на моменти маниакално поведение, която Роуз започва да емулира почти инстинктивно… А за да разберем защо този ужасен модел за подражание е толкова неустоим за нея, трябва да се обърнем към детството й с останалите членове на семейство Кук: родителите, за които предпочита да не мисли, брат й Лоуъл, в неизвестност от години, и сестра й Фърн, чието внезапно изчезване променя живота (и характера) на Роузмари необратимо. А в основата на тези сложни семейни взаимоотношения лежи голямата изненада на историята.

Между другото, това не е от книгите, които пазят голямото си разкритие за самия финал: тук то идва на страница 77, в края на първата четвърт на книгата. До тази заветна страница се стига напълно неусетно: “средната част” от живота на Роуз често се накъсва от спомени или алюзии към нейното минало, но стилът на Фаулър е толкова лек и лесно четим, че страниците просто летят една след друга независимо колко бързо се движи действието. Неговата скорост може да варира доста: от прескачане десетилетия назад (или напред) в живота на Роузмари в рамките на няколко страници, до отделяне на почти цели глави за размисли и страсти върху огромни теми като обичта и лоялността, самозаблуждението, отговорността (като родител, брат, сестра или просто човек) и други. Това постоянно “превключване” на скоростта и прескачане напред-назад във времето по никакъв начин не вредят на действието, а напротив - постепенно и целенасочено сглобяват пред очите ни картинката на едно разбито семейство.

Чрез спомените на Роузмари Фаулър предизвиква в теб като читател много силно чувство на съпричастност към всички членове на семейство Кук: да, като във всяка друга книга четеш, за да си отговориш на въпроса “и какво стана после?”, но също така искаш да знаеш и “... а те всички наред ли са?”. Тази топлина и чувственост успяват да стоплят една история, която в ръцете на друг автор би била доста по-мрачна и трагична. В това отношение, адмирации към Фаулър - и за оригиналния сюжет, и за намирането на правилния тон, с който да го разкаже увлекателно.

Е, аз направих каквото можах, за да ти препоръчам книжата - от тук нататък дали ще я прочетеш, зависи от теб (и умението ти да успееш да я намериш онлайн или на хартия!). А за Маймуните започва страхотиво октомврийско четене, като ще се постараем да потънем в различни истории - книжни, филмови и игрови - подходящи за месеца на Хелоуин, вещиците и призраците. Повече за тези spooky stories - очаквайте скоро!