Да спасиш Сън, Цветина Цолова

Винаги много се радвам, когато млад български автор ми връща надеждата, че у нас се пише увлекателна, приятна за четене литература. В случая на Цветина Цолова, тя ми причинява това за втори път след страхотния й дебютен роман Нулева година. Новата й творба Да спасиш Сън няма допирни точки с предишната от гледна точка на история, но споделя най-важната прилика: разказва интересна история по изключително четивен начин и се изяжда в рамките на часове!

Историята е приятен пример за магически реализъм - коренът й е в нашата реалност, но е обогатена с фантастични елементи от въображението на авторката. Проследяваме няколко месеца от живота - и по-точно сънищата - на главната ни героиня, която през по-голямата част от историята познаваме само като Ем. Отново и отново тя сънува един и същи сън, или по-точно се връща към едно и също място в сънищата си: стара къща, заобиколена с наглед безкрайна градина, обитавана от млад мъж без спомени за себе си или как се е озовал там. В хода на приключенията им Ем му лепва прякора Сън и става негов партньор в нелеката задача да разгадаят голямата мистерия: кой е той, каква е неговата връзка с това място, а и със самата Ем... В крайна сметка това е колкото история за сънища, толкова и история за приятелството и обичта.

Не ми се разкрива повече, защото макар и да е сравнително предвидима, историята е наистина увлекателна и е удоволствие да гледаш как се развива пред очите ти. До голяма степен това се дължи на стила на писане на Цветина - описателен, но ясен, без излишни финтифлюшки. Тя ти дава достатъчно насоки за всяка ситуация, всяко място и герой в книгата, без да изпада в твърде много детайли, които да отвлекат вниманието ти от историята и да ти попречат сам да попълниш някои детайли със собственото си въображение. Нещата, които авторката не ни казва всъщност са важни по свой собствен начин и често са свързани с основния въпрос на историята - хич не е случайно например, че самата Ем няма желание да споделя повече за собствения си живот и знаем за нея общо взето толкова, колкото и за безпаметния Сън.

Мястото на действието също следва подобна формула: сънуваната къща с нейния огромен двор разкрива своите тайни точно когато трябва, лъжичка по лъжичка. Нейните околности също добиват повече детайли и нашите герои посещават няколко чудни локации, с още по-чудни флора и фауна. Така де - насън всичко е възможно! Две думи и за самите герои - Ем и Сън са доста добре развити имайки предвид кратката дължина на романа и съумяват да накарат читателя да се привърже към тях. Което е важно за сладостта, която носи краят на историята. Като цяло не е никак случайно, че епитетът, който най-често ще чуете за тази книжка, е сладурска - всичко в нея е невероятно мило и чудесно. Със сигурност влиза в личния ми списък с най-добри книги за тази година!

Какво повече ти трябва? Тичай към най-близката книжарница (или към лаптопа!) и смело взимай Да спасиш Сън. За мен остава с нетърпение да очаквам следващите творби на Цветина и силно се надявам, че я очаква дълга и плодотворна кариера.