Skip to main content

Глина, Виктория Бешлийска

 

Глина, Виктория Бешлийска 

Животът дори когато тече като голяма спокойна река, винаги се намира едно камъче, което да събуди водите му, и тогава трябва да се изправи и втърди брегът, за да го върне в тихото русло.

Пренасяме се повече от три века назад във времето в Бусинци, едно китно селце в Трънско, което си изкарва прехраната основно чрез вещите ръце на майсторите си грънчари. Според местната легенда, когато го нападат и ограбват башибозуци, селото се сбира, сътворява три коли грънци и ги кара като дар на султана в Цариград да измоли защита. И колкото и невероятно да звучи, този султан, свикнал на най-фин порцелан и най-чисто злато, се впечатлява от глинените бусински творения. 

“Глина” стъпва на тази легенда и омайно ни разкрива що за хора и събития биха съпътствали тази история по един чуден начин. Езикът на Виктория Бешлийска се лее гладък като мляко: изгражда плътна и донякъде приказна, но все пак здраво стъпила на земята атмосфера. Той успява да оплете по много сполучлив начин суровия живот на хората от онова време с митичното и магичното - лековитата изворна вода и сгряващата отвара от мащерка, китката босилек за защита по пътя, четенето на уроки за прокуждане на лошотията и огънят на вдъхновението, който гори в гърдите на майстора, докато вае глината с ръцете си. Цялото това начинание придава едно топло чувство за нещо мило и родно. 

Това не е изненадващо за хората, запознати с Виктория Бешлийска. Макар “Глина” да е дебютният й роман, тя е също така автор на блога По дирите на думите, където събира стари и диалектни български думи. В самата “Глина” са втъкани много от думите, присъстващи в блога. Това не бива да плаши съвременния читател - на края на книгата е поместен речник, така че да не се изгубим всред собствения си език. Именно на тези думички се дължи магичността и прекрасната атмосфера, за която писах по-горе.

Но романът не е единствено упражнение по писане и това не изчерпва неговите достойнства. Историята е простичка и предвидима (още повече че голяма част от нея е разкрита в синопсиса на корицата), но все пак е базирана на легенда и това е донякъде по дизайн. Ако разгледаме героите, те самите също са на пръв поглед простички и предвидими, но това отново е по-скоро нарочно. Всеки от тях е задвижван от първични, мощни сили. Това са поривът да творят и сътворяват, неизменният сблъсък между семейната приемственост и напливът за свобода,  и любовта - един към друг, към семейството, към земята и особено към занаята, с който селцето от Трънско успява да се прочуе. 

Но по-впечатляващо е колко голям е всъщност ансамбълът на героите. Да, веднага можем да изброим като главни герои знаялицата Зевна и нейната дъщеря Жара, майстора грънчар Велико и овчара Боя. Но това не е историята само на един майстор, а на цялото село, и не само на грънчарите, а също на техните жени, дъщери и съселяни. Виктория Бешлийска успява да игради едно село, което се чувства не просто пълно, но и пълнокръвно, не разчитайки само на основната шепа герои, а разказвайки ни за болките и трепетите на всички останали. И по-важното, нищо от това не се усеща като филър и не ни е скучно да четем за третата дъщеря на чичото на овчаря (или у мен се обажда фенът на “Game of Thrones” и “Колелото на Времето”). 

Не е и напълно без проблеми романът, най-големият от които е леката наивност на текста, честите повторения и казването, барабар с показването, на според мен очевидни неща. Особено обясняването на вече показани неща ми се струва, че подценява читателя, и като такова дразни. Но може би романът е писан с една по-млада публика на ум? Според мен текстът само би спечелил, ако се поизчисти малко. В крайна сметка това са по-скоро бели кахъри и не е прекалено трудно да се абстрахира човек от тях.

“Глина” се оказа един много приятен съвременен роман за българите от онова време. Затваряйки последната страница, тъй наподобяваща първата, но където нашата знаялица вече бяга към, а не от гонещото я проклятие, ме остави с едно топло чувство. Макар че, ако трябва да съм честна, книгата дойде в точния момент, така че даже нямаше нужда да си представям огромната скала, сцепена на две от река Ерма - все пак наскоро ходихме в ждрелото и можех директно да си спомням как е там. А това, което сме пропуснали на нашето приключение, е музеят на керамиката точно в село Бусинци, към което ми привлече вниманието авторката. Записвам си!

Comments

Популярни постове

Ода за лимона

Наесен изживявахме тиквени вълнения , сега идва ред на една ода за лимона! Както може би сте забелязали, навън слънцето пече, а термометрите отбелязват рекордни височини на много места в страната. Съответно последното, което би ми се искало, е да вися над печката или да се тъпча с тежки (макар и вкусни) манджи. В тези летни жеги ми се иска нещо леко и освежаващо, а не може цял сезон на домати и череши. Със своя характерен кисел аромат лимонът се оказа изключително подходящ за разхлаждане, така че днес ще ви споделя 4 лимонени рецепти. Освен че отговарят на максимата бързо-лесно-вкусно, сред рецептите има за всекиго по нещо - свежа лимонада за жарките следобеди, вкусна паста за вегетарианците, сочна сьомга за месоядците и десерт, който да ви върне в детството!  Свежа лимонада  Необходими продукти:  1 л. Вряла вода  Сокът от 3 лимона  Настърган джинджифил - на вкус Няколко свежи листенца мента  1 с.л. мед Начин на приготвяне:  Кипваш водата по предпочита...

Тиквени вълнения

  Хелоуин дойде и замина, а с него и есента - сезона на тиквите - наближава своя край. Все още обаче по магазините се намират добри представители на този вкусен зеленчук, който намира приложение както в основни ястия, така и в десерти. И тъй като почти всеки знае що е то тиквеник (освен глупав човек), а абсолютно всеки знае колко вкусно и лесно се прави печена тиква с мед и орехи, в днешния кратък пост ще ви покажа две малко по-различни употреби на оранжевите гиганти. Ароматна тиквена супа Започваме с една лека, питателна и малко пикантна (ако решите) крем супа. Съставките са лесно достъпни, процесът на готвене - простичък, а резултатът е много вкусен. Рецептата е за двама, така че ако искате повече порции, увеличете количествата на всичко. Ще са ви нужни: Около половин кг нарязана тиква (най-добре Цигулка) Скилидка чесън Половин глава червен лук Един средно голям картоф 1-2 моркова Около 400 мл зеленчуков или пилешки бульон 1 дафинов лист Щипка захар Сол и пипер на вкус Лют сос Sr...

Шак шак шука, фалафела е тука!

  Отдавна не сме споделяли рецепти, а храната е нещо много важно за нас, така че беше крайно време! Един от последните ни постове с рецепти е славната Ода за Лимона , която включва няколко свежи летни предложения. Тъй като отново е лято, пак сме на тема леки рецепти без много висене над печката, по възможност с добавения бонус да не вредят прекомерно на плажната фигура. Днешната рецепта, освен че отговаря на максимата бързо-лесно-вкусно, представлява и една по-здравословна алтернатива на сочни, мазни дюнери - а именно фалафел!  Без повече предисловия, ето я и рецептата.  Необходими продукти: За фалафела: 1 консерва нахут (без течността) 3 скилидки чесън 1 глава лук ½ с.л. сол ½ с.л. кимион ½ с.л. куркума ½ с.л. кориандър ½ с.л. черен пипер ½ с.л. магданоз 1 с.л. тахини Сокът от един малък лимон 2 с.л. сусам Останалите неща: Арабски питки, тортили, лаваш или някакъв друг вид плосък хляб Печени зеленчуци по желание - чушки, картофи (сладък картоф за бонус здравословни точки...