Skip to main content

На море край Бургас - струва ли си да изберем българското?

 

След като опитахме красотите на гръцкото Беломорие , както обещахме - идва ред на родното Черно море. В рамките на една чудесна седмица през август, в която улучихме страхотно време, се насладихме на редица плажни дестинации. И тъй като успяхме да пробваме доста популярни местенца по южната част на родното море, този път ще раздаваме и оценки! Отпускарският сезон е в края си, но като се оглеждате за дестинации догодина, ще имате този безценен ориентир за това към кои места да се отправите според предпочитанията и нуждите си.

Ще започнем директно с нашата “главна база”, а именно

Бургас - идеалната отправна точка

Повечето летовници си избират една дестинация и прекарват цялата си почивка на нея, най-много сменяйки “плаж 1” с “плаж 2” на съответния курорт. За желаещите разнообразие авантюристи като нас обаче това звучи прекалено скучно - така че решихме да спим в Бургас и всеки ден да се отправяме на различно приключение по южното Черноморие. Освен това в най-добрия град за живеене (yeah, I said it Габрово) има предостатъчно начини да си прекарате добре вечер, след като се върнете от поредния плаж: разходки в Морската градина, един тон културни мероприятия и концерти, и естествено страхотни ресторанти и барове. От последната категория специални препоръки получават ресторант “Златна рибка” с невероятните им пипалца от калмар в сос от мед и чили, “Златна котва”, в който се хранят вече 4-то поколение гости, както и бар “Fabric Club Burgas”, където има доста добри коктейли и наргилета. 

А когато ви писне да шофирате до желаната плажна дестинация, винаги може да се възползвате и от съвсем нелошия градски плаж в Бургас. От съображения за личната ми сигурност не мога да дам на града по-ниска оценка от 8/10, но дори и без заплаха от телесна повреда осмицата е напълно заслужена! Два съвета: 

  • Бургазлии ходят рано на плаж. Ако ще им правите компания през уикенда, отидете рано и вие, за да си намерите места.

  • Имайте предвид, че паркирането по центъра на който и да е град винаги ще е предизвикателство, но все пак изникват места като пообиколите уличките. Пък и за разлика от София, зоната е неограничена откъм престой и по-евтина: само не забравяйте да си пускате СМС-и.

И така, да преминем към неградските плажни дестинации, които посетихме. 

Важно уточнение: през уикенда, независимо къде сте се насочили, определено искате да си запазите места предварително на някой бийч бар. 

Плаж Нестинкарка, Царево - от всичко по малко, но нищо специално

Царево  е дом на няколко малки живописни плажчета и скалисти брегове, но за съжаление резервации на тях могат да се правят само на място, което саботира желанието ни да ги посетим. Положението не е такова на дългата плажна ивица на Нестинарка, където в крайна сметка се осъществи съботното ни посещение  до Царево и по-специално Q Bar Nestinarka. 

На брега имахме достатъчно място да се ширим, а водата беше чиста, макар и пренаселена. Не пробвахме храната в барчето, но напитките си бяха супер, а плажната библиотечка при тях е много приятно допълнение и бих се радвал да виждам подобни навсякъде. С две думи - доста файн. Нестинарка и Q Bar взимат 6/10, а ако бяхме останали само там без да видим по-приятните места може би щях да му дам и повече.

  • Ако търсите спокойствие, трудно ще го намерите тук в почивните дни. Точно тогава различни аниматорски филми въртят целодневни игри, състезания и други подобни, и престоят на ни Нестинарка мина под постоянното подканване да се включим в тази или онази игра. За някои това може и да си е плюс де, особено ако имате деца, чието внимание да бъде поукопирано от тези неща.

  • 1 час път от отправната ни точка.

Плаж Смокиня - повечко тупца-тупца за феновете

Тази созополска дестинация ни посрещна с много слънце и чиста вода, но и редица от лошите неща в родните плажове. Стигането до самия плаж включва преминаване през една “сива” зона, включваща куп барачки, паркинги за коли, табели “частна собственост” досами плажа, адски гадна миризма и други подобни хубости. Надявам се това да се промени някога, но силно се съмнявам.

Първоначалното лошо впечатление не се подобри особено от самите барове на плажа, макар това да е въпрос на лични предпочитания. В сравнение с повечето ни други дестинации, заведенията на Смокиня като цяло си обичат по-силната музика. За някои може и да е плюс, ако искате лежането на плажа да е по-скоро бийч парти.

Аз обаче съм дошъл за лежерно море, което не получаваш, когато всички шатри и чадъри са хем близо до колоните (тупца-тупца), хем далече от морето. На повечето ни други дестинации беше въпрос на десетина метра да се топнеш в разхлаждащата вода, но тук си ми поизгоряха краката от притичването между бара и морето по горещия пясък. 

С оглед на горното, Смокиня за мен отива към максимум 5/10, ако улучите хубаво барче (или 2/10 ако не улучите). 

  • Ако искате да се чувствате като в софийска дискотека, ама на море - това ви е мястото! Даже си имат EXE.

  • Ще срещнете практиката “нашия бар няма тоалетна, тичате до съседния с едно стикерче”, която отново включва търчане по горещ пясък.

  • 30 мин път от отправната ни точка.

Плаж Велека, Синеморец - да, пътят си струва

Това е уникално красиво място с вливащата се река Велека, стадото кончета, пасящо на метри от плажа, и няколко щъркела, търпеливо чакащи я някоя жаба, я някоя рибка от реката да изникне близо до краката им.

Може би преди десетина години този плаж все още да е бил дивичък, което много хора намират за чаровно. Аз не съм от тези хора и за мен сега Велека се намира в златната среда: все още не е препълнен/преекспониран, но все пак има три барчета с чадъри, за да не се налага да влачите собствена сянка и хранително-алкохолни запаси.

Споменавайки барчетата, от трите налични само едно предлага храна, така че опциите ви за обяд са или да минете през него, или да катерите хълма, за да обядвате в селцето. Храната в барчето е доста вкусна и менюто изглежда е различно почти всеки ден, но цените бяха височки (все пак имат монопол).

Синеморец е невероятно чил местенце с чиста и дълбока вода и отнася едно мощно 8/10 (все пак е любимия плаж на Либерала от Квартала!).

  • Pet-friendly плаж, където забелязахме няколко четириноги сладури да гонят фризбита във водата.

  • Ако искате да паркирате възможно най-близо до плажа, трябва а) да минете 500 метра по доста черен път с риск да си счупите колата, или б) да паркирате някъде в самия Синеморец и да се спуснете по хълмчето към плажа. 

  • Час и половина от отправната ни точка.

На връщане направихме една вечеря във Варвара и по-точно При Димо. Безкрайните количества морска храна от цялата седмица горе долу ми се сливат в съзнанието, така че тук в спомените ми изпъкват десертите - любезният сервитьор така ще ви изброи прясно приготвените лакомства, че ще ви е трудно да си изберете само едно. 

Плаж Градина, Черноморец - по нещо за всеки

Това беше единствената дестинация, която посетихме два пъти и видяхме как в рамките на един плаж може да имаш доста различно преживяване: от барчето Kohi Kohi в по-северната част, където беше малко по-населено (и на плажа, и във водата) до Masarro Beach, където леко по-високите цени явно филтрират част от посетителите и беше супер спокойно и приятно през целия ден. А може би просто вече беше средата на седмицата и хората бяха намалели навсякъде, кой знае. Все още ни трябваха резервации, за да имаме гарантирани места, така че едва ли всички просто се бяха върнали спонтанно в София. Както и да е - на Градина, според това къде точно ще попаднете, оценката варира между напълно приемливите 6-7/10.

  • Единственото място, на което си взехме наргиле на плажа… абе, не е лоша комбинация! 

  • 30 мин път от отправната ни точка.


Плаж Перла, Приморско - бял пясък и хубава гледки

Перла е още едно приятно и спокойно плажче със ситен перлен пясък и чиста вода. Като бонус, от близкия кей се отварят добри гледки за няколко хубави снимки. До плажната ивица се стига през горичка, където може да оставите колата на сянка - екстра, с която трудно ще се уредите другаде. 

Още едно 7/10 за мен.

  • Отново Pet-friendly плаж. Спасителят също си имаше малък четириног колега, който следеше всичко да е под контрол (и дали някой няма да го почерпи с пица или бургер). 

  • 1 час път от отправната ни точка.

Плаж Сарафово - ми то в Бургас бе!

Към края на почивката желанието ни да пътуваме по половин-един час (в посока) всеки ден беше поизчезнало, така че се насочихме към доста по-близкия плаж в Сарафово. Тук беше може би единствения ден, в който имаше повече облаци, вятър и водорасли във водата, но все пак си прекарахме добре. Освен това вечер може да отскочите до Бургас, което си е плюс. Може би спомена за по-лошото време ме кара да си мисля за оценка 5/10, но всъщност на самия плаж всичко си му беше наред тъй че да сложим още едно 6/10.

  • Ако си търсите бюджетно преживяване, Сарафово ще ви свърши супер работа: чадърите и шезлонгите струват една трета от стандартните цени по останалите плажове. Храната и напитките също са на по-народни цени, а всичко си беше вкусно (не очаквах, че ще ям авокадо тост на плажно капанче, ама се случи…)

  • Технически, в отправната ни точка. Може да се стигне и с колело (под наем или не) за около 30-40 мин от центъра на града. 

Едно мрачно напомняне

По пътя към Перла видяхме и една от лошите страни на летния сезон, а именно катастрофите. Като цяло нямаше ден, в който да не видим по няколко отбили автомобили заради прегряване/спукана гума или друга подобна причина, но на разклона към Перла някой беше решил да си спести влизането и въртенето по Приморско и да хване към плажа по пътя, който колите използват само за тръгване от там… с очакван резултат - челен сблъсък. Не си струва да рискувате своя живот и този на другите по пътя, за да стигнете 10 минути по-рано. Карайте внимателно!

За финал

Какво друго да ви кажа за финал? Може би, че Черно море не е толкова зле, колкото хората тип “аз вече почивам само в Гърция” го изкарват. И това идва от човек, който доскоро спадаше към горната категория. Догодина, ако сме живи и здрави - дайте му шанс. В крайна сметка обаче, най-важното нещо за добро преживяване където и да е, е добрата компания. Тъй че събирайте дрийм тийма и правете планове от рано! Ей я къде е нова година, скоро ще трябват резервации…


Comments

Популярни постове

Ковачевица - параклиси, водопади, механи

В последно време (и за да сме по-точни, в последните десет години), западно-родопските села Лещен и Ковачевица станаха популярни дестинации за селски туризъм благодарение на запазения старовремски стил на строителство. За съжаление, популярността донесе със себе си ненужни инвестиции и сред наистина красивите селски къщи с каменни основи и дървени чардаци започнаха да се издигат и големички хотели, които само привидно спазват естетиката на отминалото време... а всъщност се строят с класически бетонни блокчета и цимент. Чарът на старовремските стаи с огнища също е поизгубен и в тези нови постройки е по-вероятно да ви посрещне далеч не толкова романтичната топлина на климатик. Но цялата тази тема ще си я запазя за друг път. Днес ще говорим за нещо по-положително и интересно. Ако сте били път до района с идеята да останете за няколко нощувки, бързо ще откриете, че всъщност няма много неща за правене и виждане. И двете селца могат преспокойно да се разгледат в рамките на 2-3 часа, а при же

Киберпънк 2019

Или как у нас отново може да държите в ръце стойностно списание, от фенове за фенове. За повечето хора, думата „киберпънк“ извиква един сборен образ в съзнанието им: мрачен, безкраен пейзаж от ярки неонови надписи върху огромни небостъргачи, усещане за мръсотия и упадък въпреки наличната висока технологичност, и едно много отчетливо разделение на света между имащите всичко – отгоре, и нямащите нищо – отдолу, където монолитните структури не им позволяват да се насладят дори на нещо толкова обикновено като дневната светлина. Този образ до голяма степен е създаден благодарение на две феноменални творби, на които ще се спра след малко. Моите първи асоциации за „киберпънк“ са малко по-различни. Като малък прекарвах достатъчно голяма част от времето си в поредната видео игра, за да се самоопределям като геймър. През вече далечната 2002 г. попаднах на Paradise Cracked – една обективно посредствена, руска ролева игра, развиваща се в типично киберпънков сетинг, с може би най-лошия дубл