Поредната година отива към своя край и докато Морков си отдъхва в отбрана компания при Грижовниците, а неговите хора прекарат празниците със семействата си, отново е време за коледно-новогодишни равносметки. Моето книжно приключение през последните 12 месеца ме е отвело в световете на 39 книги, простиращи се на над 12,000 страници (според Goodreads). И така, които от тях бяха най-най-най-хубавото четиво, creme de la creme на литературната ми авантюра?
The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo, P. Djèlí Clark
Действието в двете повести се развива в алтернативно Кайро от 1912, където преградата между нашия свят и този на свръхестествените същества е разкъсана и всякакви джинове, духове и други същества от митологията са навлязли в нашия свят. Главните герои са служители на The Ministry of Alchemy, Enchantments and Supernatural Entities и разследват обсебването на трамвай и убийството на джин (както си личи от заглавията).
По принцип не съм фен на фантастични детективски истории, понеже в повечето случаи сякаш се разчита прекалено много на фантастичния елемент, за който читателят тепърва научава, и съответно я няма възможността сам да се досетиш за решението на загадката. Тук не е така и двата елемента на историите са сполучливо балансирани. Това, с което наистина се отличават повестите обаче, е сетингът - героите се разхождат облечени с gallabiyahs и други видове дрехи и воали, похапват баклава и арменски сладък суджук и пият етиопско кафе. Авторът успява да изгради страхотна атмосфера и е много приятно да четеш история, която не се развива в типичната английска или американска рамка. Една от повестите съвсем заслужено беше номинирана за награда Locus през 2020.
Наскоро излезе трета история в света, този път роман, който очаквам с нетърпение да прочета скоро.
Children of Time, Adrian Tchaikovsky
След Firewalkers, която беше една от най-добрите книги, които прочетох през 2020, и Spiderlight, която също беше сладурска, продължавам с поредната книга на Adrian Tchaikovsky - Children of Time.
В нея паралелно ни се разказват две истории. Далеч в бъдещето Земята е унищожена и остатъците от човечеството се е натоварило на космически кораб и търси своя нов дом сред звездите. А междувременно на една отдавна забравена, но тераформирана в миналото планета едни модифицирани паяци мутират, създават общество, откриват математиката, изобретяват дирижабли и тн.
Честно казано, първата глава не ми вдъхна особено доверие. Но след това стана много интересно и 600 страници отлетяха неусетно. Историята на човеците е добра, но това, което наистина впечатлява, е линията на паяците. Те не са просто хора с козметични промени, развитието на тяхната цивилизация през поколенията е много интересно и макар да има паралели-закачки с нашето, е невороятно различно и логично. Много хитро авторът е решил да даде същите 3-4 имена на героите от всички поколения - така вместо 50 героя, които се появяват за няколко глави и изчезват, сякаш са все същите и спокойно можеш да се привържеш към тях. Показателно е, че не бях изобщо сигурна кой искам да победи във финалния конфликт между паяците и хората. Но въпреки това краят успя да бъде задоволителен.
Много интересна книга и неслучайно е спечелила наградата Arthur C. Clarke за най-добра научна фантастика от 2016!
The Goblin Emperor, Katherine Addison
Веднага след Children of Time прочетох още една много хубава книга, втора по ред (което рядко се случва!) - The Goblin Emperor на Katherine Addison.
Императорът на елфите и трима от неговите синове са убити - трона наследява най-малкият му полу-гоблински син. Прекарал целия си живот в дълбоката провинция, нашият млад герой е хвърлен направо в дълбоките води на живота и политиката в императорския двор. А там го чакат интриги, преврати, красиви жени със скрити цели и сплетничeщи аристократи, опитващи се да се възползват от наивния нов император.
И докато сюжетът изглежда някак постен откъм high stakes (освен единичния човешки живот), историята се съсредоточава върху героите и атмосферата и точно това кара романът да изпъква сред други high fantasy предложения. Самият свят също оставя много на въображението, разчита повече на леко загатване - като едва-споменатото наличие на магия или изобретяването на нов вид мост, около което се върти една от дворцовите интриги - и служи по-скоро за декор на историята на един истински добър и благороден млад човек. Дори няма карта!
В крайна сметка, това се оказа една наистина приятна feel-good книга.
Да спасиш сън, Цветина Цолова
Този път, за разлика от миналата година, в списъка присъства и българско издание! За тази супер сладурска книга писахме наскоро, така че няма да се повтаряме, освен отново да ви призова към най-близката книжарница (или към лаптопа!), ако все още не сте докопали до нея.
Honorable mentions
През изминалата година сякаш попаднах на повече посредствени книги, отколкото на наистина стойностни такива. Имаше и много чудесни книги, на които все пак нещичко не им достигаше, за да влязат в списъка като най-най-най. Ето кои са някои от тях:
Науката от света на Диска, Тери Пратчет, Иън Стюарт и Джак Коен
Въпреки името на Тери Пратчет на корицата, тази книга хич не ми вдъхваше доверие - не държа да чета измислена наука, обясняваща как би функционирал един измислен свят, пък бил той и невероятният свят на Диска. Но това изобщо не е предмет на настоящата книга.
Вместо това в нея се редуват фантастични глави от Пратчет за магьосниците от Невидимия Университет и техния магичен експеримент за един свят без капка наративий в него и научнопопулярни глави от другите двама автори, които ни разказват за това как всъщност работи нашият свят. С доза хумор и по един лек и развлекателен начин научаваме за създаването на вселената и планетите, как се е зародил животът и успял ли е от първия път, от къде идва луната, що е то космически асансьор и защо толкова много хора твърдят, че са били отвлечени от извънземни и как това може да е свързано с измирането на динозаврите. Разбира се, покрай всичкото това учене успяваме и да се позабавляваме с Ринсуинд и Багажа, Библиотекаря и останалата тумба от любими магьосници!
Глина, Виктория Бешлийска
Още една книга, за която писахме наскоро. Макар и не без своите проблеми, това се оказа един омаен съвременен роман за българите от онова време.
Митове. Един нов прочит на древногръцките митове, Стивън Фрай
Стивън Фрай ни предоставя един много приятен и свеж досег с древногръцките митове и легенди, които така обичах като дете. Предишни познания по темата не са нужни, но се пригответе за неподправен хумор и завладяващ стил в този страхотен преразказ за боговете и техните страсти, дрязги и напълно човешки вълнения.
За финал
И така, подобно на изминалата година достигаме до края на днешния блог пост. Най-логично е за финал да си пожелаем повече прочетени стойностни книги през 2022, за да може следващият избор на най-най-най да е още по-труден!
ПС: И разбира се, ето го и господин Морков с неговата любима книга - перфектен размер, за да си полегне върху й!
Comments
Post a Comment